ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3370

гр. София, 18.06.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: Р. Я.

РАДОСТ БОШНАКОВА

изслуша докладваното от съдията П. С. гр. д. № 3800/2025 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Д. Т. от [населено място] срещу въззивно решение № 128 от 20.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 123/2025 г. на Сливенския окръжен съд, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 1149 от 02.12.2024 г. по гр. д. № 2038/2023 г. на Сливенския районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора против К. С. С., М. Й. М. и Т. Х. М. искове с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено, че действителната площ на поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ищеца, е 282 кв. м, както и че границата между поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, и между поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, е неправилно заснета и нанесена в КККР на [населено място] за част общо с площ 50 кв. м, която част е неправилно заснета към поземлен имот с идентификатор *** и към поземлен имот с идентификатор ***.

По делото е установено, че ищецът в първоинстанционното производство П. Д. Т. се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] по силата на договор за дарение, обективиран в нот. акт № 59/2007 г., като в предходни документи за собственост на неговите праводатели - нот. акт № 72/1958 г., договор за продажба на държавен жилищен имот от 26.11.1958 г., нот. акт № 33/1959 г. и нот. акт № 52/1960 г., сумарно площта на имота възлиза на 282 кв. м.

Според експертните заключения /основно и допълнително/ е налице несъответствие между предвижданията на регулационните отношения по плана от 1957 г. и тези в следващия план от 1982 г., и от този план, до приемането на КККР през 2006 г., границите са все едни и същи - начупени по застройката, но не отговарят на съществуващите в момента (заснетите). В кадастралната карта не се отразяват съществуващите огради на терен, а е налице пренос от предходен план, чрез оцифряване от графичен носител (кадастрален картон или платно). Позовавайки се на скиците, вещото лице е констатирало, че има съвпадение на заснетата от север ограда (бетонен зид - зелена линия) с оцифрената дворищнорегулационна линия по плана от 1957 г. (синята линия) и леко разминаване в североизточния край. За фактическа граница може да се приеме линията, свързваща т. 1, 2 и 3 на комбинирана скица 4, която разменя площи и съответства на регулационната граница по плана от 1957 г. при уреждане на регулационните отношения - от ПИ *** към ПИ *** площ от 3.45 кв. м /в оранжев цвят/ и от ПИ *** към ПИ *** площ от 10.45 кв. м /в светло син цвят/, следствие на което е налице увеличение на ПИ *** със 7.00 кв. м, което като разлика няма да се счита за грешка. Планът от 1982 г. отменя действието на плана от 1957 г. само по отношение на неприложената регулация. Според експертното заключение приложената регулация би трябвало да бъде отразена в по-новия кадастрален план от 1982 г. като имотни граници. На терен обаче оградите и застройката оформят други граници, които обикновено са граници от геодезическо заснемане. Регулационният план от 1982 г. не отрежда нови парцели за всеки имот, а отрежда един парцел I за целия квартал 245 -„Жилищно строителство“. Границите на имотите съгласно плана от 1982 г. и действащата кадастрална карта съвпадат.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че за да бъде уважен така предявеният иск, ищецът е следвало да докаже, че регулационният план от 1957 г., който е предвиждал предаване на част от съседните имоти към неговия имот, е бил приложен, но границите не са били точно отразени в кадастъра. В случая обаче няма данни този план да е бил приложен, респ. придавателната процедура да е приключила - не е налице фактическо предаване на придаваемите части от имотите, нито тяхното заплащане. Предвидените изменения в регулацията по плана от 1957 г. не намират израз в последващия регулационен план от 1982 г. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че предвижданията по плана от 1957 г. не са били реализирани и новият план от 1982 г. е съобразен със съществуващите в имотите постройки, по очертанията на които са определени имотните граници. Границите по плана от 1982 г. са отразени и в кадастралната карта към момента. Не е отразено наличие на уредени регулационни отношения на плана от 1957 г., респ. грешка не е налице.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. При наличие на данни и доказателства по делото, че е налице документ за собственост, който не е отразен в плановете след 1957 г., определят ли се границите на правото на собственост така, че те да могат да се нанесат съобразно акта за собственост към самостоятелен недвижим имот, независимо дали е заснет като такъв; 2. При иск за непълнота или грешка в кадастралната карта действителният собственик губи ли правото си на собственост върху частта от имота, която неправилно е заснета към друг имот, за разлика от случаите на непълнота или грешка в кадастрален план, които са възпроизведени в изготвен въз основа на него дворищнорегулационен план, без да се спазват правилата на чл. 33 ЗТСУ; 3. При иск за непълнота или грешка в кадастралната карта /чл. 54 ЗКИР/ действителният собственик губи ли правото си на собственост върху частта от имота, която неправилно е заснета към друг имот, при наличие на данни и доказателства по делото, че той има документ за собственост, и когато ответникът не е възразил за придобивна давност на спорната част; 4. Длъжен ли е, респ. обвързан ли е въззивният съд да приеме, че е налице грешка в кадастралната карта въз основа на заключението на вещото лице, и трябва ли изрично да мотивира причината да не кредитира заключението /въпросът е зададен във връзка с отговор на въпрос № 4 от първоначалната експертиза/. Релевират се и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК – вероятна нищожност и недопустимост, както и очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответниците по жалбата не са подали отговор.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставена от разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.

Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. / Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

Обжалваното решение е постановено от надлежен съд, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт; изготвено е в писмена форма и е подписано, като волята на съда е ясно изразена, поради което не е нищожно.

Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като например липса на право на иск, което се свързва с липсата на абсолютните процесуални предпоставки или наличието на процесуални пречки за неговото предявяване, ненадлежното му упражняване. Съдебният акт е недопустим и когато съдът се е произнесъл извън пределите на диспозитивното начало и исканата защита, ако не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал такъв, който не е предявен. В случая такива пороци на обжалваното решение не са налице, поради което същото не може да бъде оценено като вероятно недопустимо.

Първите три поставени въпроса са формулирани според твърденията на касатора и не кореспондират на приетите за установени от съда факти по делото и на посочените по-горе съображения за отхвърлянето на предявените искове, поради което не могат да предпоставят допустимостта на касационното обжалване. Последният въпрос също няма обуславящо изхода на спора значение, тъй като отговорът на четвъртия въпрос от първоначалната експертиза, във връзка с който е зададен, впоследствие е коригиран от вещото лице при приемането на допълнителната му експертиза. Освен това относно поставените въпроси не са изложени никакви доводи за наличието на визираните в т. 4 на цитираното тълкувателно решение предпоставки, а именно за обосноваване на тяхното значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, които в случая не са налице.

В допълнение следва да се посочи, че според практиката на ВКС от значение за принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот е дали е осъществен фактическият състав на съответното придобивно основание и неговата реална площ, а не площта, посочена в документите за собственост, която не винаги съответства на действителната.

Обжалваното решение не е и очевидно неправилно. В трайната си практика ВКС е определил съдържанието на това понятие като квалифицирана форма на неправилност /обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост/, различна от неправилността на съдебния акт като касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. За да е налице това основание за допускане на касационното обжалване е необходимо неправилността да е съществена до степен, че да може да бъде констатирана от съда от съдържанието на съдебния акт, без да е необходима преценка на доказателствата по делото. Същото ще е налице единствено при видимо тежко нарушение на закона /материален или процесуален/, т. е. когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма, както и когато съдебният акт е явно необоснован.

В случая от съдържанието на мотивите на въззивното решение не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила. Сочените от касатора евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС.

С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 128 от 20.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 123/2025 г. на Сливенския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: