ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3348
София, 18.06.2026 година
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесет и осми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 1719 по описа на Върховния касационен съд за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. Г., чрез процесуален представител адв. П.Р., против въззивно решение № 6824 от 12.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 11437/2024 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 10.06.2024 г., постановено по гр. д. № 30564/2023 г. по описа на Софийски районен съд, в частта с която на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права по отношение на децата Г. А. Р., род....г. и С. А. Р., роден на ...г. са предоставени на техния баща А. Г. Р., както и в частта, с която след като е отменен първоинстанционното решение в частта, с която е определен режим на лични отношения на децата с тяхната майка И. С. Г., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00ч. в петък до неделя в 18.00 часа, с преспиване; всяка сряда от 18.00ч. до 20.00 ч. , като майката ще взема и връща детето в жилището на бащата; всяка четна година по време на пролетната ваканция, с време и продължителност, определена от МОН за съответната година за времето от 10.00ч. на първият ден от ваканцията до 18.00ч. на последният ден; част от Коледната ваканция, включваща Коледните празници, за времето от 10.00ч. на 24-ти декември до 15.00ч. на 29-ти декември; всяка нечетна година за част от Коледната ваканция, включваща и следващите Новогодишни празници, за времето от 10.00ч. на 28-ми декември до 18.00ч. на последният ден от ваканцията; всяка година по време на лятната ваканция на децата за три последователни седмици, който не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата майката има право на виртуален контакт с децата два пъти в седмицата – вторник и четвъртък в диапазона между 18.00ч. и 19.00 часа по Скайп, Вайбър и/или телефон, като бащата се задължава да обезпечава технически тези срещи, Е ОПРЕДЕЛЕН режим на лични отношения на майката с децата, както следва: - всяка първа и трета седмица от месеца за времето в петък от 18:00 часа, а ако децата са на училище - след края на учебните занятия, до 18:00 часа в неделя с пресиване; 30 дни през всяка от летните ваканции, определени от министъра на образованието, които дни не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата; на Коледните празници през четните години за времето от 18.00 ч. на 24 декември /Бъдни вечер/ до 18.00 ч. на 27 декември, с преспиване; на Новогодишните празници през нечетните години за времето от 18.00 ч. на 30 декември до 18.00 ч. на 02 януари, с преспиване; на Великденските празници през нечетните години майката има право на лични отношения с децата за времето от 18.00 ч. на Разпети петък до 18.00 ч. на понеделник - първият ден след Великден, с преспиване; рождените дни на всеки от родителите децата прекарват с родителя, който има рожден ден, независимо от действащия към датата режим на лични контакти.
Касаторът обжалва решението, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствентие правила. Счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация А. Г. Р..
Касационната жалба е недопустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:
Въззивният съд е посочил, че по делото и двамата родители имат желание и имат възможност да упражняват родителските права по отношение на двете момчета и притежават съпоставим родителски капацитет, но съдът отчита, че съгласно заключенията на приетите както пред първата, така и пред въззивната съдебна инстанция заключение на допуснатите експертизи, както и от изготвените социални доклади, се наблюдават индикации за тревожност, особено при детето Г., породено от въвличането му в родителският конфликт. Съгласно заключенията на КСППЕ и СПЕ се установява, че бащата упражнява по-гъвкав стил на родителстване, който е авторитетен. При майката е наблюдавана склонност за изискване и подчинение и безприкословно послушание, без гъвкави граници. Този стил обаче при майката, вещите лица за посочили, че не се възприема положително от децата, особено от детето Г., който е склонен да се противоставя на майката. Посочено е от въззивния съд, че в определен период от време, съгласно постановените пред първия съд привременни мерки, упражняването на родителските права и местоживеене на децата е било възложено на тяхната майка, което обаче се е отразило в състояието на децата, които пред вещите лица са заявили, че усещат липсата на баща им, още повече, че до този момент той е участвал активно в живота им. Съгласно заключението на КСППЕ, детето Г. проявява тенденция да реагира с противопоставяне и агресия спрямо майка си на тази сутиация и липсата на бащината фигура. Детето С. реагира с тъга и на моменти проблемно, с тенденция към агресивно поведение в различни социални ситуации. И двете деца са заявили открито, че предпочитат да прекарват повече време с баща си, но и двете продължават да имат необходимост и желание да общуват с майка си. В заключение вещите лица са посочили, че и двамата родители имат необходимия родителски капацитет да полагат грижи за децата, отчитайки, че бащата е по-отзивчив в емоционален план, упражнява по-гъвкав начин родителската си роля и представлява авторитет за децата. Г. е склонен на противопоставяне на майка си, която се опитва да поддържа стил на родителстване с по-категорични правила и граници, което обаче не се указва подходящо към момента. Въззивният съд е посочил, че при страните не се констатират преки или косвени данни за рискови фактори за отглеждането на Г. и С., поради което и възззивният съд не намира за необходимо да задължава страните на основание чл. 138а СК да ползват социални услуги. Въззивният съд е приел, че безспорно се установява, че и двамата родители са полагали грижи за двете момчета при тяхното отглеждане по време на съвместно им съжителство, но след последното изменение на постановените по делото привременни мерки, грижите за двете деца са поети от баща им. Не се установява родителите да имат брачни партньори или да живеят във фактическо съжителство. При преценка на възможностите им да ползват помощта на трети лица - близки на родителите съдът отчита, че бащата може да разчита на своите родители, които идват в [населено място] да му помагат когато децата са болни. Бащата също така е заявил, че може да разчита на помощ от свои роднини в [населено място], както и на кръстника на децата. Майката е декларирала, че може при необходимост да разчита на своята баба, която при нужда да дойде в [населено място]. И двамата родители са трудово ангажирани, реализират сходни по размери месечни доходи, позволяващ им без затруднения да покрият собствените си и на децата материални нужди. Не се твърди и установява социалното обкръжение на страните да е източник на риск за двете им деца. Здравословното състояние и на двамата родители позволява пълноценно упражняване на родителската отговорност по отношение на децата им С. и Г.. Комплицирано е обсъждането на възпитателските качества на родителите, отношението към децата, привързаността на същите към родителите /критерии по чл. 59, ал. 4 СК/, преценени през призмата на развитието на отношенията между страните в хода на производството. В хода на експертното изследване по допусната пред въззивният съд СПЕ чрез използване на съответната методика и последвалата интерпретация от рисунките на децата, се установява, че при С. се наблюдават данни за отхвърляне фигурата на майката, което според вещото лице може да се свърже с родителски конфликт, а при детето Г. е констатирана тревожност и несигурност изводима от проективното изследване свързани със семейната система. Тази тревожност вещото лице е посочило, че е вследствие на въвличането на Г. в родителския конфликт. Тези състояния при децата са в следствие на промяната на обичайните обстоятелства в живота им, като въпреки това, вещото лице е посочило, че не е установен изразен конфликт на лоялност по отношение на никой от родителите. Няма данни за родителско отчуждение. Тези изводи на вещото лице в допусната пред въззивния съд СПЕ затвърждават заключението дадено от експертите по допусната и приета в хода на съдебното дирене пред първия съд КСППЕ, в която вещите лица са посочили, че при децата не е наблюдавана криза свързана с конфликт на лоялност. Вещите лица са констатирали, че детето С. има изградена доверителна връзка и с двамата си родители, докато при Г. основната емоционално-доверителна връзка е изградена с бащата. Нежеланието на детето Г. да общува с неговата майка е заявено от самото дете при изслушването му по реда на чл. 15, ал. 1 от Закон за закрила на детето, при спазване на разпоредбите на чл. 15, ал. 3 и 4 от ЗЗДет пред въззивният съд. Същият е споделил пред съдебния състав, че е сърдит на майка си още от времето, когато съгласно привременните мерки е живеел при нея, провокиран от ситуация, в която майка му го е била изгонила пред врата и на балкона, без обаче детето да знае причината за това. С категоричност заявява, че не желае да общува с майка си под каквато и да е форма. Това емоционално състояниие при детето е констатирано на един по-ранен етап от вещите лица депозирали заключението на КСППЕ, които са посочили при изслушването си пред първоинстанционния съд, че протестното поведение при Г. е вследствие от ситуацията между родителите и нежеланието му да живее с неговата майка, а не от настройването му от неговия бащата. Пред въззивният съд при изслушването на вещото лице по допуснатата СПЕ, експерта отново е заявил, че няма данни за поведение от страна на бащата, което да отчуждава детето Г. от неговата майка, а състоянието на детето е изцяло и единствено провокирано от раздялата между родителите. Вещото лице е посочило, че независимо от дългия период, в който детето Г. не иска да общува с майка си, при него няма родителско отчуждение. Въззивният съд е посочил, че при решаването на въпросите по чл. 59, ал. 4 СК съдът е длъжен да зачете и изразената от децата категорична тяхна воля, както в хода на експертните изследвания, така и в изслушването на детето Г., като децата поддържат последователен възглед къде желаят да живеят и задават предпочитанията си, свързани с привързаността си /делото Laylle v. Germany/. При изслушването си вещите лица са категорични, че понастоящем промяната на местоживеенето на децата и разделянето на двете момчета едно от друго крие рискове и би било нездравословно за тях. При съобразяване на желанията на децата /които следва да се отчетат в контекста на възгледите им при преценка на най - добрия интерес на детето по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето/ и различната им връзка с двамата родители /нежеланието на Г. да общува с неговата майка/, но и връзката между двете момчета и непоръчителното според вещите лица разделяне на същите и при преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК, съблюдавайки най-добрия интерес на децата Г. и С., включващ в най-широк смисъл добруването и благоденствието им и с оглед конкретните обстоятелства по делото, въззивният съд е приел, че бащата А. Р. е по-пригодният родител, който следва да упражнява родителските права над децата Г. и С. с оглед на критериите, въведени в чл. 59, ал. 4 СК и утвърдената съдебна практика, обобщена в ППВС № 1/12.11.1974 г. /което не е загубило силата си и при действието на СК, в сила от 01.10.2009 г./. По тези съображения е потвърдено първоинстанционното решение в частта за упражняването на родителските права и местоживеенето на децата С. и Г..
По режима на личните отношения на децата Г. и С. с родителя, който не упражнява родителските права, за да постанови решението си въззивният съд е приел следното: Правото на всяко дете да общува с неговите родители е основно негово право, закрепено както във вътрешното ни законодателство - чл. 124, ал. 2 от СК, така и в международните актове, по които Р. Б. е страна чл. 9, §. 1 от Конвенцията за правата на детето (КПД) и чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), където правото на детето за общуване с двамата му родители е проявление на правото на семеен живот. В този смисъл е последователната съдебна практика на ВКС /виж Решение № 480/06.07.2010 г. по гр. дело № 4313/2008 г., III г. о. и Решение № 51 от 13.03.2018 г. по гр. д. № 4092/2017 г., IV г. о./, както и на Европейския съд по правата на човека /M. a R. A. v. SWE; Nuutinen v. Finland; S. v. Germany; Kosmopoulou v. Greece и Sylvester v. Austria/. Връзката дете-родител, която е признато право от конвенциите цели да способства за правилното физико-психологично и социално развитие на всяко дете като личност и да го предпази от развитие на синдром на родителско отчуждение в случай, че се приоритизира контакта само с единия родител. Поради изложеното и бидейки задължен да следи служебно за интересите на децата, съдът следва да установи такъв режим на децата с майката - родителят, на когото не са възложени родителските права, че да им се предостави възможност за пълноценно общуване с нея. Едно от проявленията на пълноценното общуване е родителят да контактува с детето си в контекста на неговите ежедневни нужди, т. е. той да участва и в делниците, но само в случаите, когато това не се използва за негативно въздействие чрез детето срещу другия родител, при влошени отношения между страните. За решението на съда в частта за режима на лични отношения във всички случаи отново е значим интересът на децата. Режимът на лични отношения цели децата на страните да растат и се развиват като пълноценни личности, чувствайки подкрепата и грижата на всеки от двамата родители. Право на всяко дете, произтичащо от неговата естествена потребност, е да общува с всеки от родителите си. По изложените съображения, мерките за лични отношения следва да отчитат конкретните обстоятелства и да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права /в същия смисъл е константната практика на ВКС - Решение № 116/16.04.2014г. по гр. д. 5156/2013г., ГК, IV г. о. и др./. Въззивният със е приел, че интересът на децата Г. и С. изисква те да имат пълноценна връзка с майка си. Прието е от въззивния съд, че не може да се обоснове извод, че майката има поведение, което представлява риск за живота, здравето и/или развитието на децата към момента на приключване на съдебното дирене във въззивното производство. Отчетено е и състояниетоието на детето Г. и начина, по който той реагира на отношенията между родителите му, а именно чрез отдръпване и нежелание за контакт с неговата майка, което обаче състояние в заключенията и на двете допуснати в хода на производството експертизи опровергават да се дължи на родителско отчуждение или на негативно влияние от страна на бащата. Въз основа на отразеното в експертните изследвания и изслушването на вещите лица, същите са посочили, че състоянието при децата, по-конкретно при детето Г. би могло да бъде превъзмогнато чрез въвеждане на режим на лични отношения на двете момчета с майката, който да създаде възможност за общуване помежду им, както и насочване на двамата родители към социална услуга с цел превъзмогване на конфликта помежду им, тъй като именно техните отношения са намерили отражение в поведението на едно от децата. Въззивният съд е приел, че чрез въвеждането на разширен режим на лични отношения на майката с двете деца съгласно диспозитива на съдебния акт, каквато е и препоръката на експертите, ще се подпомогне връзката между детето С. и неговата майка да не бъде прекъсвана, а връзката между детето Г. и неговата майка да бъде възстановена. Изпълнението на режима на лични отношения ще осигури достатъчно време за общуване помежду им, а с помощта на ползваните от детето психогологически услуги ще се допринесе за преодоляване на протестното поведение на Г. и на комуникационните затруднения между него и майка му, като ще й гарантира възможност за пълноценно родителстване. Въззивният съд е посочил, че с израстването на децата, постигането на напредък в отношенията с майката и успокояване на конфликта между родителите, режимът подлежи на адаптиране в съответствие с нуждите и интересите на двете деца. Посочил е също, че отсъствието на стимулиращо контактите поведение от страна на бащата би хвърлило сянка върху неговият родителския капацитет и е от естество да стане причина за изменение на титулярството на родителската отговорност. Доколкото съдебното решение не формира сила на пресъдено нещо, то при промяна на обстоятелствата /напр. възникване на нови учебни ангажименти на децата Г. и С. или непреодолим конфликт с родителя/, всяка от страните би могла да инициира промяна в определения режим на отношенията между майката с децата Г. и С., в случай, че родителите не постигнат съгласие за промяна.
Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирал е следните правни въпроси: 1.“Длъжен ли е съдът при определяне на режима на лични отношения на децата с другия родител, изрично да посочи местоживеенето на децата и непосочването на местоживеенето основание ли е да се отмени решението на съда?“;
2.“При наличието на конфликт между родителите от една страна, както и между родителите и децата от друга страна, без да е налице ясно изразено родителско отчуждение, в интерес на децата ли е, съдът да приложи мярката по чл. 138а от СК?“.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Поставените от касатора въпроси не осъществяват основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият от поставените въпроси предпоставя в себе си въззивният съд да не се е произнесъл относно местоживеенето на децата, което не кореспондира със съдържанието на въззивното решение. Във въззивното решение ясно е постановено, че децата ще живеят съвместно с бащата по неговото местоживеене. По делото не е имало твърдения и данни бащата да е променил общото местоживеене с децата на настоящия му адрес, посочен по делото и на който се изпълняват постановените по делото привременни мерки. По втория от поставените от касатора въпроси: Съгласно чл. 138а СК, при констатиран конфликт в отношенията между родителите, по искане на Д. С. подпомагане, съдът може /без да е длъжен/ да определи ползването на задължителни социални услуги от родителите, самостоятелно или заедно с детето. В конкретния случай, освен че няма подобно искане от Д. С. подпомагане, отправено към съда, е налице и произнасяне от въззивният съд, които е изложил изрични мотиви, защото счита, че не следва да се прибягва към задължителна социална услуга. Отделно от това, не са налице и сочените от касатра допълнителни основания за допускане на касационно обжалване. Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Касаторът само е заявил, че въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС, но не е посочил и приложил такава практика, нито настоящият състав намира противоречие на въззивното решение със служебно известната му задължителна съдебна практика. Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. На основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под точно прилагане на закона се разбира еднообразното му тълкуване или точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или за преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС. За да бъде налице основанието от значение за развитието на правото би следвало въобще да няма практика на ВКС по съществения въпрос, при което се налага тълкуване на закона за отстраняване непълноти или неясноти на правни норми и в крайна сметка за усъвършенстване на правоприлагането. В случая касаторът е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, нито на липсваща въобще практика.
С оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на децата, поради което поверяват служебно не само валидността и допустимостта на въззивното решение и приложението на императивна материалноправна норма, но следят служебно изцяло за правилността на въззивния съдебен акт, настоящият съдебен състав не намира наличие на условия за допускане на касационното обжалване на други основания, непосочени от касатора.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6824 от 12.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 11437/2024 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: