ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3276

София, 17.06.2026 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 3862 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Н. Т. чрез пълномощника й адвокат Г. М. против решение № 556 от 13.05.2025 г., постановено по гр. д. № 2799 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 3384 от 29.07.2024 г. по гр. д. № 13903/2021 г. на Районен съд - Пловдив в атакуваната му част относно поделямостта и оценката на поставения в дял на Д. Н. А. поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1115 кв. м. ведно с построените в него сгради с идентификатор ****, ****, **** и **** и за уважаване на предявения от Д. Н. А. против Р. Н. Т. иск по чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата 18159.50 лв. за извършени неожбходими и полезни разноски за поземлен имот с идентификатор *** и сградите в него.

Д. Н. А. чрез пълномощника си адвокат Н. А. е подала отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е констатирал, че Р. Н. Т. и Д. Н. А. имат равни права в съсобствеността, като делбата е извършена по реда на чл. 353 ГПК чрез поставяне в дял на Р. Т. на земеделски имоти на стойност 76 478 лв. и в дял на Д. Н. урбанизиран имот с с идентификатор *** и сградите в него и земеделски имоти на обща стойност 192 318 лв., като Д. А. е осъдена да заплати на Р. Т. 57 920 лв. за уравнение на дела й. Посочил е, че не се обжалва способа за извършване на делбата по чл. 353 ГПК, а само оценката на урбанизирания имот с довод, че не е отчетено незаконното строителство в него и извода, че този имот е реално неподеляем.

По отношение поделяемостта на поземлен имот с с идентификатор *** въззивният съд е възприел заключението на допуснатата от него съдебна експертиза, че имотът е неподеляем на две самостоятелни УПИ с оглед правилата на чл. 19 ЗУТ, тъй като не може да се осигури изискуемото лице за всяко УПИ, нито с оглед съществуващото допълващо застрояване на гараж и лятна кухня е възможно да се обособи улица-тупик, която да не преминала през тези сгради и да изисква премахването му.

По отношение доводите относно оценката на този имот, въззивният съд е посочил, че в първата инстанция е изслушано експертно заключение, което е прието без да е оспорено от страните и не е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК на поискано, но несъбрано от районния съд доказателство, нито хипотезата на чл. 266, ал. 2 ГПК, доколкото не се твърдят нови обстоятелства, които да налагат назначаване на нова оценителна експертиза. Допълнително съдът е изложил съображения, че евентуална по-ниска оценка на урбанизирания имот не би ползвала жалбоподателката, тъй като същата би получила по-малко парично уравнение на дела си.

По отношение жалбата по предявения иск по чл. 30, ал. 3 ЗС в частта, с която е уважен, съдът е посочил, че гласните доказателства установяват извършването на претендираните строително-ремонтни работи и съгласието на ответницата с тях, а експертизата установява, че необходимите средства са в размер на 36 319 лв., а увеличената стойност на имота е 30 982 г. Приел е, че се касае до необходими разноски и подобрения и ответницата дължи половината от сумата 36 319 лв. и искът е основателен за 18 159.50 лв. Счел е за неоснователно възражението на ответницата, че не дължи сумата за необходими разноски и подобрения, тъй като се касае за незаконно строителство. Посочил е, че незаконното строителство не се отчита като подобрение само, ако има влязла в сила заповед за премахването му, а в приетите по делото доказателства от О. Р. по повод депозираната на 18.03.2024 г. жалба от Р. Т. липсва издадено предписание за премахване на незаконно строителство (заповед по чл. 225а ЗУТ).

В касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Р. Н. Т. изложила твърдения, че при оценката на урбанизирания имот и на подобренията в него са взети предвид сгради, за които няма строителни книжа, което е установено и от извършената след приемане на заключението проверка от О. Р. като вещото лице по приетото заключение не е изследвало законността на застрояването, а всяко едно незаконно строителство намалява стойността на имота и това обстоятелство е следвало да бъде съобразено от възивния съд, доколкото именно във въззивното производство е станала ясна информацията за липса на строителни книжа, но въпреки това касаторката е осъдена да заплати подобрения в сгради, които са незаконни и подлежат на премахване; самата експертиза за неподеляемост на урбанизирания имот е обоснована със съществуващото в него застрояване, като неизяснено е останало по делото дали сградите са в режим на търпимост и са пречка за реалната поделяемост или подлежат на премахване и урбанизираният поземлен имот е реално поделяем.

Касаторката не е формулирала правен върпос (нито такъв може да бъде уточнен от наведените доводи), с оглед на който да се прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

С оглед посочените твърдения не е налице и служебно приложимото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. В практиката на ВКС е разяснено, че незаконния строеж е годен обект на вещни права (напр. решение № 60087 от 28.06.2021 г. по гр. д. № 3984/2020 г., II гр. о.), а съответно и годен обект на съдебна делба до момента, в който не влезе в сила заповед по чл. 225 или чл. 225а ЗУТ за премахване на незаконно строителство, както и че незаконното строителство съставлява подобрение и подлежи на заплащане, щом собственика приема имота в застроено състояние (т. 7 на ППВС 6/1974 г.). В случая Р. Т. в хода на делото не е твърдяла, че незаконното строителство е извършено по време на съществуването на съсобствеността, докато Д. А. е поддържала, че сградите са съществували още преди възникване на съсобствеността, поради което и установяването в бъдеще на тяхната търпимост или нетърпимост като незаконни строежи, е без значение при извършване на делбата и уреждане отношенията за направените от единия съсобственик разноски по тяхното поддържане и подобряване.

С оглед липсата на основание за допускане на касационно обжалване Р. Н. Т. следва да възстанови на Д. Н. А. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 613,55 евро, равностойност на заплатеното възнаграждение на адвокат Н. А. в размер на 1200 лв.

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 556 от 13.05.2025 г., постановено по гр. д. № 2799 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА Р. Н. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. А да заплати на Д. Н. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ. Р., обл. П., ул. „12-та“ № 3 разноски по повод касационната жалба в размер на 613,55 евро.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: