РЕШЕНИЕ

№ 282

гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Блага Иванова

Членове: Красимира Медарова

Невена Грозева

при участието на секретаря Илияна Петкова

в присъствието на прокурора Калин Софиянски

като разгледа докладваното от Н. Г. Н. дело за възобновяване ВКС № 20268002200505 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава 33 от НПК и е образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на осъдения Н. Д. М. за възобновяване на нохд № 63/25 г. по описа на Районен съд – Русе.

В искането е посочено, че М. не е бил уведомен за образуваното срещу него наказателно производство и не е бил редовно призоваван за съдебното заседание по делото, поради което не е могъл да организира защитата си. За постановения срещу него осъдителен акт е узнал едва при задържането си в /държава/ по повод издадена срещу него ЕЗА от 22.12.2025 г. от РС – Русе за изпълнение на влязлата в сила присъда на Рс - Русе. Настоява се ВКС да възобнови наказателното производство и да отмени присъдата, като върне делото за разглеждане от РС - Русе, за да може осъденият да вземе лично участие при разглеждането му.

В съдебно заседание пред ВКС назначеният служебен защитник – адв. П. поддържа искането на осъдения и изтъква, че с оглед липсата на информация за воденото наказателно производство, поради непризоваването за съдебното заседание РС - Русе е нарушил правото на М. на лично участие, поради което са налице основания за възобновяване на делото и за отмяна на постановения съдебен акт.

Осъденият М. се яви лично пред ВКС, поддържа искането като настоява за възобновяване на делото, поради изложените съображения.

Представителят на ВКП намира искането за възобновяване за допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимна страна, в законоустановения шестмесечен срок от узнаване на присъдата на РС - Русе.

По същество, обаче счита, че липсват основания за уважаването му, тъй като осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство, тъй като е бил привлечен като обвиняем лично и в последствие се е отклонил съзнателно от наказателно преследване, като е напуснал страната, поради което осъждането в негово отсъствие се дължи на предприетото от него недобросъвестно процесуално поведение.

В. К. съд - трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и след като провери основанията за възобновяване на делото, намери следното:

Искането на осъдения за възобновяване на производството е процесуално допустимо, тъй като изхожда от процесуално легитимирана страна – осъденият М. и е подадено на 11.05.2026 г. в предвидения в закона шестмесечен срок от узнаване на присъда по нохд № 63/25 г. на РС - Русе, което е станало при задържането му в /държава/ въз основа на издадена срещу него ЕЗА от 22.12.2025 г. по силата на която той е бил задържан на 1.01.2026 г. С Постановление на ВКП от 12.03.2026 г. по пр. пр. 51/26 г. на РП - Русе е постановено предаването му от германските власти на българските власти, което реално е било съществено на 13.03.2026 г.

Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно.

Досъдебното производство по пр. пр. №485/24 г. по описа на Районна прокуратура – Русе е образувано срещу неизвестен извършител. В хода на проведеното разследване като извършител на деянието е бил установен осъдения Н. М., който е бил привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 5.11.2024 г. / л. 124, т. 1 ДП/ като му е повдигнато и предявено обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Разпитан е в това качество, като в протокола за разпит е посочил като постоянен и настоящ адрес - /населено място, жилищен адрес/. На процесуално следственото действие е присъствал служебен защитник – адв. П., назначен по искане на М., определен с постановление от 5.11.2024 г. На М. не е била взета мярка за неотклонение по делото. След приключване на разследването е изготвен обвинителен акт срещу Н. Д. М. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, внесен в съда на 13.01.2025 г. въз основа, на който е образувано нохд № 63/ 2025 г. по описа на РС - Русе.

Делото е било насрочено в открито разпоредително заседание на 18.02.2025 г. от 13,30 ч. В списъка към обвинителния акт е посочено, че М. се намира в затвора в гр. Белене, където търпи присъда и за това съдебните книжа по делото, в това число и обвинителния акт, са били изпратени в затвора, където не са били връчени, тъй като на 23.12.2024 г. М. е бил освободен от затвора. На М. е изпратена призовка със съдебни документи на известния по делото адрес в /населено място/ /изискана е справка от съда от НБД с посочен адрес /населено място/, /жилищен адрес//. М. не е бил открит на посочения адрес и съгласно отразеното в призовката по сведения на съседи, той не живее там от години и се намира в чужбина. Майката на М. е отказала да приеме съдебните книжа. Съдът е изисква справка от ОД на МВР - Русе, изх. № 4821, 18.02.2025 г., съгласно която не е установено задгранично пътуване на лицето. / л. 56/. Съдебното заседание е било отложено за 25.03.2025 г. като М. е бил обявен за щателно издирване с телеграма № 4694/25 г. По делото е приложена справка от началника на ОЗ „Охрана“- Русе / л. 66/, съгласно която по данни на полицай П. Т., лицето се намира извън страната.

В разпоредително заседание провело се на 25.03.2025 г. в присъствие на адв. П., определен за служебен защитник на ДП, но без да е назначен от съда, по отношение на М. е взета мярка за неотклонение “задържане под стража“ и делото е отложено за 22.04.2025 г. от 10 ч. и след това за 20.05.2025 г. Изискана от съда е справка от ОД на МВР - Русе / л. 101/ съгласно, която издирването на М. продължава. При това положение съдът е дал ход на делото при условията на чл. 269 от НПК, като е приел, че лицето „не е установено и продължава да се издирва“. В същото съдебно заседание е разпитал част от свидетелите и отложил делото за 17.06.2025 г. Преди датата на заседанието отново е постъпила справка, че издирването на лицето продължава. На 17.06.2025 г. съдът е приключил съдебното следствие и е постановил присъда № 70, с която е признал Н. Д. М. за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1 т. вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Присъдата не е обжалвана или протестирана и е влязла в сила на 3.07.2025 г. За да признае право на нов съдебен процес на осъдения ВКС следва да установи, че задочното производство срещу него е проведено без да са налице кумулативните предпоставки съгласно чл. 8, пар. 2 от Директива /EС/ 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, както и постановените решение на СЕС по отправени преюдициални запитвания от българските съдилища - а именно Решение от 19.05.22 г. по дело № С-569/20, Решение от 16.01.25 г. по дело № С-400/23, Решение от 16.01.25 г. по дело С-644/23 /Стангалов/, Решение, от 20.05.25 г. по дело № С-135/25 PPU.

В сърцевината на цитираните решения като предпоставка за възобновяване на производството на първо място е поставено процесуалното поведение на обвиняемото /подсъдимото/ лице - а именно, дали то е запознато с воденото срещу него производство, но въпреки това демонстрира незаинтересованост и нежелание да участва в него и на второ място - ролята на ръководещите процеса държавни органи за информиране на обвиняемия/подсъдимия за това, че срещу него се води наказателно производство. Най-общо казано, от съдържанието на цитираните решения на СЕС се установява, че Съдът свързва необходимостта от информираност на лицето основно със съдебното разглеждане на делото, тъй като на съдебната фаза, то разполага с всички правни средства да се защити срещу повдигнатото обвинение, като ангажира доказателства и оспори събраните такива от органите на досъдебното производство.

В Решение по дело С-135/25 г. СЕС е обсъдил съвместимостта на чл. 8 и чл. 9 от Директивата с разпоредбата на националното ни право по чл. 423, ал. 1, изр. второ от НПК, която изключва възобновяване на наказателно дело и отрича право на нов съдебен процес на задочно осъденото лице, когато то се е укрило след като лично му е било предявено обвинението в досъдебното производство и поради укриването съдът не е могъл да го уведоми нито за датата и мястото на съдебния процес, нито за възможността за задочно производство като последица от неявяването му пред съда. Решението на СЕС, което не изключва напълно съвместимостта на националната норма с нормите от общностното право, обаче поставя допълнителни изисквания, които съдът е длъжен да съблюдава в производството по възобновяване, като направи преценка за това дали компетентните органи са използвали всички разумни средства до които са можели да прибягнат, за да установят местонахождението на осъденото лице, преди началото на съдебния процес срещу него. В пар. 55-56 от Решението на СЕС се посочва, че при данни за местонахождение на подсъдимия извън страната, ефективно средство, което може да допринесе за установяването му и съответно за уведомяването му за съдебния процес е въвеждането на сигнал по реда на Регламент /ЕС/ 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система /ШИС/ в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателно правни въпроси.

В конкретния случай се установява, че съдът не е прибягнал до използването на предвиденото правно средство, въпреки постъпилата още преди разпоредителното заседание информация от полицейските служби при ОД на МВР – Русе и съседи на осъдения, че подсъдимият се намира извън страната, поради което съдебните документи /препис от обвинителния акт и съобщението за датата и мястото на съдебния процес/ не са му връчени.

Верността на това обстоятелство се установява и от факта, че М. е бил задържан в /държава/ по издадена срещу него ЕЗА. Освен това прави впечатление, че М. не е имал мярка за неотклонение на досъдебното производство, а такава му е била взета в последствие от съда, след проведени няколко съдебни заседания, поради включването му в бюлетина за общодържавно издирване, поради което не може да се приеме за меродавно становището на прокурора, че осъденият се е укрил от посочения в досъдебното производство адрес за призоваване и поради това не следва да се ползва от института на възобновяването.

Изложеното до тук налага извода, че компетентният съд не е изчерпил всички разумните усилия, регламентирани в пряко приложим нормативен акт на ЕС за установяване на местонахождението на подсъдимия, за да го призове лично и да го уведоми официално за датата и мястото на водения срещу него съдебен процес. Съдът се е ограничил в издирването му до националните информационни системи на адреса, които той е посочил за призоваване в наказателното производство, но това не е достатъчно и не покрива изискванията в чл. 8, пар. 2 от Директивата и поради това ВКС прие, че осъденият има право на нов съдебен процес, съгласно обвързващите указания в преюдициалното заключение на СЕС по дело С-135/25. Освен това в пар. 32 от Решение на СЕС по дело С-135/2025 г. са установени допълнителни условия за провеждане на задочен процес, измежду които освен обвиняемият/подсъдимият да е уведомен своевременно за съдебния процес, то да знае и за последиците от неговото неявяване или след като е бил уведомен за съдебния процес, да се представлява от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него или назначен от държавата, които също не са били изпълнени изцяло.

В заключение неполагането на процесуални усилия за издирване на осъдения чрез подаване на сигнал по установения ред в чл. 34 от Регламента за ШИС преди съдебния процес, в конкретния случай е самостоятелно основание за уважаване на искането за възобновяване, като то е довело и до невъзможността подсъдимият да се счита своевременно уведомен за датата и мястото на съдебния процес, както и за последиците от неявяването му пред съда, а именно, че съдебното производство може да се проведе в негово отсъствие. Органите на досъдебното производство / видно от съдържанието на протокола за разпит на л. 124 от ДП/ също не са уведомили осъдения за последиците от неоткриването му на посочения за призоваване адрес, а именно за правната възможност за задочно производство пред съда по чл. 269 от НПК. Предварителното знание на осъденото лице за тези обстоятелства и за съответните неблагоприятни за него правни възможности изрично е посочено в Решението на СЕС по дело С-135/25 като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на задочното производство, поради което нарушаването на това изискване от органите на наказателното производство също обуславя признаване на правото на нов съдебен процес на осъдения М..

Поради това и с оглед обезпечаване на правото на лично участие в наказателното производство, съгласно чл. 6, § 3, б. „с” и „d” ЕКПЧ и чл. 9 от Директивата, искането за възобновяване следва да бъде уважено, а влязлата в сила първоинстанционна присъда, следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане на РС – Русе от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание пред първата инстанция по реда на Глава деветнадесета от НПК.

При това положение, ВКС следва да се произнесе на основание чл. 423, ал. 4 НПК и по мярката за неотклонение на осъденото лице. Като съобрази обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 НПК, целите на мерките по чл. 57 НПК и обремененото съдебно минало, извън квалификацията по чл. 196 от НК, ВКС счете, че следва да определи на Н. М. мярка за неотклонение „задържане под стража“.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 и ал. 2, вр. чл. 423, ал. 1 и ал. 4 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по реда на възобновяването присъда № 70 от 17.06.2025 г., влязла в сила на 3.07.2025 г., постановена по нохд № 63/25 г. на Районен съд - Русе.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на РС – Русе от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.

На основание чл. 423, ал. 4 НПК взема на Н. Д. М. мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Решението е окончателно.