Страница 4 от 4

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1850/23.06.2026 г., [населено място]

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, 5-ти състав, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

изслуша докладваното от съдия Костадинова к. т.д. № 811/2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД обжалва Решение № 1292/10.11.2025 г. по в. гр. д. № 3262/2024 г. на АС-София, поправено с Решение № 194/16.02.2026 г., с което след отмяна на Решение № 260459/16.08.2024 г. по гр. д. № 2229/2020 г. на СГС касаторът е осъден да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на В. В. В. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му, настъпила в причинност с реализирано на 26.06.2018 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 23.10.2018 г. до погасяването.

Навеждат се касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът поддържа, че връзката между двамата родственици не е била изключителна спрямо обичайната, нито е доказано претърпяването от ищеца на дълбоки и продължителни страдания, за да му се дължи обезщетение. Заявява, че въззивният съд не е обсъдил горепосочените възражения и не е анализирал в съвкупност всички доказателства относно отношенията между братята, постановявайки по този начин необоснован акт. Допълва, че критериите за определяне на размера на обезщетението също не са приложени правилно, тъй като са изброени само декларативно, и така е нарушена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. За допускане на касационно обжалване касаторът поставя въпроси, които намира за решени в противоречие с практиката на ВКС.

Ответникът по жалбата В. В. В. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, защото въззивният акт е съобразен с практиката на ВКС и е достатъчно мотивиран, а касаторът не посочва конкретни необсъдени доказателства или негови доводи. Излага становище за неоснователност на жалбата по същество.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Първоинстанционният съд е отхвърлил осъдителния иск на В. В., предявен срещу касатора на основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 25 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му, настъпила в причинност с реализирано на 26.06.2018 г. пътнотранспортно произшествие. Макар да е установил извършването на транспортен деликт от застрахован при ответника водач на МПС, в резултат от който братът на ищеца е починал, съдът е намерил претенцията за неоснователна, тъй като според доказателствата връзката между пострадалия и ищеца не се е отличавала от традиционната - братята са помагали един другиму, но всеки е изградил самостоятелно живота си, а ищецът е създал свое семейство и е заживял в друго домакинство. Оттук съдът, позовавайки се на Тълкувателно решение № 1/2016 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, е приел, че прекъсването на тази връзка в резултат от смъртта не е основание за присъждане на обезщетение за претърпените от преживелия брат страдания.

За да отмени първоинстанционното решение и да уважи изцяло иска, въззивният съд е счел, че привързаността между ищеца и починалия е била извънредна и че смъртта е причинила на увредения страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за родствената им връзка. Това е аргументирано със свидетелските показания, събрани в първоинстанционното производство, които според съда установяват, че двамата братя били неразделни, помагали си в личен и професионален аспект, живели са заедно и ищецът приел много тежко загубата на родственика си, като за около година и половина не разговарял с други, вкл. не отговарял на телефонни повиквания. Във връзка с размера на дължимото обезщетение съдът е изброил критериите за определянето му и е посочил, че според установените от свидетеля факти (неуточнени) е справедливо претендираното вземане да бъде присъдено в цялост.

Поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изисква като общ селективен критерий да е поставен правен въпрос - който кореспондира с касационен довод, обуславящ е за решаване на спора и отговорът му не произтича от доказателствата, а може да бъде даден абстрактно.

Касаторът е формулирал следните въпроси:

1. В кои случаи е налице материална легитимация на лица извън кръга на посочените в Постановление на ПВС № 4/1961 г. и Постановление на ПВС № 5/1969 г. да получат обезщетения за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки и в частност относно предпоставките за наличие на „изключителен случай“ по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС?

2. Следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?

3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и прецени всички представени доказателства, изложени доводи и възражения на страните, като на тази база обоснове крайните си изводи?

4. Длъжен ли е въззивният съд при отмяна на първоинстанционното решение да изложи мотиви относно несъстоятелността на възприетите от първоинстанционния съд изводи?

Първият въпрос е поставен в контекста на оплакването за необоснованост на извода за съществувала между ищеца и починалия му брат особено близка връзка, от разрушаването на която ищецът е претърпял продължителни и надхвърлящи обичайните болки и страдания. Доколкото предмет на делото е обезщетение за неимуществени вреди от смърт на непряк родственик, питането относно това какъв трябва да е характерът на отношенията между ищеца и починалото лице, за да се приемат те за „особено близки“, а претърпените от смъртта вреди - за „продължителни“ по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, е обуславящ за решаване на правния спор. Той може да получи дефинитивен отговор, независимо от конкретиката на делото. Следователно общата селективна предпоставка е удовлетворена.

Касаторът счита, че въпросът е решен в противоречие с дадените в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС разяснения относно необходимата изключителност на връзката на ищеца с починалия, ако той е извън кръга на най-близките родственици (деца, родители, съпруг), и с казуалната практика на ВКС (Решение № 372/14.01.2019 г. по к. т.д. № 1199/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., и Решение № 70/03.06.2019 г. по к. т.д. № 755/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.), която извежда отправни точки за преценка на отношенията помежду им. Дали последните са били изключителни (особено близки, необичайно силни), е въпрос, който въззивният съд дължи да обсъди в мотивите на решението си, аргументирайки своя отговор с установените по делото факти, но съпоставени с релеванти критерии. За да се прецени дали в процесния случай съдът е процедирал така, следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по служебно уточнения въпрос: Кои са критериите за преценка дали връзката между починалия в резултат от деликт и лице извън посочените в Постановление на ПВС № 4/1961 г. и Постановление на ПВС № 5/1969 г. е трайна и дълбока в степен, обосноваваща присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта?

Доколкото с първото питане е отворен достъпът до касационен контрол, наличието на противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС по останалите правни въпроси ще бъде изследвано във фазата по същество.

С тези съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1292/10.11.2025 г. по в. гр. д. № 3262/2024 г. на АС-София.

УКАЗВА на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер от 260,76 евро. При неизпълнение производството ще бъде прекратено.

След представяне на доказателства за внесена такса делото да се докладва на председателя на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, а при неизпълнение на указанията в срок – делото да се докладва на състава.

Определението не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.