РЕШЕНИЕ

№ 417

гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията П. С. гр. дело № 467/2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, вр. с чл. 304 ГПК.

Образувано е по молба на М. В. М. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 1049 от 22.10.2024 г. по в. гр. д. № 1720/2024 г. на Софийския апелативен съд.

Молителката навежда като основание за отмяна чл. 304 ГПК, като твърди, че е съпруга на В. Д. М., за което прилага удостоверение за сключен граждански брак, както и че процесният имот е придобит по време на брака й с ответника по давност.

Ответникът по молбата за отмяна И. Д. М. счита същата за неоснователна, а ответникът В. Д. М. не взема становище по нея.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

С посоченото решение е потвърдено решение № 2129 от 11.04.2024 г. по гр. д. № 13594/2022 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлен предявеният от В. Д. М. против И. Д. М. установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищецът е собственик на основание давностно владение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, представляващ апартамент № 1 в [населено място], [улица].

Със същото решение е признато за установено по отношение на В. Д. М., че И. Д. М. е собственик на горепосочения имот и на основание чл. 108 ЗС ответникът е осъден да предаде на ищеца владението на имота, както и на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД да му заплати сумата от 10 354 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода от 19.07.2021 г. до 06.10.2022 г.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че процесният апартамент е принадлежал на Д. И. М., както и че след неговата смърт на 18.07.2021 г. правото му на собственост е преминало върху наследника му по закон И. Д. М.. Прието е също, че жилището е било предоставено от наследодателя за ползване на Д. М., който първоначално е живял в жилището сам, а от 2014 г. – 2015 г. заедно със съпругата си, както и че през годините същият е бил негов държател, а не владелец, респ., че понастоящем държането е без основание.

Видно от представеното с молбата за отмяна удостоверение, молителката е сключила граждански брак с В. Д. М. на 28.11.2019 г., като по делото лисват твърдения и данни същият да е прекратяван, нито съпрузите да са избрали помежду си имуществен режим на разделност, поради което следва да се приеме, че действащ режим на имуществени отношения между тях е този на съпружеската имуществена общност.

Молбата за отмяна е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна.

Съгласно чл. 304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото (чл. 216, ал. 2 ГПК). Тази отмяна дава защита на третите лица срещу силата на пресъдено нещо, която се разпростира спрямо тях поради неделимостта на спорното правоотношение, участници в което са и те. Следователно легитимирани да искат отмяна са тези трети лица, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, които, ако бяха конституирани като главна страна по делото, щяха да имат качеството на необходими другари.

Съгласно дадените с ППВС № 8/1980 г. задължителни разяснения, когато давността е изтекла по време на брака при приложим режим на общност, имотът се придобива в условията на съпружеска имуществена общност, независимо на какво основание е установено владението. В този случай съпрузите са необходими другари и поради това те са обвързани от силата на пресъдено нещо, независимо дали и двамата са участвали в производството като страна.

Макар да не е задължително, поради което не е необходима задължителна съвместна процесуална легитимация, по искове за собственост на имоти, за които се твърди придобиване в условията на съпружеска имуществена общност, другарството и за двете страни е необходимо /ТР № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС/.

В настоящия случай установителният иск за собственост е основан на владение, упражнявано от 31.12.2010 г., и ищецът е в брак към момента на изтичане на срока на придобивната давност, поради което в производството по делото като необходим факултативен другар следва да участва и молителката.

Без значение е обстоятелството, че в исковата си молба /също и в отговора на исковата молба на И. М./ В. М. не е твърдял съвместно владение, тъй като при това придобивно основание и при приложим режим на общност, ако спорният имот е владян и давностният срок е изтекъл по време на брака, имотът се придобива в режим на съпружеска имуществена общност. В този случай другият съпруг придобива права по силата на закона и факта на съществуващ граждански брак към момента на изтичане на придобивната давност, в какъвто смисъл е задължителната съдебна практика – ППВС № 8/80 г.

С оглед изложеното решението на Софийския апелативен съд и потвърдено с него решение на Софийския градски съд следва да бъдат отменени изцяло, а делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

Съобразно изхода от спора и правилата на чл. 78 ГПК при новото разглеждане съдът следва да се произнесе и за разноските в настоящото производство, съгласно т. 4 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

Р Е Ш И :

О т м е н я влязлото в сила решение № 1049 от 22.10.2024 г. по в. гр. д. № 1720/2024 г. на Софийския апелативен съд и потвърденото с него решение № 2129 от 11.04.2024 г. по гр. д. № 13594/2022 г. на Софийския градски съд, на основание чл. 304 ГПК.

В р ъ щ а делото на Софийския градски съд за ново разглеждане от друг състав с участието на молителката М. В. М..

РЕШЕНИЕ т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: