ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1853 гр.София, 23.06.2026 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Г. ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
като изслуша докладваното от съдия Христова ч. т.д. №451 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Я. Ж. Ж., действаща със съгласието на попечителя си З. Д. Ж., чрез адв. С. И. срещу определение №22/21.01.2026 г., постановено по в. ч.т. д. №534/2025 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено определение №1756 от 01.12.2025 г., постановено по т. д. №647/2025 г. по описа на Окръжен съд - Варна. С първоинстанционното определение е прекратено производството по предявените от жалбоподателката против „С. Т. 2024“ ЕООД искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуващо вписано обстоятелство - регистрация на „С. Т. 2024“ ЕООД с едноличен собственик и управител Я. Ж. Ж. и заличаването му в ТР.
Частната касационна жалбоподателка поддържа, че определението е неправилно - постановено в нарушение на закона. Оспорва като неправилни изводите на съда, че исковете по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ са недопустими, като поддържа, че в случая е налице нищожност на учредителния акт от 19.08.2024 г., че не е имала воля да регистрира фирма и да извършва търговска дейност. Намира за незаконосъобразни и противоречащи на ТР №1/06.12.2002 г., тълк. д. №1/2002 г. на ОСГК на ВКС на доводите на съда, че опорочаването на волята поради трайна и задълбочаваща се във времето невъзможност да се разбират или да се ръководят действията по причини, дължащи се на ментални и психични проблеми, съществуващи към момента на формиране на изявлението, но преди поставяне под запрещение, поражда право на конститутивен иск по чл. 70, ал. 2 ТЗ съгласно ТР №5/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа, че квалифицирането на решенията на ОС на ТД като унищожаеми е неправилно, поради което и процесният учредителен акт не е унищожаем, а нищожен, респ. за нея като вписан едноличен собственик и управител е налице правен интерес от установителен иск за вписване на несъществуващо обстоятелство и заличаване на ответното дружеството от ТР. Обосновава правният си интерес с твърдение, че заличаването ще има обратно действие, респ. че за нея като управител няма да съществуват задължения към НАП и трети лица. Жалбоподателката твърди, че обжалваното определение противоречи на Конституцията и на Конвенцията за правата на хората с увреждания. Оспорва и извода на съда, че не е било нужно даване на повече указания от първоинстанционния състав за уточняване на предявените искове, като поддържа, че е неправилно приетото в обжалваното определение, че срокът за предявяване на иск по чл. 70, ал. 2 ТЗ е изтекъл. Счита, че срокът за предявяване на иска по чл. 70, ал. 2 ТЗ следва да е 3-годишен и да тече не от учредяването на дружеството, а от узнаването, че е учредено. Моли да се отмени определението за прекратяване на делото и да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане по същество.
Допускането на касационно обжалване се обосновава с предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателката твърди, че съдът се е произнесъл по съществени за изхода на спора правни въпроси: „1. Коя материалноправна норма следва да се приложи при оспорване вписването и регистрацията на търговско дружество от дееспособно лице, което към датата на учредяване на дружеството, поради душевна болест не е разбирало свойството и значението на действията си, преди постановяването му под запрещение – разпоредбата на чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ или специалната разпоредба на чл. 70, ал. 2 от ТЗ?; 2. Решенията на Общото събрание или на еднолични решения на управител на търговско дружество, взети от дееспособно лице, страдащо от психично заболяване и липсата на воля, преди поставянето им под запрещение, нищожни ли са по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ЗЗД или унищожаеми по чл. 31 от ЗЗД или по критериите на ТЗ квалифицирането им като унищожаеми е недопустимо?; 3. От кога започва да тече едногодишният срок по чл. 70, ал. 2 от ТЗ – от учредяването на дружеството или от узнаването, че такова дружество е учредено? Следва ли да се приложи едногодишния срок по чл. 70, ал. 2 от ТЗ или следва да се приложи нормата на чл. 32, ал. 2 от ЗЗД, в случай че се приеме, че едностранната сделка следва да се приеме за унищожаема по чл. 31 от ЗЗД?“- в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. №1/2002 г. на ОСГК на ВКС.
Частната касационна жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Производството по т. д. №647/2025 г. по описа на Окръжен съд - Варна е образувано по предявени от Я. Ж. Ж., действаща със съгласието на попечителя си З. Д. Ж. срещу „С. Т. 2024“ ЕООД искове с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства – учредяване на „С. Т. 2024“ ЕООД с едноличен собственик и управител Я. Ж. Ж. и искане за заличаване на вписванията съгласно чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ.
С определение №1756 от 01.12.2025 г., постановено по т. д. №647/2025 г. по описа на Окръжен съд - Варна производството е прекратено като недопустимо, като са изложени мотиви за недопустимост на предявените искове.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд, на първо място намира, че с предявяването на иска се търси защита на лични права на вече ограничено дееспособното лице, накърнени с опорочени до нищожност действия по учредяване на юридическо лице и заявяване за вписването му като търговско дружество, притежавано и управлявано от това лице, а на второ място, че с оглед фактите, изложени в исковата молба, не може да се приеме, че е налице допустима установителна претенция за заличаване на вписване на дружеството като цяло или на някои от обстоятелствата, индивидуализиращи правния статут на търговеца. Съдът съобразява, че с уточнителна молба, ищцата заявява, че макар вписването да е действително /отразени са данни за новоучредено еднолично дружество, предвидени в чл. 119, ал. 2 ТЗ по постановен акт от длъжностно лице в резултат на сезиране с заявление, подадено от адвокат, упълномощен от заявителката Я. Ж., легитимирана като назначен от едноличен собственик управител/, самото учредяване на юридическото лице не е съществувало като краен резултат от валидно довършен фактически състав, тъй като едностранните сделки по изявяване на съгласие на собственика в учредителния акт и овластяването на представителя, подал заявлението са нищожни поради липса на валидна воля и съгласие.
Апелативният състав прави разграничение на защитата чрез установителен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и тази по чл. 70, ал. 2 ТЗ, регламентиращ конститутивен иск за обявяване на дружеството за недействително при съществуващи, но опорочени по непоправим начин елементи на конституирането на търговското дружество. Подчертава, че в исковата молба опорочаването на заявлението, подадено от адвокат се свързва с твърдения за използване на подправен подпис или електронен носител на идентификация, с който неизвестно за ищцата лице се е снабдило без нейно знание и съгласие и е употребило умишлено вместо нея, за да създаде неавтентичен документ, като стига до извод, че заявената злоупотреба с лични данни, изключваща формално обявеното авторство на изявлението за регистрация, е неотносима към сочената хипотеза на установяване на несъществуващо вписано обстоятелство. Счита, че неавтентичността на средството за автентификация или пълномощното само е обявено като твърдение за злоупотреба с лични данни на ищцата, страдаща от лека умствена изостаналост, но останалите твърдения, че тя се е доверила и е предоставила своята лична карта и подписани от нея книжа, че действително е участвала в съставянето на редица документи, включително и след посещаване на нотариална кантора, където е полагала своя автентичен подпис върху писмени изявления, без да е била в състояние да възприеме и одобри съдържанието им, поради ограничени от вродено заболяване когнитивни способности, не кореспондират на посочените правни последици на нищожност, респективно отричане на валидност на каквото и да е писмено изявление. Съдът намира, че сделките и изявленията на дееспособни лица, каквото е ищцата до 06.08.2025 г. /когато е влязло в сила решение на съда за поставянето й под ограничено запрещение/ пораждат правни последици и обвързват автора с изявеното от него съгласие до унищожаването им. Съгласие на страдащо от умствено заболяване лице не е липсващо или изначално правно нищожно, а само унищожаемо, дори когато страданието препятства осъзнаването на правните последици на изявлението. Въззивният състав стига до извод, че до уважаването на конститутивен иск за унищожаване на сделката правните последици на изявленията на ищцата не могат да се пренебрегват по твърдяния в исковата молба начин. С оглед изложеното твърденията в исковата молба не сочат нито начална, нито отпаднала с обратна сила валидност на последици на волята на лицето, издало учредителния акт и овластило управителя, подал заявление за регистрация, нито неистинност на документите, формално удостоверяващи тази воля, за да може да се обоснове допустима и неограничена със срок защита, квалифицирана по реда на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.
Независимо от горното, апелативният съд намира, че е изтекъл и преклузивният едногодишен срок по чл. 70, ал. 2 ТЗ, поради което и този специален конститутивен иск е недопустим. Сочи, че срокът е изтекъл на 11.08.2025 г. /1 година, считано от регистрираното учредяване/, което изключва необходимостта от даване на каквито и да е указания от съда по такава претенция.
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на ТР №1/19.02.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените от касаторката правни въпроси не могат да обосноват допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Първият въпрос не е обсъждан от въззивния съд и не е формирал решаващите му изводи. Съдът е изложил мотиви, че правната квалификация на предявените искове се прави с оглед наведените в исковата молба факти и обстоятелства, от които произтича спорното право и търсената защита. След анализ на твърденията в исковата и уточнителната молба, решаващият състав е стигнал до извод, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е правилна, който касаторката не оспорва.
Вторият правен въпрос не отговаря на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е решаващ за изхода на спора. Решаващият извод на съда, за да приеме исковете по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за недопустими, е че от изложените в исковата молба твърдения не следва твърдяната нищожност на учредителния акт на ответното дружество, а не че учредителният акт е унищожаем. Не се установява и твърдяното противоречие с ТР №1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. №1/2002 г. на ОСГК на ВКС. ОСГК приема, че по отношение решенията на ОС не следва да се прилагат правилата на ЗЗД относно недействителността на сделките. Нищожно е само решение на ОС, квалифицирано като такова с изрична правна норма /чл. 75, ал. 2 ТЗ; чл. 197, ал. 3, изр. второ ТЗ, чл. 216 ТЗ/, както и липсващото /невзето/ решение, което е отразено като съществуващо в протокола на ОС или е вписано в ТР, както и решението, което е извън пределите на компетентността на ОС, определена от закона и учредителния акт. Въззивният съд е стигнал до извод, че ищцата не навежда твърдения за нито една от хипотезите на нищожно решение /учредителен акт/. Твърдението на ищцата, че е налице хипотеза на липсващо /невзето/ решение за учредяване на ответното дружество представлява по своята същност правна квалификация на изложените в исковата молба факти и обстоятелства, която не обвързва съда. Апелативният състав е посочил, че изложените факти са за учредителен акт, подписан от ищцата, която не е била поставена под запрещение, но поради ментални проблеми не е разбирала свойството и значението на постъпките си. С горецитираното ТР е прието, че при опорочаване на волята на съдружник при взимане на решение от ОС поради изброени пороци, представляващи основания за унищожаемост по ЗЗД, решението не е унищожаемо, а подлежи на отмяна /поради нарушение на закона относно изискванията за кворум и мнозинство/. Само за пълнота следва да се посочи, че ако се приеме тезата на ищцата, че в случая е налице липсващо /невзето/ решение, то ще е налице хипотезата на чл. 70, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ТЗ. Липсата на учредителен договор е основание за предявяване в 1-годишен преклузивен срок от вписването на конститутивен иск за недействителност на учредяването на дружеството, а не на установителен иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.
Следва да се има предвид, че ищцата не е обосновала и правен интерес от предявените искове. В исковата молба е посочено, че интересът от исковете за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство - учредяване на търговско дружество с едноличен собственик и управител ищцата Я. Ж. Ж., произтича от необходимостта да бъде заличено в ТР вписването на тези обстоятелства с обратно действие и без ликвидация, за да не бъде ангажирана отговорността на Ж. като едноличен собственик и управител към НАП и трети лица. Съгласно постановките на ТР №1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. №1/2002 г. на ОСГК на ВКС, заличаването на вписването няма обратно действие. Когато е вписано липсващо/ невзето решение на орган на дружеството, вписаното обстоятелство не е имало действие по отношение на членовете на дружеството, но е имало действие по отношение на третите добросъвестни лица от вписването и до заличаването. Когато е вписано обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена нищожността му, за периода от вземане на решението от съответния орган до установяване на нищожността, това решение ще е задължително за членовете на дружеството, а от вписването и до заличаването му като несъществуващо обстоятелство ще има действие и по отношение на третите добросъвестни лица. Независимо дали е уважен иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ или по чл. 70, ал. 2 ТЗ, когато се касае за учредяване на търговско дружество, не следва автоматично заличаване на регистрацията в ТР, а производство по ликвидация, с оглед защитата на третите лица - кредитори на дружеството.
Третият въпрос не е обуславящ за изхода на спора, доколкото изложените от въззивния съд мотиви са само допълнителен аргумент за липсата на необходимост от даване на допълнителни указания за отстраняване нередовностите на исковата молба. По отношение на него не е обоснована и допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивното решение не противоречи на посочената задължителна съдебна практика. С ТР №1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. №1/2002 г. на ОСГК на ВКС не е даден отговор на поставения въпрос. Следва да се отбележи, че от кога тече 1-годишният преклузивен срок за предявяване на иска по чл. 70, ал. 2 ТЗ е посочено в самия закон.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА до касационен контрол определение №22/21.01.2026 г., постановено по в. ч.т. д. №534/2025 г. по описа на Апелативен съд - Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.