ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1864

гр. София, 24.06.2026г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в закрито заседание на 01.06., две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №1017/2026 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на В. Г. Д. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №58 от 06.10.2025г. , постановено по в. т.д. №29/2025 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено първоинстанционното решение №274 от 04.11.2024 г., постановено по т. д. № 409/ 2024 г. на ОС-Бургас, с което са били отхвърлени исковете, предявени от В. Г. Д. срещу ,,Б.“ АД, със седалище и адрес на управление: [населено място] 8000, ул. ,,Ц. К.“ № 166, и ,,Книбекс“ ООД, , със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. ,,Ц. К.“ № 162 за приемане за установено по отношение на ответниците съществуването на вземане на ищеца по отношение на ответните дружества - авалисти по запис на заповед в размер на 1 300 000 евро, представляващо част от главницата по поетото от К. Х. С. менителнично задължение по запис на заповед, издаден на 15.06.2010 г. в [населено място], с падеж на 15.06.2020 г., ведно със законната лихва върху задължението, считано от 20.08.2021 г. (датата на подаване на заявление по чл. 417 от ГПК) до окончателното изплащане на главницата. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответниците К. Х. С..Решението се обжалва и в частта за разноските

В касационната жалба се навеждат оплаквания за допуснати съществени и нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се неспазване на процесуалните преклузивни срокове за допускане на доказателства по отношение на допуснатия във въззивното производство смидетел, както и относно допустимостта на поставената от въззивния съд допълнителна задача след приемането на заключение по допуснатата във въззивното производство повторната комплексна експертиза и на експерт, различен от вещите лица по първата и отказа на въззивния съд да допусне разширена такава, както и липсата на съображения за това, защо се кредитират показанията на един свидетел при противоречия с тези на друг свидетел. Претендира присъждане на разноските в настоящото производство.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1 от ГПК по формулираните в изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, които се припокриват напълно с оплакванията за неправилност на въззивното решение в самата КЖ.

Ответната по касационната жалба страна „Б.“ АД депозира писмен отговор, изготвен от пълномощника й със изразено становище за липса на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на КЖ . Претендира присъждане на разноските в настоящото производство.

От страна на останалите страни в процеса пред ВКС не се депозират отговори на ИМ.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над законовия минимум по чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, въззивният състав на АС-Бургас се е позовал на следните установени по делото факти и е изложил съответните съображения по оплакванията във въззивната жалба:

Предявен е положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване съществуването на вземане в полза на кредитора Д. против длъжниците - авалисти,,Б.“ АД и ,,Книбекс“ ООД, произтичащо от запис на заповед, издаден на 15.06.2010 г. в [населено място], за което задължение е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 6116 на 2.03.2022 г. по ч. гр. д. № 48401/ 2021 г. по описа на Районен съд София, приложено към настоящото. Със заповедта за изпълнение е разпоредено длъжниците „Б.“ АД, „Книбекс“ ООД, „К енд Б груп“ ЕООД и К. Х. С. да заплатят на кредитора В. Г. Д. сумата от 1 300 000 лв. – вземане по запис на заповед от 15.06.2010 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 20.08.2021 г. – подаване на заявлението, до окончателното изплащане и съдебно-деловодни разноски. Дружествата – длъжници „Б.“АД, „Книбекс“ ООД са подали възражения против заповедта за изпълнение в срок, кредиторът е предявил установителния иск в срок.

Пред първоинстанционния съд ищецът е поддържал доводи за възникнало в негово лице непогасено субективно материално право – притезание да получи плащане на сумата от 1 300 000 лв., представляващо част от главницата по записа на заповед от горепосочената дата, който се представя. Ответниците са повдигнали и подържали възражения – абсолютни и релативни, свързани с възникването на менителничното задължение. Представеният запис на заповед, на който основава правата си ищецът е с посочена дата на издаване 15.06.2010 г. и издател и К. Х. С. и авалисти ответните дружества и „К енд Б груп“ ЕООД. От съдържанието на ефекта става ясно, че издателят е поел безусловно задължение да плати на Д. или на негова заповед сума в размер на 1 600 000 евро на падеж 15.06.2020 г., в място на плащане [населено място], район К. село, [улица], ет. 1, ап. 14, или по посочената в записа на заповед банкова сметка на поемателя. Под съдържанието са положени подписи на издателя физическо лице и на същото лице, като представляващ трите дружества авалисти. Вписванията в Търговския регистър удостоверяват, че С. е бил един от представляващите „Б.“ АД до 23.04.2012 г. и един от управителите на „Книбекс“ ООД до 11.02.2015 г., при правомощия да представлява дружеството заедно и поотделно с друг вписан представител. При първоинстанционното разглеждане на делото е прието основно и допълнително заключение на изпълнена съдебно – счетоводна експертиза, видно от което задължението, поето по записа на заповед, в размер на равностойност на 3 200 000 лв., не фигурира сред счетоводните записвания на „Б.“ АД и „Книбекс“ ООД, като експертът е проследил ГФО за 2010 – 2020 г. Експертът е базирал изводите си на констатациите, че задълженията на дружествата по съответните счетоводни пера възлизат на по-ниска сума от търсената по записа на заповед, както и липсата на кредитор с името В. Г. Д., вписан по сметка „Кредитори“ в редовно водените счетоводни книги на дружествата авалисти. Поради оспорване датата, на която записът на заповед е изготвен, в производството са изпълнени три съдебно почеркови експертизи. Вещото лице Р. е депозирало заключение пред първата инстанция, сочещо, че подписът под процесния менителничен ефект е положен от лицето, сочено за издател, но документът не е съставен в посочения в него период – 2010 г., като се е обосновало с наблюдавани от него при микроскопско изследване свойства на положената химикална паста, подробно посочени в заключението, и отсъствие на признаци на стареене на хартията, върху която документът е обективиран, от където е извело заключение за дата на съставяне на същия в периода след 2017 г. При изслушването си в съдебно заседание, това вещо лице подробно е разяснило естеството на неговия метод на анализ, като е потвърдило липсата на установена методика за определяне на абсолютната давност за изготвяне на документ, но, по отношение на относителната давност, не е отрекло съществуването на метод, наречен диагностично почеркова експертиза, даващ възможност за определяне на относителната давност на изготвяне на документа по почерка. Пред апелативната инстанция беше прието заключение на вещото лице Б. - специалист в областта на криминалистическото изследване на документи в Център за експертни криминалистически изследвания към НИК – МВР, в което се сочи, че не е възможно определяне на датата на изготвяне на представения документ, тъй като до момента не съществува общоприет и утвърден в криминалистическата практика безспорен метод за датиране на документи на базата на стареенето на материалите - хартия и пишещи средства, използвани при тяхното създаване. В съдебно заседание експертът е потвърдил това свое заключение относно невъзможността за фиксиране на дата на изготвяне на документ по физико - оптичните свойства на материала, но е потвърдил съществуването на косвен метод за установяване датиране на документа чрез вариантността в почерка, респективно подписа на лицето. Пред въззивния съд е назначена диагностична почеркова експертиза, изготвена от вещото лице С. А.. - експерт криминалист. При изследванията си това вещо лице, след запознаване с изобилен сравнителен материал, предоставен от страните и събран от официални документи и държавни органи, датиращ към периода 2008 г. – 2020 г., и използвайки специфичната методика за провеждане на почеркови експертизи и за установяване на времето на изпълнение на подписи в документи, подробно описана в писменото заключение, е констатирало, че подписите в записа на заповед, обект на експертизата, не са положени на 15.06.2010 г., а години по - късно. Експертът е заключил, че за К. С. през 2010 г. е било невъзможно да положи подписите в записа на заповед, по начина, по който са положени, тъй като към този момент той не е бил развил и утвърдил по - високата степен на обработеност на подписния почерк, с който са изпълнени подписите в записа на заповед. На базата на специалните си знания, вещото лице А. е заявил, че при проявената степен на устойчивост на писмения навик в сравняваните подписи и вариантност на движенията, с които се изпълняват елементите им, може да се направи извод, че за постигането на степента на обработеност на движенията, с които са изпълнени подписите в записа на заповед, вероятно са били необходими около десетина или повече години, спрямо положените подписи от сравнителния материал, от периода, сочен за дата на издаване на записа на заповед. При изслушването си в съдебно заседание експертът е подчертал, че наличието на четири изследвани подписа е дало възможност да се извърши един задълбочен анализ и преценка на диагностичните признаци, отразени в тях, и да се обоснове заключението. Посочил е, че сравнителният материал, използван за изготвяне на заключението, е, по негова професионална преценка, напълно достатъчен и това, както и наличието на повече от един подпис - обект на изследване, е спомогнало категоричността на изводите му. Експертът обстойно е разяснил, че когато едно лице има утвърден писмено - двигателен навик за полагане на подпис и продължава писмената си практика, този двигателен навик се усъвършенства до абсолютен автоматизъм на движението и за възникване на промени, които да предизвикат появата на диагностични признаци на подписа, е необходим дълъг период от време, не само астрономически, но и дълъг период от време на богата писмена практика, каквато, в случая, лицето, чийто подпис е изследван, очевидно е имало. Въззивният съд е кредитирал напълно това заключение, като обосновано и обективно, базирано на специалните знания на експерта – утвърден специалист в обследваната област и автор на публикации по материята. Въззивният съд се е обосновал и с това, че вещите лица Р. и А. , които са дали заключения относно възможността ценната книга да е съставена на сочената в нея дата, макар да са работили по различни методи, са категорични в съвпадащия си извод, че документът не е достоверно датиран докато експертът Б. се е ограничил да посочи отсъствието на утвърдена методика за физико – оптично изследване при датировка на книжа, но не е отрекъл използвания от вещото лице А. метод. Предвид изложеното, според съда се налага извод, че записът на заповед, от който черпи правата си ищецът, не е съставен на посочената върху него дата, а в период след 2017 г. (според вещото лице Р.), респективно 2019 – 2020 г. (според вещото лице А.). От събраните в производството пред първостепенния съд гласни доказателства също се установява, че ценната книга не е издадена на 15.06.2010 г., като по данни на свидетеля С. на сочената дата издателят С. се е намирал с него в [населено място]. Показанията на свидетеля П. , който е заявил пред първата инстанция, че е присъствал при съставянето на процесния запис на заповед, според изложеното от съда, не следва да се кредитират, тъй като са изолирани от останалия събран в производството доказателствен материал, а установената по делото свързаност на лицето с процесуалния представител на ищеца допълнително отнема от достоверността на показанията му.

За неоснователно е прието оплакването във ВЖ, че събирането на свидетелски показания е недопустимо, тъй като е недопустимо доказване на симулация, в отсъствие на обратен документ или начало на писмено доказателство, съдът е приел, че въведените от въззиваемите възражения в процеса касаят невъзможността на издателя да задължава дружествата, поради липса на представителна власт към момента на издаване на записа на заповед, хипотеза различна от фактическия състав на симулацията, който поначало предвижда външно обективираните волеизявления да са валидни. От данните, изнесени пред съда в първа инстанция става ясно, че след като през 2019 г. С. и Д. неуспешно са отправили предложение до един от свидетелите за формиране на фалшив дълг спрямо дружеството „Книбекс“ ООД, посредством който като краен резултат С. да придобие акции от „Б.“ АД, с голяма степен на вероятност са пристъпили към изготвяне на процесния запис на заповед. Тези показания се подкрепят от данните по писмения сигнал на С.., депозиран пред Районна прокуратура Бургас на 02.10.2024 г., в който, без да посочва основанието, наложило му да се задължи по записасъщият свързва издаването на същия с възможността сумата по него да бъде прихваната спрямо задължението, което счита, че дружествата авалисти имат спрямо него вследствие фидуциарно прехвърлени негови дялови участия от същите на трето лице, извършено с оглед предпазване от кредитори, което трето лице е отказало впоследствие да възстанови прехвърлените фиктивно дялови участия. При съобразяване на гореизложеното съдът приема, че ответниците успешно са опровергали датата на процесния запис на заповед, като убедително се доказва, че същият не е датиран преди 2017 г. – 2019 г. За този свой извод съдът се е основал изрично, както на заключението на експерта А., така и установената свързаност на издателя и поемателя, липсата на счетоводно отразяване на поетите задължения по ценната книга в счетоводните регистри на дружествата – авалисти, липсата на решение на общото събрание на акционерите на „Б.“ АД за поемане на задължения по чл. 236, ал. 2, т. 3 ТЗ. Доколкото посочения за издател на з. з. не е бил представляващ въззиваемите търговци след 2012 г. – за „Б.“ АД, и след 2015 г. – за „Книбекс“ ООД, то той не е могъл след тези дати да поема менителнични задължения като техен органен представител и неговите действия по издаване на ефекта не създават задължения за дружествата, посочени в текста като авалисти. По аргумент от разпоредбата на чл. 461 ТЗ, приложима по препратката на чл. 537 ТЗ и предвиждаща, че ако менителницата носи подписите на лица, които не могат да се задължават по менителница, неистински подписи, подписи на несъществуващи лица или подписи, които по друга причина не могат да задължат лицата, които са подписали или от името на които менителницата е подписана, задълженията на останалите подписали лица са действителни, следва, че при полагане на подпис от лице, което не може да задължава формално посочените като авалисти, то задължение за последните не може да възникне. В този смисъл, авалът не материализира волята на посочените дружества. Доказателствената сила на записа на заповед за съществуване на вземане срещу тези лица не е налице и оттам, поради характеристиката му на ценна книга, едновременно материализираща права и представляваща доказателство за вземането (Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС), отпадат и правата на ищецаа да търси изпълнение срещу дружествата. Ето защо предявените установителни искове са счетени за неоснователни.

В изложението на основанията за допускане на касационен контрол на въззивното решение се сочат формулираните от страна на касатора въпроси: 1.относно допустимостта на поставената от въззивния съд допълнителна задача след приемането на заключение по допуснатата в съдебното производство повторната комплексна експертиза и при положение, че заключението на първата не е била надлежно оспорена от заинтересованата страна; 2. за задължението на съда да обсъди две противоречащи си заключения на в. л. и в този случай да назначи разширена тройна експертиза;3.за допустимостта на определянето на експерт, различен от вещите лица по първата експертиза; 4. за задължението на съда да следи дали заключението е пълно, ясно и обосновано и да обсъди всички възражения на страната срещу него; 5. следва ли съдът да формира вътрешно убеждение на база събраните доказателства, процесуалните правила и тези на формалната логика и 6. за необходимостта да изложи съображения за това, защо се кредитират показанията на един свидетел при противоречия с тези на друг свидетел и да се изключи съответният факт само на база такова противоречие;

По първия въпрос е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС-т. 2 изр. 2 от ТР1/2013 г. по тълк. дело 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС , с което е дадено тълкуване в насока, че в случай, че при допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.В случая въззивният съд е процедирал в съответствие с цитираното ТР като е разпределил отново доказателстваната тежест и е дал указания за възможност на страните да да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Като следствие от това са изслушани и съответните вещи лица и приети техните заключения. Пак в същото ТР –в т. 3 от мотивите се приема, че когато за приложението на императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение. Да се приеме обратното, би означавало въззивният съд да се постави в невъзможност да приложи тази императивна материалноправна норма. В случая, въззивният съд е действал в съответствие с горецитираното, с оглед приложениео на такава норма в разпоредбата на чл. 461 ТЗ, във връзка с чл. 537 ТЗ. Следователно по тези въпроси не е налице несъответствие в процесуалните действия на съда със задължителната практика на ВКС.

Останалите въпроси се основават на твърдeни от страната нарушения на съдопроизводствените правила и като такива представляват оплаквания за процесуална незаконосъобразност, която не е основание за допускане на касационно обжалване, а евентуално основание за касиране на решението, което обаче не е предмет на преценка в настоящия стадий от процеса по чл. 288 ГПК.

С оглед всичко гореизложено, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основание по чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

В полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноските пред касационната инстанция под формата на договорено и платено възнаграждение за процесуално представителство и депозиран отговор на КЖ, доколкото от писмените доказателства за този разход, представени към ОКЖ не се доказва реалното заплащане на сумата, а същата е само уговорена в договора за правно съдействие като бъдещо плащане.

Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Първо т. о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №58 от 06.10.2025г. , постановено по в. т.д. №29/2025 г. на Апелативен съд - Бургас

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.