Страница 2 от ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1911/25.06.2026 г., [населено място]

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

разгледа докладваното от съдия Костадинова ч. т.д. № 1289/2026 г. и установи следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частни касационни жалби на Х. В. С. и „БИСА СТРОЙ“ ЕООД срещу Определение № 406/12.12.2025 г. по ч. т.д. № 620/2025 г. на АС-Пловдив, с което е обезсилено Определение № 260211/20.06.2025 г. на ОС-Пловдив за спиране на разрешена по реда на чл. 717в ТЗ продажба на недвижим имот до приключване на исково производство, образувано по отрицателен установителен иск за собственост върху имота, предявен от несъстоятелното дружество срещу Х. С..

Жалбата е недопустима.

Както е посочено и в мотивите на т. 6 на Тълкувателно решение № № 1/2017 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, обжалваемостта на съдебните актове винаги е предмет на изрична регламентация с императивни процесуални норми. По отношение на актовете на окръжните съдилища, постановени в производството по несъстоятелност, регламентацията се съдържа в чл. 613а ТЗ. В ал. 1 на разпоредбата са изброени изчерпателно онези от тях (решения и определения), които подлежат на триинстанционно обжалване, т. е. и пред ВКС. Върху всички останали актове контролът съгласно ал. 3 е двуинстанционен (и то ако самият акт подлежи на обжалване пред апелативния съд според общото правило на чл. 274, ал. 1 ГПК).

В случая предмет на проверка от въззивния съд е определение на първостепенния съд по несъстоятелността, постановено в хода на осребряването, непопадащо в изброените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ актове. Поради това и определението на въззивния съд не подлежи на инстанционен контрол, независимо дали с него спорният въпрос е разгледан по същество или първоинстанционният акт е обезсилен. Обжалваемост пред ВКС не може да се обоснове и с...