Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Р. Б. Членове: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 4072 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е във връзка с искане, подадено от Х. И., представлявана от адвокат Д. Н., за отмяна на влязло в сила решение № 228 от 14.01.2022 г., постановено от Административен съд София - град, по адм. дело № 6838/2021 г. Молителката твърди, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като горепосоченото решение противоречи на решение № 3207 от 18.05.2021 г., постановено по адм. дело № 2684/2021 г. на Административен съд София – град. Правният спор по двете дела е освързан с размера на определеното парично обезщетение на съсобствениците на поземлен с проектен идентификатор 68134.1007.2683 /застроен/, с площ 390 кв. м., представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор 68134.1007.397 по КККР. Молителката счита, че правният спор по двете дела е между едни и същи страни, с един и същи предмет, а постановените решения са противоречиви.

Ответникът – кметът на Столична община, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт И. Ю., в представеното по делото писмено становище и в откритото съдебно заседание, излага подробни съображения за неоснователност на искането за отмяна, моли същото да бъде отхвърлено и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, червърто отделение, приема за установено следното:

Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения:

С решението по адм. дело № 6838/2021 г. на Административния съд София - град, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на Х. И. срещу заповед № СОА21-РД40-14/12.02.2021 г. на кмета на Столична община (СО), в частта, с която е определен размер на паричното обезщетение по отношение на същата в размер на 11 115,05 лв. за отчуждаваната, реална част от поземлен имот (ПИ) с идентификатор с проектен идентификатор 68134.1007.2683 /застроен/, с площ 390 кв. м.

С решението, постановено по адм. дело № 2684/2021 г. на същия съд и което се твърди, че противоречи на предходното решение, е изменена заповед № СОА21-РД40-14/12.02.2021 г. на кмета на Столична община, по жалба на Т. П. и М. С., като по отношение размерът на определеното за всеки от жалбоподателите парично обезщетение в размер на 22 230,10 лв., съдът е определил обезщетение за всеки от тях в размер на 69 608,50 лв. за по една трета идеална част от отчуждавания ПИ с идентификатор с проектен идентификатор 68134.1007.2683 /застроен/, с площ 390 кв. м., представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор 68134.1007.397 по КККР.

По отношение на посоченото от молителя правно основание, а именно чл. 239, т. 4 от АПК следва да се отбележи, че тази разпоредба предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на пресъдено нещо. Това е така, тъй като отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Според т. 4 на чл. 239 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска.

За да е налице соченото основание за отмяна - т. 4 на чл. 239 от АПК е необходимо по две отделни административни дела, между същите страни и с един и същ предмет - обжалвания административен акт, да са постановени противоречиви, влезли в сила съдебни решения.

В разглежданата хипотеза посочените изисквания не са налице. В случая не е налице пълна идентичност между посочените дела, а именно липсва субективна идентичност, понеже делата са образувани по жалбите на различни физически лица, независимо от факта, че те са обжалвали един и същ административен акт, по повод определения им размер на парично обезщетение за отчуждения техен съсобствен ПИ с идентификатор с проектен идентификатор 68134.1007.2683 /застроен/, с площ 390 кв. м., представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор 68134.1007.397 по КККР. Твърдението на молителката в настоящото производство, че тъй като страните в двете съдебни производства са наследници по закон на Х. И., за което прилага удостоверение за наследници, води до идентичност и на страните по двете дела, съдът приема за неоснователно. Същите са съсобственици на един и същи имот, но това не променя факта, че липсва тъждество между страните в двете съдебни производства.

При липсата на тъждество между старните по двете дела не е изпълнено изискването на законодателя за субективно тъждество между делата, поради което искането като неоснователно, ще следва да се отхвърли.

При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 249 от АПК и своевременно направеното от ответната страна по делото искане за присъждане на сторените в производството пред ВАС разноски, съдът намира същото за основателно и следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Х. И., представлявана от адвокат Д. Н., за отмяна на влязло в сила решение № 228 от 14.01.2022 г., постановено от Административен съд София - град, по адм. дело № 6838/2021 г.

ОСЪЖДА Х. И., да заплати в полза на Столична община сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване и отмяна.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ