О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4063

гр. София, 17.09.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на шести февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

С. Н.

изслуша докладваното от съдията С. Н. гр. д. № 1944/2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Д. Г., чрез процесуалния й представител адв.Т. Г., срещу въззивно решение № 55/20.03.2023 г., постановено по в. гр. д. № 550/2022 г. на ОС - Ловеч.

В касационната жалба се твърди, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. С изложението по чл.284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основания за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Насрещната страна В. Б. М., с писмен отговор чрез пълномощника си адв.В. Г., оспорва касационната жалба и наличието на основание за допускане касационното обжалване.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

С първоинстанционно решение № 452/31.10.2022 г. по гр. д.№ 9/2022 г. на РС - Ловеч, е отхвърлен иска на П. Д. Г. срещу В. Б. М. с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик по силата на упражнявано от нея давностно владение в периода от 01.01.2010 г. до датата на подаване на исковата молба 05.01.2022 г., на реална част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от около 1 200 кв. м. по плана на новообразуваните имоти на местността Б., [населено място], одобрен със Заповед № 96/19.03.2003 г. на областния управител на гр.Ловеч, вид на територията - селско стопанство, начин на трайно ползване - лозови насаждения, категория на имота-девета, заключена спорната реална част в следните граници: изток - имот № **, север и запад № **, юг - имот № ** и **. С оглед изхода на спора е отхвърлено искането на П. Д. Г. за присъждане на направените от нея съдебни разноски и е осъдена да заплати на В. Б. М. направените от него такива, в размер на 600 лв.

Въззивният съд, сезиран с жалба от ищцата, е потвърдил това решение и е осъдил ищцата да заплати на ответника 800 лв. разноски.

Установено е, че спорната реална част с площ от 1200 кв. м. , а на място с площ 1102 кв. м. според приетата съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ -обозначена с червени линии на скицата към заключението на вещото лице, е оградена и попада в югоизточната част на ПИ с кад. № *** по плана на новообразуваните имоти /ПНИ/, одобрен със Заповед № 96/19.03.2003 г. на Областен управител - Ловеч, в сила от 16.04.2003 г., като целият ПИ с площ от 2769 кв. м., намиращ се имота в м.“Б.“ е записан в плана на наследниците на П. И. Н.. При проследяване хронологията на реституирането на имота е установено, че с Решение № 174/12.12.1994 г. на ОСЗ - Ловеч по чл.18ж от ППЗСПЗЗ, в сила от 10.03.2021г., на наследниците на П. И. Н. е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху нива от 3 дка в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в м.“Б.“, с ограничения на ползването - до уреждане на правата на ползвателите по §4. По молба на един от наследниците на П. Н. е издадена Заповед № 3-662 от 16.04.2021 г. на основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на ПНИ за местността Б. (одобрен с горепосочената заповед от 2003 г.), с която заповед се е възстановило правото на собственост на наследниците на П. Т. Н. върху новообразуван поземлен имот с идентификатор *** по ПНИ на местността Б., [населено място], с площ от 2 796 кв. м., вид на територията – селско стопанство, начин на трайно ползване - лозови насаждения, категория на имота - девета, при граници/съседи на имота : № *** - нива на К. Ц. М., №*** - лозе на Р. М. П.,№*** - лозе на В. Б. М., №*** - полски път на О. Л. №***- полски път О. Л. № *** - нива на Х. Х. Ш.. Заповедта е посочено да е влязла в сила на 28.05.2021 г. при липса на данни обжалване. Всички законни наследници на П. И. Н. (с имена и П. Т. Н.), починала на 22.06.1969 г., са продали на ответника В. Б. М. изцяло притежаваните от тях идеални части от съсобствения по наследство ПИ с кад. № *** по ПНИ на местността Б., [населено място], с три сделки, оформени съответно с н. а. № 5, т.V, рег.№ 5821, д. № 365/2021 г., н. а. № 6, т.V, peг.№ 5824, д. №366/2021 г., и н. а. № 47, т.VІ, рег.№ 8428, д. № 565/2021 г., трите акта на нотариус с рег.№ * в НК и район на действие РС-Ловеч.

Вещото лице по СТЕ е установило още, че по сателитните снимки на Google Earth в периода 10.01.2010 г. до 10.08.2017 г. липсват видими очертания на кошери в имота, а на сателитна снимка от 26.06.2021 г. се откриват 10 бр. бели петна в югозападния ъгъл на оградения имот – предполагаемо кошери, както и че в оградената реална част от ПИ се различават и дръвчета. Въззивният съд е подложил на преценка и събраните по делото свидетелски показания на двете групи свидетели - на ищцата свидетелите А.Д.Д. и Ц.С.Д., и на ответника свидетелите К.Ц.М., Д.Б.И., Б.И.М., В.В.В.. Описал е съдът твърденията на всеки свидетел за начина на ползване и лицата които са ползвали процесния имот през годините назад до 1977 г., и е счел, че следва да се кредитират показанията на повечето свидетели по отношение факта на ползване на имота през годините, заявяването на правата на ищеца и на ответника и оспорването им, като показанията на св.Р.П. се кредитират единствено по отношение сведенията за ползването на имота в периода от 1977 г. до момента, а тези на св.Б.М.- баща на ответника, не следва да се съобразяват както с оглед близкото родство с ответника, така и поради данните, че през годините този свидетел също е ползвал и е имал интерес към имота.

При тази фактическа обстановка въззивният съдът е намерил предявения иск за неоснователен поради липса на доказателства за упражнявано от ищцата владение върху имота в продължение на 10 години, считано от момента, в който е било възможно за започне такова владение, а именно издаване на заповедта по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ - т. е. от 16.04.2021г., от когато и до подаване на исковата молба на 05.01.2022г. не са изминали 10 години. Този краен извод е обоснован от въззивния съд с разбирането му, че реституционното производство за имот в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е с два етапа - първият е издаване на решение за признаване правото на собственост при условията на §4 - §4л, вторият е издаването на заповедта на кмета на общината по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влезлия в сила ПНИ, и именно последната заповед е актът, с който се дава пълна индивидуализация на имота и приключва реституцията, и едва от издаването й е възможно да се противопоставят на легитимирания собственик права върху имота, вкл. и упражнявано давностно владение. Отречен е вещно-прехвърлителния ефект на решението по чл.18ж от ППЗСПЗЗ и на одобреният ПНИ по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. и възможността от тях да започне да тече придобивна давност, като противоречащи на принципа, че давност не тече по отношение на този, който не може да се защити с иск, поради който извод съдът е счел за неоснователно възражението на ищцата за липсата на инициативност на реституираните собственици да защитят правата си докато правата им не се установят с издаване на заповедта по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се поддържа по въпрос за преценка дали за имот в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е безусловно значението на момента на влизане в сила на заповедта на кмета на общината по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ като начало на придобивна давност-израз на принципа „давност не тече срещу този, който не може да се защити“, когато правоимащите бездействат прекалено дълго да поискат издаването й. Въпросът е обоснован с довод за индивидуализиране на реституирания имот по ЗСПЗЗ и обособяването му като самостоятелен обект още с влизане в сила на ПНИ, а продължителното безпричинно бездействие на правоимащите реституирани собственици след това – близо 18 години, да поискат издаване на заповедта по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не следвало да има правни последици на факт, който да измести реституционния ефект и началото на придобивната давност към датата на влизане в сила на заповедта на кмета на общината по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди се противоречие по въпроса с решение № 54 от 14.05.2019 г. по гр. д.№ 2800/2018 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 62 от 17.02.2012 г. по гр. д.№ 705/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 104 от 17.04.2013 г. по гр. д.№ 708/2012 г. на ВКС, ІІ г. о.

В приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поставят два въпроса, вторият от които се обхваща от първия, относими към начина, по който следва да се определи началния момент, от който започва да тече придобивна давност за подлежащи на реституция имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато между влизане в сила на ПНИ и издаване на заповедта по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е изминал значителен период от време без обективна причина за неиздаване на последната и не следва ли в такава хипотеза на правоимащите лица да бъде определен разумен срок да завършат реституционната процедура, аналогично на срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ, след който срок да се приеме, че няма пречка да тече придобивната давност.

Предвид решаващите мотиви на въззивния съд и конкретно установените факти по делото, поставените от касатора въпроси се явяват обуславящи и се свеждат до следния обобщен и доуточнен от касационната инстанция въпрос : От кога започва да тече придобивна давност за имот, попадащ в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за който имот е издадено решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността преди изм. на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ с ДВ, бр.68/1999 г., без посочване на граници на възстановения имот в решението, и от одобряването на плана на новообразуваните имоти до издаване на заповедта по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ е изминал период повече от 10 годишния срок по чл.79, ал.1 ЗС ? В приложената от касатора практика на ВКС и в известната на касационния състав практика на ВКС не се дава отговор на този въпрос, поради което касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Касаторът следва да заплати държавна такса на ВКС по разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв.

С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 55/20.03.2023 г., постановено по в. гр. д. № 550/2022 г. на ОС – Ловеч.

УКАЗВА на касатора П. Д. Г. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса в размер на 25 лв. по сметка за държавни такси на Върховен касационен съд, като при неизпълнение в срок на горното указание, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.

При внасяне на дължимата държавна такса в срок, делото да се докладва на Председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочване отрито съдебно заседание с призоваване на страните

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: