Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на Върховния съд на Р. Б. по граждански дела 1953-1994, стр. 429, пор. № 137

ПРЕЖИВЕЛИЯТ СЪПРУГ, КОЙТО Е ЖИВЯЛ ЗАЕДНО С НАСЛЕДОДАТЕЛЯ И СЕ Е ГРИЖИЛ ЗЗД НЕГО, МОЖЕ ПО РЕДА НА ЧЛ. 12, АЛ. 1 ЗНАСЛ ДА ПРЕТЕНДИРА ДА МУ СЕ ОСТАВИ ЦЯЛАТА ОБИКНОВЕНА ПОКЪЩНИНА, ВЛИЗАЩА В ИМУЩЕСТВЕНАТА ОБЩНОСТ, И В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО НАСЛЕДЯВА С ДЕЦА НА НАСЛЕДОДАТЕЛЯ.

ПРЕЖИВЕЛИЯТ СЪПРУГ, КОЙТО ПРИЖИВЕ НА НАСЛЕДОДАТЕЛЯ Е СПОМОГНАЛ ДА СЕ УВЕЛИЧИ ОБЩОТО ИМУЩЕСТВО В ПОВЕЧЕ ОТ ЧАСТТА, КОЯТО ТОЙ ПОЛУЧАВА ПО ЧЛ. 14, АЛ. 7, ИЗР. 2 СК, ИМА ПРАВО ДА ИСКА ПО РЕДА НА ЧЛ. 12, АЛ. 2 ЗНАСЛ ДА МУ СЕ ПРЕСМЕТНЕ ТОВА УВЕЛИЧЕНИЕ В ИМОТ ИЛИ В ПАРИ И В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО НАСЛЕДЯВА С ДЕЦА НА НАСЛЕДОДАТЕЛЯ.

НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ПОЧИНАЛИЯ МОГАТ ДА ОСЪЩЕСТВЯТ ПРАВАТА ПО ЧЛ. 12, АЛ. 2 ЗНАСЛ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕЖИВЕЛИЯ СЪПРУГ

Чл. 14 СК

Чл. 12 ЗНасл

Чл. 286 ГПК

Чл. 59 ЗЗД

Съгласно чл. 14, ал. 7, изр. 2 СК при прекратяване на имуществената общност поради смърт на един от съпрузите се прилагат правилата относно наследяването и делбата, но когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия, той не получава дял от неговата част от общото имущество. Преживелият съпруг и при тази редакция на закона е наследник на починалия съпруг само с това ограничение, което е продиктувано от съображението да не се засягат интересите на децата на починалия. Касае се обаче за едно изключение от общите правила относно наследяването и делбата, което като такова не може да се тълкува разширително. Законът определя общите правила, по силата, на които се определят наследствената маса и дяловете на преживелия съпруг и децата на починалия съпруг. Въпреки това обаче преживелият съпруг не може да бъде лишен от другите права, които му дават правилата относно наследството и делбата. Това е така, тъй като тези права нямат нищо общо с наследствената квота, която е в зависимост от степента на родството, в което се намира наследникът с наследодателя. В този смисъл трябва да се разгледат поставените с предложението въпроси.

По силата на чл. 12, ал. 1 ЗНасл наследникът, който е живял с наследодателя, грижил се е за него и е призован към наследяване, има правото да получи освен дела, който му се следва по закон или завещание, още и обикновената покъщнина, респ. земеделски инвентар. Имуществото, което той ще получи, е извън това, което той е получил като дял от наследството.

Както се вижда от мотивите към ЗНасл, разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗНасл е основана на справедливостта. С нея се цели да се запази покъщнината, която е служила за задоволяване ежедневните нужди на наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за него. С тази норма се създава материален стимул за близките да се грижат за своите съпрузи и родители и да не ги изоставят през времето, когато те са в напреднала възраст и имат нужда от тяхната помощ. Ако разпоредбите на чл. 12, ал. 1 ЗНасл се прилагат по отношение на покъщнината, която изцяло е собственост на наследодателя, т. е. негово индивидуално имущество, с още по-голямо основание тази разпоредба следва да намери приложение в случаите, когато покъщнината е била имуществена общност.

Съображенията, продиктували създаването на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗНасл, продължават да важат с още по-голяма сила сега, при действието на СК, с който се приема, че по начало придобитото по време на брака е резултат на общите усилия на двамата съпрузи, освен когато се касае до наследство или дарение. Имуществените придобивки на всеки съпруг са подпомогнати и улеснени пряко или косвено от обстановката на семейството, от разпределението на труда в последното и от съдействието на другия съпруг.

Не може да се противопостави аргументът, че при наличието на деца половината от покъщнината се пада в дял на децата, защото по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗНасл покъщнината се изключва от делбата и остава за наследниците, които са живели с наследодателя. Това е така, понеже правото по тази алинея на чл. 12 ЗНасл се обосновава само от факта дали наследникът е живял заедно с наследодателя и се е грижил за него, т. е. едно фактическо положение. Поради това естествено е тези вещи да се отделят при допускане на делбата. Затова искането по ал. 1 на чл. 12 ЗНасл трябва да се направи още в първата фаза на делбата, т. е преди решението за допускане на делбата.

Според чл. 12, ал. 2 ЗНасл сънаследници, които през живота на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата това увеличение да се пресметне в тяхна полза. С тази алинея се разкрива възможност да се спази действителното съотношение между частите на наследниците, определени от закона. Тя е изградена на принципа на неоснователното обогатяване, който лежи и в основата на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК. При положението, че съгласно чл. 14, ал. 7 СК при наследяването на преживелия съпруг важат правилата относно наследяването и делбата с изключение правото на дял при наследяването на преживелия съпруг с деца няма основание да се изключи приложението на чл. 12, ал. 2 ЗНасл и в случая, когато преживелият съпруг наследява заедно с децата на починалия. Противното тълкуване може да доведе до резултат преживелият съпруг при наследяване с деца да получи от имота в имуществената общност най-малка стойност имущество, отколкото при наследяването на индивидуално имущество на починалия. Следва да се приеме, че въпреки дела на преживелия съпруг да е точно определен от чл. 14, ал. 7, изр. 2 СК, той запазва качеството си на наследник и има право при делбата да претендира за по-голям принос от имуществото, влизащо в имуществената общност, и в случаите, когато наследява с деца на починалия съпруг.

Правата по чл. 12, ал. 1 ЗНасл са имуществени и са наследими. Те са в тясна връзка с исканията за уреждане на сметките между наследниците. Затова те трябва да бъдат заявени от преживелия съпруг в първото съдебно заседание след допускане на делбата.

По изложените вече съображения относно правата на преживелия съпруг от общото имущество, останало в наследство, низходящите наследници на починалия могат да осъществят правата по чл. 12, ал. 2 ЗНасл по отношение и на преживелия съпруг. Ал. 7, изр. 2 на чл. 14 СК не ги ограничава да търсят част от дела на преживелия съпруг от общото имущество като дължаща се на техен принос за увеличаване на наследството.