О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50464

гр. София, 23.08.2023 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 1564/2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. А. А. Д. от [населено място] - чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 10024 от 14.03.2022 г., постановено по в. т. д. № 2037/2020 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 9 от 03.01.2020 г. по т. д. № 4094/2016 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от М. А. А. Д. против „Инвестбанк“ АД, „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД, „Екип 7 09“ ООД, „М. П. ЕООД и Р. Г. И. искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД - за прогласяване нищожност на договор за заместване в дълг, сключен на 25.03.2010 г. между „Инвестбанк“ АД, „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД, „Екип 7 09“ ООД, „М. П. ЕООД, Р. Г. И. и М. А. А. Д., поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави, поради липса на съгласие и като привиден, прикриващ договор за продажба на недвижими имоти на „Екип 7 09“ ООД в полза на „Инвестбанк“ АД, както и предявените от М. А. А. Д. против „Инвестбанк“ АД и „Екип 7 09“ ООД искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на договори за прехвърляне на недвижими имоти вместо изпълнение на паричен дълг, сключени на 19.05.2011 г. и на 02.12.2011 г. между „Инвестбанк“ АД и „Екип 7 09“ ООД във формата на нотариален акт № 9/19.11.2011 г. и нотариален акт № 144/02.12.2011 г., поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и уважаване на предявените искове с присъждане на разноски.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа бланкетно на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на следните въпроси : „1. Има ли право въззивният съд да отхвърли и да не обсъди като ирелевантни сделки между свързани лица, действащи в сговор в увреда на интересите на трето лице, при предявен иск за нищожност на договор със свързано лице; 2. Има ли право въззивният съд да счита за действие на добросъвестна страна по договор търговец, за който са установени по безспорен начин действия в сговор със свързани лица в увреда на трето лице, страна по договора; 3. Може ли въззивната инстанция при наведени твърдения за изготвени договори от едно и също лице в увреда на трето лице да не се произнесе по тези твърдения в мотивите си“.

Ответникът по касация „Инвестбанк“ АД със седалище в [населено място] оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради отсъствие на надлежно обосновани основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Подробни аргументи излага в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК чрез процесуален пълномощник.

В срока по чл. 287, ал.1 ГПК не са подадени отговори от останалите ответници по касация - „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД, „Екип 7 09“ ООД, „М. П. ЕООД и Р. Г. И..

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният е извършил самостоятелен анализ и преценка на фактите и доказателствата по делото и е достигнал до извод, съвпадащ с крайния решаващ извод на първоинстанционния съд - че не са доказани и осъществени поддържаните в исковата молба основания за нищожност на сключените с участие на страните договори за заместване в дълг и за прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти вместо изпълнение, оспорвани с предявените искове по чл. 26 ЗЗД.

От фактическа страна по делото не е имало спор, че ищецът М. А. А. Д. е съдружник в „Екип 7 09“ ООД, като притежава дружествени дялове от капитала с номинална стойност от 586 070 лв., а останалите дялове са притежание на ответника „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД, който ги е придобил по силата на четири договора за продажба на дружествени дялове, сключени на 25.03.2010 г. С договорите за продажба на дялове купувачът „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД е поел задължение вместо заплащане на покупната цена на придобитите дялове, да подпише договор с „Инвестбанк“ АД за заместване на прехвърлителя „М. П. ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е ищецът, като длъжник по сключени с банката договори за кредит. На 25.03.2010 г. е сключен договор за заместване в дълг между „Инвестбанк“ АД, „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД, „Екип 7 09“ ООД, „М. П. ЕООД, М. А. А. Д. и Р. Г. И. (последните двама в качеството на ипотекарни длъжници), с който е постигнато съгласие „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД да замести „М. П. ЕООД по отношение на задълженията, които това дружество има към „Инвестбанк“ АД по договори за кредит, с общ размер към 24.03.2010 г. 5 334 516.17 лв. В договора е уговорено всички учредени обезпечения по договорите за кредит да останат в сила и да обезпечават вземанията на банката към поемателя на дълга „Национален център за реклама и дизайн“ ЕООД. На същата дата - 25.03.2010 г., е сключен втори договор за заместване в дълг между същите страни, по силата на който „Екип 7 09“ ООД замества „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД по отношение на задълженията, предмет на по-рано сключения договор за заместване в дълг. В договора е посочено, че „М. П. ЕООД, „Екип 7 09“ ООД, М. А. А. Д. и съпругата му Р. И. в качеството на собственици на ипотекиран в полза на банката недвижим имот изразяват съгласие учредените обезпечения да запазят действието си и да обезпечават вземанията на банката към новия длъжник. На 19.05.2011 г. и впоследствие на 02.12.2011 г. между „Екип 7 09“ ООД и „Инвестбанк“ АД са сключени два договора за прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти вместо изпълнение на паричен дълг, оформени с нотариален акт № 9/19.11.2011 г. и нотариален акт № 144/02.12.2011 г., по силата на които „Екип 7 09“ ООД е прехвърлило на „Инвестбанк“ АД правото на собственост върху свои недвижими имоти в [населено място] с цел погасяване на задължения по договорите за кредит и за заместване в дълг до размер на уговорената от страните цена на имотите.

Въззивният съд е обсъдил заключенията на изготвените в първоинстанционното производство съдебно - оценителни експертизи относно съотношението между средната пазарна цена на имотите, прехвърлени с договорите от 19.03.2011 г. и 02.12.2011 г., и уговорената в договорите цена на прехвърляне. Въз основа на заключенията съдът е приел за установено, че имотите са прехвърлени на цена, по-ниска от средната пазарна стойност към момента на сключване на договорите. По делото са представени и удостоверения за данъчни оценки на имотите, от които е установено, че само три от имотите, предмет на договорите, са прехвърлени на цена по-ниска от данъчната оценка.

При анализа на доказателствата въззивният съд е констатирал, че пред първата инстанция са депозирани и свидетелски показания, но е преценил, че те не установяват релевантни за изхода на спора факти.

Съобразявайки възприетата фактическа обстановка по спора, въззивният съд е приел от правна страна, че всички предявени искове са квалифицирани правилно от първоинстанционния съд, но са недоказани и неоснователни.

Относно иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД - за признаване нищожност на договора за заместване в дълг от 25.03.2010 г. поради заобикаляне на закона, въззивният съд е направил извод, че договорът не е сключен при заобикаляне на закона, със съзнание у договарящите, че чрез заместването в дълг ще постигнат непозволен или забранен от закона резултат. За недоказано е счетено твърдението на ищеца, че със сключване на договора страните са целели непозволен от закона резултат - да няма сделка между свързани лица („Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД и „Инвестбанк“ АД), да се заобиколи императивната разпоредба, според която за финализиране на договор за продажба на дружествени дялове е необходимо цената на дяловете да е изплатена изцяло (каквото намерение договарящите не са имали), както и да се придобият от „Инвестбанк“ АД недвижими имоти, собственост на „Екип 7 09“ ООД. Въззивният съд е изложил съображения, че наличието на свързаност между лицата се преценява към датата на сключване на сделката, а в конкретния случай към 25.03.2010 г. „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД и „Инвестбанк“ АД не са имали качеството на свързани лица; Обстоятелството, че „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД и „Екип 7 09“ ЕООД са покривали критериите за свързани лица по § 1 ДР на ТЗ, не насочва към хипотезата на чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, тъй като липсва законова забрана за сключване на сделки от вида на спорната между свързани лица, която да е нарушена или заобиколена от страните при скючване на договора за заместване в дълг. Доводът на ищеца, че договорът е имал за цел заобикаляне на изискването за заплащане пълния размер на цената по договора за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „Екип 7 09“ ЕООД, е преценен от въззивния съд като неоснователен. Съдът е посочил, че в резултат на поредица от сделки купувачът на дружествени дялове „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД е изпълнил задължението си по договорите за продажба на дялове не със свои имуществени активи, а с имущество на „Екип 7 09“ ООД, което не е забранено от закона, в т. ч. и от разпоредбите, с които ищецът е обосновал тезата си за нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД - чл.113 ТЗ, чл.121 ТЗ, чл.124 ТЗ и чл.126 ТЗ. Като е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, въззивният съд е възприел аргументите на първоинстанционния съд, че купувачът на дружествени дялове има правото да избере как да изпълни задължението си към прехвърлителя на дяловете, както и че задължението за цената по договор за прехвърляне на дружествен дял е различно от задължението за внасяне на дължими вноски срещу придобиване на дялове от капитала на ООД, което в случая е изпълнено още при учредяването на „Екип 7 09“ ООД, т. е. преди сключване на договора за заместване в дълг. В заключение въззивният съд е приел, че искът по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД е неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.

Неоснователността на иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД - за признаване нищожност на договора за заместване в дълг поради противоречие с добрите нрави, е мотивирана от въззивния съд с липсата на доказателства, подкрепящи твърдението в исковата молба, че „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД е сключило договора с намерение да увреди ищеца в качеството му на миноритарен съдружник в „Екип 7 09“ ООД като прехвърли всички имоти на дружеството в полза на „Инвестбанк“ АД. Въззивният съд е изложил съображения, че в хода на делото не е доказано нито намерение у „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД да увреди ищеца като съдружник в „Екип 7 09“ ООД, нито сговор между двете дружества - заместван и заместващ, за увреждане на ищеца чрез лишаване на дружеството, в което той е съдружник, от имущество; Резултатът от сключване на договора е поемане на задълженията, възникнали от сключените с „Инвестбанк“ АД договори за кредит, от „Екип 7 09“ ООД и този резултат не е увреждащ спрямо ищеца, доколкото дружеството е могло да изпълнява задълженията си при наличие на воля за това. Доводът на ищеца, че като краен резултат от договора банката е придобила впоследствие собствените на „Екип 7 09“ ООД недвижими имот, без да направи насрещна престация, не е възприет от въззивния съд с мотив, че дължимата от банката престация е осъществена в по-ранен момент посредством предоставянето на паричните средства по договорите за кредит.

Във връзка с иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД въззивният съд е споделил становището на първоинстанционния съд, че самият ищец, в качеството на съдружник в „Екип 7 09“ ООД, е изявил воля за заместването в дълг като е гласувал за приемане на решение за сключване на втория договор от 25.03.2010 г. на общо събрание на съдружниците, проведено на 25.03.2010 г. Развитите във въззивната жалба на ищеца доводи, че взетото от съдружниците решение е порочно, тъй като е гласувано след решението за продажба на дружествени дялове, а в резултат на това решение част от съдружниците са изгубили правото си на глас, съответстващо на прехвърлените дялове, са преценени от въззивния съд като неоснователни. Съдът се е произнесъл, че към момента на гласуването бъдещите прехвърлители на дялове все още са били съдружници в дружеството и приетото от тях решение за сключване на договора за заместване в дълг не е нищожно; че сочените от ищеца други пороци на решението, водещи до неговата незаконосъобразност, са неотносими към спора поради наличие на специален ред за защита срещу незаконосъобразността на решенията на общото събрание на съдружниците в ООД; че не е доказано страниците на протокола от общото събрание да са подменени и волята на съдружниците да е различна от тази, отразена в представения по делото протокол; че съществуването на протокола във вида, в който е представен, се установява от последната страница на документа, на която преди полагане на подписите съдружниците са потвърдили взетото решение за сключване на договора, с който „Екип 7 09“ ООД ще замести „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД като длъжник по договорите за кредит с „Инвестбанк“ АД; че изводът за приемане на решението за сключване на договора за заместване в дълг с участие на ищеца се подкрепя и от отразеното в протокола решение по т.4, с което ищецът е упълномощен да подпише от името на „Екип 7 09“ ООД договор за управление с новоизбрания управител В. С., като такъв договор е сключен на 25.03.2010 г. и е подписан от ищеца. Изложеното е мотивирало въззивния съд да направи извод, че ищецът е участвал в общото събрание, на което са взети дружествените решения от 25.03.2010 г., и има яснота за взетите от събранието решения, обективирани в подписания и от него протокол.

Искът с правно основание чл. 26, ал.2, предл. 2 ЗЗД - за признаване нищожност на договора за заместване в дълг поради липса на съгласие, е счетен от въззивния съд за неоснователен поради безспорно установения по делото факт, че действайки в лично качество и като законен представител на „М. П. ЕООД, ищецът е изразил съгласие „Екип 7 09“ ООД да замести „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД в дълга към „Инвестбанк“ АД по договорите за банков кредит. Като аргумент за наличието на съгласие за сключване на договора съдът е посочил и обстоятелството, че ищецът не е оспорил автентичността на положените в договора подписи, с които е потвърдил съгласието си (лично и като законен представител на „М. П. ЕООД) за заместване в дълг и за запазване действието на учредените по-рано обезпечения в полза на „Инвестбанк“ АД по отношение на новия длъжник „Екип 7 09“ ООД.

По отношение на иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД - за прогласяване на договора за заместване в дълг за нищожен като привиден, въззивният съд е приел, че : Когато едно юридическо лице замести по силата на договор за заместване в дълг друго лице в задълженията му за плащане, а след това не изпълнява задълженията около една година и по тази причина сключва с кредитора договор за даване вместо изпълнение (каквато е процесната хипотеза), не може да се направи категоричен извод, че е постигнато предварително съгласие с кредитора той да стане собственик на дадените вместо изпълнение вещи на длъжника. По делото не е представен документ с характер на обратно писмо, нито има други доказателства, от които да е видно, че страните по договора за заместване в дълг всъщност са се съгласили да сключат договор за продажба на недвижими имоти. В съответствие с изложеното въззивният съд е формирал извод, че искът по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД също е неоснователен.

За да се произнесе по исковете за признаване нищожност на сключените между „Екип 7 09“ ООД и „Инвестбанк“ АД договори от 19.05.2011 г. и 02.12.2011 г. за прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти вместо изпълнение, въззивният съд е съобразил, че ищецът е основал исковете за нищожност на договорите поради заобикаляне на закона на твърдения, че между „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД и „Инвестбанк“ АД е съществувала уговорка „Екип 7 09“ ООД да не изплаща задълженията към банката и да ги погаси чрез прехвърляне на недвижимите имоти, внесени в капитала му с тази цел, а исковете за нищожност на договорите поради противоречие с добрите нрави - на твърдения, че договорите за заместване в дълг са сключени на една и съща дата, респ. имат един и същ предмет, и имотите, обект на договорите от 19.05.2011 г. и 02.12.2011 г., са прехвърлени на значително по-ниски цени от данъчната им оценка.

След преценка на доказателствата, в т. ч. и на свидетелските показания, въззивният съд е направил извод, че ищецът не е доказал твърдението си за предварително постигнато с банката съгласие „Екип 7 09“ ООД да не плаща поетия дълг и вследствие на това банката да придобие собствеността върху неговите имоти. Изразил е становище, че плащането на дълга е зависело само и единствено от волята на длъжника „Екип 7 09“ ООД, поради което ако последният е искал да не плаща погасителни вноски по кредита, а да погаси задълженията си чрез даване вместо изпълнение, което не е забранено от закона, избраният способ за изпълнение не може да доведе до нищожност на договорите. Въззивният съд е споделил виждането на първоинстанционния съд, че задълженията, за чието погасяване са послужили прехвърлените недвижими имоти, са възникнали и са станали изискуеми преди сключване на договорите за даване вместо изпълнение и целта на договорите е именно погасяване на задълженията до уговорения между длъжника и банката - кредитор размер. При тeзи обстоятелства съдът е счел, че не може да се възприеме тезата на ищеца, че договарящите страни предварително са уговорили различен от предвидения в закона начин на удовлетворяване на кредитора. В отговор на поддържаните във въззивната жалба оплаквания и доводи въззивният съд е изложил съображения, че твърдението на ищеца за постигнато още при сключване на договорите за кредит съглашение между „Инвестбанк“ АД и свързаното с нея лице „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД за неплащане на погасителни вноски от „Екип 7 09“ ООД с цел последващо придобиване на имотите му от банката, въззивният съд се е позовал на служебна справка в Търговския регистър. От извършената справка съдът е установил, че „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД е възникнало като правен субект след датите на сключване на договорите за кредит от 19.01.2007 г. и 18.12.2007 г., а „Екип 7 09“ ООД е учредено и вписано в регистъра на 17.08.2009 г. С оглед данните от справката въззивният съд е определил като правно несъстоятелна тезата на ищеца, че договорите за кредит са сключени при предварително съглашение с банката - кредитор тя да придобие недвижимите имоти на „Екип 7 09“ ООД, и е изразил съгласие с преценката на първоинстанционния съд за недоказаност на твърдяното съглашение. В съответствие с изводите, до които е достигнал, въззивният съд е заключил, че договорите за прехвърляне на недвижими имоти вместо изпълнение не са нищожни поради заобикаляне на закона и исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД подлежат на отхвърляне като неоснователни.

Предявените искове за признаване нищожност на договорите от 19.05.2011 г. и 02.12.2011 г. поради противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, също са преценени от въззивния съд като неоснователни. Въззивният съд е изходил от съдебната практика, според която значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като граница на предвидената в чл.9 ЗЗД свобода на договаряне в рамките на императивните разпоредби на закона; Преценката дали има значителна нееквивалентност на насрещните престации следва да се извършва при съобразяване на преследваната от страните по конкретния договор цел. След като е взел предвид установените от писмените доказателства и от заключението на оценителната експертиза факти, въззивният съд е формирал извод, че уговорената в договорите цена на прехвърляните недвижими имоти, собственост на „Екип 7 09“ ООД, не е значително по-ниска нито от данъчната оценка на имотите, нито от тяхната средна пазарна цена по време на сключване на договорите. Съдът е посочил, че като се вземат предвид цената на всички прехвърлени имоти и общия размер на погасените задължения, несъответствието на цената по договора от 02.12.2011 г. с данъчната оценка и със средната пазарна цена на прехвърлените имоти не е значително и не се отразява неблагоприятно на общия краен резултат по погасяване на кредитните задължения. Предвид постигнатия с договорите резултат съдът се е произнесъл, че няма значително неравновесие в насрещните престации, което да накърнява добрите нрави, и че интересите на ищеца като съдружник в „Екип 7 09“ ООД не са накърнени, доколкото чрез даването вместо изпълнение при уговорените в двата договора цени дружеството - длъжник е погасило по-голям размер задължения от тези, които биха били погасени в случай на прилагане на средните пазарни цени за всеки имот. Изхождайки от възприетото разрешение, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че исковете по чл.26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение.

Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване се допуска по посочен от касатора правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, по отношение на който са изпълнени някои от допълнителните изисквания по т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите, които имат значение за преценката на доказателствата, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за правилността на обжалваното въззивно решение, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. С изменението на ГПК от ДВ бр.86/2017 г. в разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК като самостоятелни основания за допускане на касационно обжалване извън хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК са предвидени вероятна нищожност и недопустимост на въззивното решение, както и очевидна неправилност на решението.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле с въпроси, които не отговарят на изискването на чл.280, ал.1 ГПК за правен въпрос с обуславящо за изхода на делото значение. Всеки от трите поставени въпроса съдържа твърдения за факти, които въззивният съд е счел за недоказани след анализ и преценка на събраните по делото доказателства, както и правни доводи, които съдът не е възприел по съображения за тяхната неоснователност. Първият въпрос - дали съдът има право „да отхвърли и да не обсъди като ирелевантни сделки между свързани лица, действащи в сговор в увреда на интересите на трето лице при предявен иск за нищожност на договор със свързано лице“, не съответства на мотивите към обжалваното решение. В мотивите въззивният съд е обсъдил всички оспорвани с исковете сделки (договори) и се е произнесъл по поддържаните от ищеца - сега касатор, основания за тяхната нищожност, като въз основа на доказателствата е направил извод, че не е доказано твърдението в исковата молба за сключване на сделките при предварителен сговор за увреждане на интересите на ищеца в качеството му на съдружник в „Екип 7 09“ ООД. Вторият въпрос - дали съдът има право да счита за добросъвестен търговец, за който е установено по безспорен начин, че е действал в сговор със свързани лица в увреда на трето лице, страна по договора, също не кореспондира с мотивите към обжалваното решение, доколкото те не съдържат констатации и изводи за безспорно установени действия от страна на „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД и „Инвестбанк“ АД, които могат да се квалифицират като сговор за увреждане на „Екип 7 09“ ООД, а съответно и на ищеца в качеството му на съдружник в това дружество. Изводите, до които е достигнал въззивният съд след преценка на фактите и доказателствата, са в противоположен на вложения в съдържанието на въпроса смисъл, а именно - че не е доказано предварително съглашение между участващи в сделките лица за увреждане на ищеца чрез лишаване на „Екип 7 09“ ООД от недвижимите имоти, прехвърлени на банката - кредитор вместо изпълнение на кредитните задължения. В стадия на производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не проверява дали направените от въззивния съд изводи по съществото на спора са правилни. Поради това доводите на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на решаващите изводи на въззивния съд, с които е мотивирана неоснователността на предявените искове по чл. 26 ЗЗД, не могат да предпоставят допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Третият въпрос представлява оплакване, че въззивният съд не се е произнесъл „по наведени твърдения за изготвени договори от едно и също лице в увреда на трето лице“. По начина, по който е зададен, въпросът е от значение за правилността на обжалваното решение и касационно обжалване по повод на него не може да се допусне - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това следва да се отбележи, че въззивният съд е обсъдил твърденията на ищеца за извършени в съглашение с банката - кредитор действия, насочени към увреждане на интересите и на правата му на съдружник в „Екип 7 09“ ООД, но е приел, че те са недоказани. Несъответствието на поставените в изложението въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване - т. 1 от цитираното тълкувателно решение.

Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване е отсъствието на надлежно обосновани от касатора допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Бланкетното позоваване и възпроизвеждане на текстовете на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, без посочване на конкретна съдебна практика в подкрепа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и без излагане на аргументи относно значението на формулираните в изложението въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото (в смисъла, изяснен от ОСГТК на ВКС в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС), не позволява на касационната инстанция да направи извод за осъществяване на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. Преценката дали са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е невъзможна и поради обстоятелството, че изложението не съдържа относими към приложното поле на касационното обжалване доводи, а се изчерпва със съждения до какви изводи водят фактите по делото - според виждането на касатора, и с оплаквания за необсъждане и за неправилно интерпретиране на релевантните за спора факти от въззивния съд, довело до постановяване на неправилно решение.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10024 от 14.03.2022 г., постановено по в. т. д. № 2037/2020 г. на Апелативен съд - София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :