О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50457

[населено място], 17.08.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т. д. № 939 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД чрез адв. Г. Г. обжалва решение № 4 от 13.01.2022 г. на АС – Бургас, с което е потвърдено решение № 61 от 27.07.20221 г. по т. д. 364/20 г. по описа на ОС – Бургас за осъждането му да заплати на „Слънчев бряг“ АД, на основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, сумата от 600 000 лв, представляваща обезщетение за ползването на водопроводна и канализационна мрежа на територията на „Слънчев бряг“ изток за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. и мораторна лихва от 74 832 лв, мораторна лихва върху размера на главницата за периода от 20.06.2019 г. до 14.09.2020 г.

В касационната жалба излага съображения за недопустимост на съдебното решение. Счита, че съоръженията, извън територията на к. к. „Слънчев бряг“, са били извън предмета на сключения договор. По този начин съдът не е имал право да приложи чл. 236, ал. 2 от ЗЗД.

Въззивният съд неправилно бил приложил силата на пресъдено нещо. Съдът бил приел, че обезщетението на основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД следвало да се определи на базата на „справедливата пазарна наемна цена на всяка една вещ“. Но въпреки този правилен извод, който бил различен от предходни решения на съда по спорове между същите страни и със същия предмет, въззивният съд не бил отговорил на възраженията му, че претенцията обхваща...