5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50323

София, 14.08.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и третата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 4092 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по обща касационната жалба на И. Н. К., Д. Н. К., И. А. Б. и С. А. Б. – четиримата със съдебен адрес в [населено място], представлявани от адв. П. П. и адв. И. Ц., против решение № 10150 от 12 февруари 2021 г., постановено по в. гр. д. № 1287/2020 г. по описа на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 8597 от 16 декември 2019 г., постановено по гр. д. № 17275/2018 г. по описа на Софийски градски съд, за признаване на основание на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439 ГПК, за установено в отношенията между „Есмарк“ АД, ЕИК 121644241, и касационните жалбоподатели, че вземането в размер 33666,38 лева по изпълнителен лист от 23.11.2005 г., издаден по гр. д. № 2801/2003 г. по описа на Софийски районен съд, представляващо обезщетение за ползване на недвижим имот, ведно със законната лихва от 19.12.2001 г., не съществува, поради погасяването му по давност, и в тежест на касаторите са присъдени разноски.

Касационната жалба съдържа оплаквания за недопустимост, както и неправилност на въззивното решение. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по непредявен от ищеца иск, тъй като в исковата молба се твърди, че перемпция по изпълнителното дело № 169/2006 г. по описа на частен съдебен изпълнител М. К. е настъпила на 18.07.2008 г., а съдът е приел, че прекратителното основание...