Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Л. Г. Членове: АННА ДИМ. С. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя Л. Г. по административно дело № 4188/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез главен юрисконсулт Абилов, срещу решение № 68 от 08.03.2022 г. по адм. дело № 55/2022 г. на Административен съд - В. Т. с което е отменено негово уведомително писмо с изх. № 02-040-6500/4011#4 от 15.10.2020 г., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за кампания 2016 г. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН 04/030616/69388 за 2016 г. на Г. С. К., при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението.

Касаторът излага доводи за неправилност на решението, поради противоречието му с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски и възразява за прекомерност на адвокатско възнаграждение на ответника.

Ответникът – Г. С. К. чрез адв. И. в съдебно заседание и писмена защита оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

С уведомително писмо изх. № 02-040-6500/4011#4 от 15.10.2020 г., по заявление за подпомагане УИН 04/030616/69388 за 2016 г. (втора година по програмата за финансиране) на Г. С. К. – земеделски производител, е оторизирана субсидия по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. в размер на 0 лева и му е наложена санкция в размер на 17 044,80 лв. (Колона 7 от Таблицата към писмото). К. е одобрен за подпомагане по направление "Биологично пчеларство“, за 249 броя пчелни семейства, които са под контрол от 23.10.2014 г., за два пчелина с рег. № 5033-0164 и № 5033-0026, с 5-годишен ангажимент. По общо заявление вх. № 18292373 от 10.05.2016 г. е извършена автоматична проверка на въведените данни и не са открити несъответствия. Уведомителното писмо е издадено въз основа на извършени административни проверки по реда на чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Като правно основание за издаване на акта са посочени чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 4/2015 г.), във връзка с чл. 38, 3 от Регламент № 889/2008 г. на Комисията и т. IV от Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 “Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г., утвърдена със заповед № РД 09-144/23.02.2017 г. на министъра на земеделието и храните. Като фактическо основание за отказа е посочено, че 2016 г. е втора година от поетия от заявителя 5-годишен ангажимент по направление „Биологично пчеларство“ и е надвишен минимално предвиденият период за преход към биологично земеделие, който за пчеларство е една година. По този начин се определя срокът и цитираната в уведомителното писмо Методика за намаляване и отказване на плащания.

За да отмени процесното уведомително писмо, административният съд е приел, че е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съдържа мотиви, но противоречи на материалния закон. Според съда в изискванията за управление на подпомаганите дейности (глава V на Наредба № 4/2015 г.), не се предвижда надвишаването на минималния срок на преход към биологично отглеждане на пчели, да е основание за отказ от финансово подпомагане. През 2016 г. е в сила чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г., който по отношение на плащанията за преминаване към биологично земеделие препраща към минималните периоди на преход по чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 1 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008. В тези норми няма посочен минимален период на преход към биологично пчеларство. Такъв период е предвиден в чл. 38, 3 от Регламент № 889/2008, но чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 в редакцията му към 2016 г., не препраща към посочената разпоредба. Съгласно чл. 38, 3, пчелните продукти могат да бъдат продавани с означения за биологичния начин на производство, само когато разпоредбите на регламента, са спазвани в течение най-малко на една година, т. е. срокът е посочен като минимален, но не е фиксиран като абсолютна величина. Според съда, минимално определеното време гарантира чистота на производството, като увеличаването на периода, в който производството е в преход, може да е в резултат на обективни причини и допълнително гарантира крайния целен резултат - произвеждане на биологична продукция. Следователно период на преход към биологично производство, който обективно е по-дълъг от определения с дял II, глава 5 от Регламент 889/2008 не води до нарушаване на разпоредбата на чл. 38, 3 от същия, поради което не представлява и основание за отказ за оторизация на подпомаган стопанин по направление "Биологично земеделие".

След постановяване на първоинстанционното решение, в хода на разглеждане на делото пред касационната инстанция, е постановено решение на Съда на ЕС от 07.12.2023 г. в отговор на преюдициално запитване по адм. дело № 5706/2021 г. на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение по аналогичен казус. Съгласно т. 1 от решението на Съда на ЕС, чл. 29, 3, 2-ро изречение от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) №1698/2005 на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална разпоредба, която ограничава възможността за получаване на финансово подпомагане за преход към биологично земеделие до минималния преходен период, предвиден в чл. 38, 3 от Регламент (ЕО) №889/2008 г. за определяне подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007. Съдът на ЕС е приел, че държавите-членки могат да решат, че преходът към биологично земеделие дава основания за подпомагане за по-кратък период от предвидения в член 29, параграф 3, изречение първо от Регламент 1305/2013 период от пет до седем години.

Мотивите на първоинстанционното решение не са в съответствие с това тълкуване, поради което не следва да се приеме за правилен крайният извод на съда за законосъобразност на процесното уведомително писмо. Съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г., в редакцията й към датата на подаване на заявлението за подпомагане от земеделския производител (ЗП) - 10.05.2016 г., (обн. ДВ, бр.16 от 27 февруари 2015 г.), плащания по ал. 1 се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 1 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.). Разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г. е отменена с решение № 8834 от 2019 г. по адм. дело № 4906/2018 г. на ВАС.

Съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/2015 г., (нова - ДВ, бр. 38 от 2020 г., в сила от 24.04.2020 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.), подпомаганите лица получават плащания по ал. 1 за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 10, параграф 4, буква "б", Приложение II, част I, т. 1.7, подточка 1.7.1 и част II, т. 1.2, подточка 1.2.2 от Регламент (ЕС) № 2018/848. С. П. II, част II, т. 1.2, подточка 1.2.2., буква „е“ от Регламент (ЕС) № 2018/848, преходният период за пчелите е 12 месеца.

Предвид цитираните разпоредби, действали при подаване на заявлението за подпомагане и при постановяване на процесното уведомително писмо, и в съответствие с даденото тълкувание по преюдициалното запитване, се налага извод за законосъобразност на административния акт. В разясненията (стр. 5 от писмото) към колона 7 от Таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление "Биологично пчеларство" (стр. 4 от уведомителното писмо), е посочено, че се налага санкция за неспазени базови изисквания съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/2015 г. В заглавието на колона 7 от Таблицата е посочено „Спазено е изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/2015 г. Административният орган законосъобразно е постановил отказ от подпомагане и е наложил санкция, поради удължаване на предвидения минимален период за преход към биологично производство от една година за пчеларство. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Г. К. срещу уведомителното писмо.

С оглед изхода на делото на касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции, както следва: за първоинстанционния съд – 336.36 лв. съгласно представен списък на л. 27 по адм. дело № 55/2022 г., който включва юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за защита по адм. дело № 682/2020 г., такса за касационна жалба от 136,36 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. по адм. дело № 4188/2022 г. От така представения списък не се присъждат претендираните юрисконсултски възнаграждения за защита по адм. дело № 909/2018 г. и адм. дело № 8209/2019 г., тъй като тези производства касаят оспорване на предходно уведомително писмо.

Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 68 от 08.03.2022 г., по адм. дело № 55/2022 г. на Административен съд – В. Т. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. С. К. срещу уведомително писмо изх. № 02-040-6500/4011#4 от 15.10.2020 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

ОСЪЖДА Г. С. К. да заплати на Държавен фонд "Земеделие", сума в размер на 336.36 лв /триста тридесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

Членове:

/п/ А. Д. п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА