О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50536

гр. София, 02.08.2023 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

Е. А.

като разгледа докладваното от съдия Чаначева т. д.№ 1029/2021 г., съобрази следното :

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Държавата, представлявана от министъра на финансите против решение № 44 от 28.01.2021 г. по гр. д. № 2563/2020г. на Софийски апелативен съд.

Ответниците по касация- „Соларен парк Хаджидимово1“ЕООД, „Соларен парк Хаджидимово 2“ЕООД, „Балкан фриго“ЕООД,“ Пи Ви Инвест БГ“ЕООД, „ Меден кладенец солар“ ЕООД, „Кукорево 1 Солар“ ЕООД, „ К. С. ЕООД, „ Ханково 2 солар“ ЕООД“Солар Ел Систевм“ ЕАД, „Кадийца“ ЕООД и „ С. П. „ ЕООД, всичките чрез пълномощника си – адв. В С. са на становище, че решението не следва да се допусне до касационно обжалване, а по същество са развити съображения за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение като взе предвид данните по делото намира следното:

С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е отменил решението на Софийски градски съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените от „Соларен парк Хаджидимово1“ЕООД, „Соларен парк Хаджидимово2“ЕООД, „Балкан фриго“ЕООД, “ Пи Ви Инвест БГ“ЕООД, „ Меден кладенец солар“ ЕООД, „Кукорево 1 Солар“ ЕООД, „ К. С. ЕООД, „ Ханково 2 солар“ ЕООД“Солар Ел Систевм“ ЕАД, „Кадийца“ ЕООД и „ С. П. „ ЕООД против Държавата, чрез министъра на финансите, искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане на неоснователно платените суми от тези дружества по реда на чл.35а – чл.35в ЗЕВИ - текстове обявени за противоконституционни с решение по к. д. № 1 /14г. на КС на РБ, като по същество исковете са уважени. Със същото решение, съдът е обезсилил решението на СГС в останалата му част, с която са отхвърлени искове на основата на непозволено увреждане – квалифицирани от въззивният съд като два евентуално съединени иска – с основания: нарушаване на ПЕС и за нарушаване на вътрешното право, предявени от дружествата против Държавата.

Касаторът обжалва решението в частта, с която е уважен иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 во ЗЗД, като с жалбата възобновява висящността на спора само в тази част, с оглед това, че решението на първостепенния съд за отхвърляне на евентуално предявените искове е обезсилено поради уважаване на главния иск. В тази връзка и настоящето производство се свежда до установяване на основанията за допускане на касационно обжалване, изложени от касатора.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът, чрез пълномощника си – юрк. Д .Д. е поддържал основание по чл.280, ал.2 ГПК, като са изложени доводи за недопустимост на решението. Поддържани са и основания по чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК, като са поставени следните въпроси - 1. 2.“ Таксата по чл.35а и сл. от ЗЕВИ, удържани за периода 01.01.2014г.- 09.08.2014г., до влизането в сила на РКС№13/14г., в който период законовите норми са се прилагали като част от действащото право, имат ли характер на публично държавно вземане.“1.2.1 По кой ред следва да се търси възстановяване на недължимо платени публични държавни вземания по чл. 35а ЗЕВИ - по общия съдопроизводствен ред в ГПК с предявяване на кондикционен иск с предмет частноправно вземане в полза на заинтересованото лице, от което е събрана държавната такса, или по установения в ДОПК, АПК или ЗДТ ред за възстановяване на недължимо платени публични държавни вземания?1.2.2. Отпада ли публичноправният характер на получени от държавата такси съгласно чл. 35а ЗЕВИ, удържани за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г., с влизане в сила на Решение № 13/31.07.2014 г. по к. д. № 1/2014 г. на КС на 10.08.2014 г., с което нормата е обявена за противоконституционна, и допустимо ли е възстановяването на платените суми за този период да се търси по общия исков ред като частноправно вземане на финансово задълженото лице срещу държавата?1.2.3. Отпада ли публичноправният характер на приключило публично правоотношение след влизане в сила на решение на Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на законовите разпоредби, които са уреждали публичното отношение и по какъв ред следва да се претендира възстановяване на суми, удържани недължимо за погасяване на публичноправни задължения за периода преди законът да бъде обявен за противоконституционен - съответно по съдопроизводствения ред на ГПК като вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване или по специалния ред, установен от законодателя за възстановявано на недължимо платени публични държавни вземания?Касаторът поддържа, че посочените в т. 1 въпроси са решени в противоречие с определение № 857/13.12.2016 г. по гр. д. № 3504/16 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 69/01.02.2018 г. по гр. д. № 176/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о.; определение № 65/18.03.2015 г. по ч. гр. д. № 690/2015 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 269/30.04.2014 г. но ч. т. д. № 1192/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 478/01.11.2012 г. по ч. гр. д. № 493/2012 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 557/26.10.2009 г. по ч. т. д. № 585/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 300/15.05.2009 г. по т. д. № 88/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение по ч. т. д. № 559/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същите въпроси страната е заявила, че било без значение „ дали покриват предпоставките за допускане на касационно обжалване“, защото се позовава на основание по чл.280, ал.2 ГПК, разграничено от нея като – „очевидна недопустимост, респ. очевидна неправилност“. Под надслов „ въпроси във връзка с оплакванията за неправилност на въззивното решение“ касаторът е формулирал въпросите: – 1.1.1 Представлява ли приложимо право нормата на чл. 35а ЗЕВИ за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г. преди да бъде обявена за противоконституционна с Решение № 13/31.07.2014 г. по к. д. № 1/2014 г., в сила считано от 10.08.2014 г., и удържаната въз основа на нея такса за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г. събрана ли е на годно правно основание или е събрана без основание?1.1.2. Може ли гражданският съд на основание чл. 5, ал. 1 и ал. 2 КРБ да откаже да приложи чл. 35а ЗЕВИ, който е влязъл в сила на 01.01.2014 г. в съответствие с чл. 5, ал. 5 КРБ, на основание чл. 86, ал. 2 КРБ е бил задължителен до 10.08.2014 г., от която дата на основание чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ е налице забрана за неговото прилагане?1.1.3. Представляват ли приложимо право и пораждат ли правно действие разпоредбите на чл. 35а - чл. 35в ЗЕВИ и чл. 73 ЗЕВИ от момента на влизането им в сила в съответствие с чл. 5, ал. 5 КРБ до момента на обявяването им за противоконституционни с влязло в сила съдебно решение на КС, което има за правна последица забрана за прилагане на закона за в бъдеще съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ, и запазва ли се действието на извършеното въз основа на нормите oт ЗЕВИ в този период или следва да се приеме, че извършеното е при начална липса на основание?1.1.4. Извършено ли е въз основа на съществуващо и годно правно основание удържането и събирането на държавни такси по реда на чл. 35а - чл. 35в ЗЕВИ за периода преди да бъдат обявени за противоконституционни с влязло в сила Решение № 13/31.07.2014 г. по к. д. № 1/2014 г. на КС?1.1.5. Влизането в сила на решение на КС, с което се обявява противоконституционност на закон /в случая на чл. 35а и сл. ЗЕВИ/ има ли за правна последица суспендиране или отмяна на действието му с обратна сила, което да е равнозначно на начална липса на основание за прилагането на закона по смисъла на тълкуването, дадено в т. 1 от Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд във връзка с хипотезите, при които е налице първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД?Така формулираните въпроси касаторът поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС /решение № 172/26.01.2017 г. по гр. д. № 1670/2016 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 79/14.03.2000 г. по гр. д. № 1456/1999 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 68/14.07.2016 г. по гр. д. № 6043/2015 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 569/10.07.2019 г. по гр. д. № 1886/2019 г. на ВКС, ГК, III г. о. / и практиката на КС /решение № 1/28.01.2014 г. по к. д. № 22/2013 г. на КС, решение № 22/31.10.1995 г. по к. д. № 25/1995 г. на КС, решение № 9/1996 г. по к. д. № 9/1996 г., решение № 24/1995 г. по к. д. № 30/1995 г., решение № 13/08.11.1994 г. по к. д. № 13/1994 г., решение № 14/2013 г. по к. д. № 17/2013 г., решение № 7/21.06.2016 г. по к. д. № 8/2015 г., определение № 1/14.01.2014 г. по к. д. № 21/2013 г. / - основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Освен това поддържа и основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Под надслов „ от значение за правилното прилагане на чл.55,ал.1 ЗЗД „ е поставен въпросът -2.1 Извършено ли е при начална липса на основание съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД удържането на такси по чл. 35а ЗЕВИ в периода преди разпоредбата да е обявена за противоконституционна с влязло в сила решение на КС, и ако е така съобразно разясненията в т. 1 от Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд в коя от хипотезите на първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД попада претенцията за възстановяване на удържаните за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г. такси по чл. 35а от ЗЕВИ?.По този въпрос, касаторът се позовава на противоречие с т. 1 от Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/и практиката на КС .Касаторът отново е формулирал въпроси, свързани с действието на решението на КС, в това число и въпрос дали особеното мнение по решенията на КС съставлява задължителна практика. В тази връзка е поддържано, че САС е разрешил тези въпроси в противоречие с РКС №3/20г. Страната пространно е развила оплакванията си за неправилност на съдебния акт. Поставени са и въпроси, обозначени от касатора като такива - обусловили неправилност на съдебния акт на основание чл.280,ал.2 ГПК, а именно –5.1 „ Запазват ли се правните последици от приключени отношения от обявени за противоконституционни законови норми… и те стават ли предмет на бъдещи съдебни производства, образувани след влизане в сила на РКС по чл.149,ал.1т2 КРБ.“ И 5.2 „ Законовите норми на чл.35а и сл. от ЗЕВИ, които са обявени за противоконституционни, прилагат ли се по съдебен иск, който има за предмет приключили правоотношения по смисъла на РКС №3/20г… „ Поставени са и въпроси, определени от касатора като такива, свързани с липсата на правомощия на съдебните органи по осъществяване на контрол за конституционосъобразност, а именно 6.1.“Допустимо ли е органите на съдебната власт да извършват косвен контрол за конституционосъобразност на закон, който контрол не е нормативно уреден, правните последици от него не са установени в закон и са в пряко противоречие с чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ, чл. 4, ал. 1 КРБ и с чл. 8 КРБ?6.2. Допустимо ли е гражданският съд да извърши косвен контрол за конституционосъобразност на чл. 35а и сл. ЗЕВИ, след като същите вече са обявени за противоконституционни с влязло в сила решение на КС, който косвен контрол не е уреден в закон като правомощие на гражданския съд, има различни правни последици от тези, с които се ползва решението на КС съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ, и вследствие на осъществения контрол суспендира ли се влизането в сила на чл. 35а и сл. ЗЕВИ, установено в чл. 5, ал. 5 КРБ, и задължителната им сила на основание чл. 86, ал. 2 КРБ от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. вкл. ?и 6.3. Представлява ли допустима правораздавателна дейност на гражданския съд упражняването на неуреден като съдържание и последици косвен контрол за конституционосъобразност на чл. 35а и сл. ЗЕВИ, след като са обявени за противоконституционна с решение на КС и въз основа на упражнения косвен контрол допустимо ли е гражданският съд да приеме, че чл. 35а ЗЕВИ е противоконституционен от момента на приемането си, както и че процесните разпоредби от ЗЕВИ не са били приложимо право?Касаторът поддържа, че тези въпроси са решени в противоречие с Тълкувателно решение № 3/10.04.2003 г. по к. д. № 22/2002 г. на КС /основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/, евентуално се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставен е и въпросът :7.1 Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да обсъди всички доказателства по делото, съотнесени едно към друго и към твърденията на страните? и 7.2. При вътрешно противоречие на мотивите, съответно неразбираемост на същите, съдебният акт опорочен ли е, съответно какъв е порокът?По посочените въпроси касаторът поддържа противоречие с Постановление № 1/13.07.1953 г. на Пленума на ВС, решение № 27/02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 388/17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о. Направено е общо оплакване, че въззивният съд не бил обсъдил „ всяко едно от възраженията на жалбоподателя“.Касаторът е развил и общи оплаквания, които е свързал с вече развитите основания по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК. Други доводи не са развити.

Доколкото са предявени искове, както за неоснователно обогатяване, така и за непозволено увреждане, чрез изрично развиване на специфичните за тези искове фактически обстоятелства, позволяващи квалификацията им, настоящият състав, следва да съобрази оплакванията на касатора, така както са въведени, с оглед обжалване правилността на решението на въззивния съд, в частта му предмет на обжалване / респективно на посочените основания за недопустимост/ като липсата на въпроси, поставени от страната в изложението, свързани с определяне на правното основание, на което са дължими сумите, правят постановеното тълкувателно решение 1/22г. ирелевантно за допускане на касационно обжалване.

Касаторът е поддържал в началото и в края на изложението основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от него чрез развиване на общи оплаквания за неправилност на акта. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т. е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.

С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната е развила чрез пространни оплаквания за неправилност на съдебният акт, който от външна страна е логичен и мотивирано свързан с предмета на произнасяне, с който е сезиран съдът, като не са изложени доводи, съобразно дефинитивността на основанието.Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.

Поставените въпроси в п.1 са свързани с оплакването за недопустимост на решението и както правилно е отбелязал и касатора са ирелевантни за това основание, което се разглежда служебно и без да са налице предпоставките по чл.280, ал.`1 ГПК. Оплакването на касатора е свързано единствено с характера на вземането – публичноправно или частноправно и съответния ред за събирането/ възстановяването му – публичноправен или гражданскоправен. Доводите за недопустимост на акта, поради неспазване на редът на възстановяване на платените суми е неоснователен, тъй като въззивният съд изцяло се е съобразил със задължителните за него постановки на ТР ОСГТК № 1/23 г, съгласно които именно общият гражданскоправен ред е приложимият за исковата претенция на ищеца, доколкото към момента на предявяването й нормата на чл. 35а ЗЕВИ е вече обявена за противоконституционна с решение на КС. Или въззивното решение, като постановено в исково производство по заявена по общия гражданскоправен ред претенция е допустимо постановен съдебен акт.

С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. Както вече бе отбелязано, въпросите обозначени като 1- 1.2.3. не съставляват общо основание, тъй като са относими към оплакването на страната за недопустимост на съдебният акта, разгледана по-горе.

Въпросите по т. 2 не са относими към решаващите изводи на състава. Тези въпроси съдържателно изцяло са подчинени на неправилното интерпретиране на мотивите на въззивния съд и са свързани с оплакването в тази връзка, мотивирало поставянето им, че законът, според съда, не се прилага за периода преди обявяването му за противоконституционен. Всичките развити доводи са свързани именно с това оплакване - че съдът приел, че нормата на чл.35а от ЗЕВИ не съставлява приложимо право и така, според касатора, мотивирал, че решенията на КС имат обратно действие. Това разбиране не отчита подробните и изчерпателни мотиви на състава, обосноваващи основанието за връщане на платените по противоконституционната норма такси. Съдът изрично е подчертал, че решението на КС за обявяване на противоконституционен закон по принцип действа занапред, а правният ефект на решението е в неприлагане на закона от деня на влизане в сила на РКС, от който момент той престава да действа, но разграничавайки приключилите и неприключили и заварени правоотношения т. е. действието на РКС по отношение на правните последици от обявената противоконституционност. Макар че, е разгледал становище на едни от конституционните съдии, относно приложимостта на решението спрямо тези правни последици, той е обосновал напълно самостоятелно и извън това разбиране, виждането си за основанието и неговата хипотеза в конкретния случай по отношение дължимостта на връщане на заплатените такси. Съдът подробно е мотивирал, обосновавайки с тълкуване на конституционните разпоредби с РКС № 3/20г. правното основание на исковете, разглеждайки подробно предпоставките за уважаване на иска по чл.55, ал.1 прдл.1-во във връзка с действието на обезсилващото решение при пълно изясняване на механизма на това действие. Така е достигнат извода относно и определяне основателността на исковете по отношение на падежа на таксите за третото тримесечие на 2014г., което правоотношение е обосновано като неприключило към момента на влизане на РКС в сила. Това са и решаващите мотиви за да бъде приета за установена хипотезата на начална липса на основание и съответно да бъде призната дължимостта на заплатените и претендирани суми. Спрямо тези решаващи мотиви страната не обосновава противоречие с цитираната практика, нито доводи за приложимост на хипотезата на чл280,ал.1,т.3 ГПК / съобразно разясненията дадени с т.4 ТРОСГТК № 1 /09г./, дори и да бъде признат за релевантен някой от множеството въпроси.

Въпросите обозначени като 3/ 3.1-3.5./ са свързани с гореизложеното, като изцяло съответстват на защитното разбиране за неправилност на решението и оплакването за неприлагане и противоречие с РКС № 3 /20г. Това разбиране не съответства на подробните и изчерпателни мотиви на състава, третиращи именно приложение и съобразяване с постановките възприети с това РКС. Изключително подробно са разгледани мотивите на това решение, като правно необосновано страната счита, че съставът е възприел за приложимо особеното мнение по него. Обстоятелството, че са споделени мотиви на такова мнение, обосноваващи разбирането на състава относно действието на конституционните решения, не прави въпроси формулирани като -дали това мнение е задължителна практика - релевантни, тъй съставът нито е приемал, нито е мотивирал задължителност на това разбиране. Същото е използвано само като теоретична обосновка на механизма на действие на конституционото решение и именно като такава е възприета и разгледана от решаващият съд. По-нататък, съдът се е спрял на мотивите на самото решение, които е цитирал и в съответствие, на които е обосновал изводите си. Конкретното приложение на цитираното решение е изяснено допълнително по отношение на спорните вземания, като тези мотиви изключват релевантността на въпрос 5.1 и 5.2, доколкото не са относими към решаващите изводи на състава, а само към обосноваването на механизма на действие на конституционните решения в теоретичен план, по отношение, на които страната не е сочила различни разбирания застъпени в практиката.

Въпросите обозначени с цифрата 6 /6.1-6.3/ са неотносими към правните изводи на състава Последният не е извършвал косвен контрол за конституционосъобразност, а се е позовал на осъществения пряк такъв от КС и резултата от него, който е РКС № 13/2014 г. Същото е било факт към момента на подаване на исковата молба и ищците изрично са се позовали на него, поради което и съдът е зачел последиците му, а не е осъществил свой контрол за конституционосъобразност. Изводът, че се дължи връщане на събраните такси, въззивният съд е мотивирал отново с приетото от КС в неговото решение № 3/2020 г., че противоконституционният закон не се прилага спрямо правоотношения, предмет на висящи съдебни производства.

Процесуалноправните въпроси за задълженията на въззивния съд ( № 7. 1 и 7. 2.) са значими по отношение на всяко съдебно производство, но за да бъдат релевантни, то страната следва изрично да посочи кои от доводите и възраженията и от представените доказателства не е обсъдил въззивният съд и как това се е отразило на постановения правен резултат. В случая, обаче, касаторът не е посочил такива доводи, а се е задоволил с общото оплакване, че съдът не бил обсъдил“ всяко едно от оплакванията“. Липсва конкретика по отношение на това какво не е обсъдил съдът, като общото оплакване и цитираните части от съдебна практика, не заменят изискването за посочване на необсъдените доводи и възражения, поради което и поставените въпроси не са релевантни. Въпросът обозначен като 7.2 е правно необоснован. Нито е налице вътрешно противоречие на мотивите, нито неяснота. Въпросът е ирелевантен, така поставен, като изцяло еманиращ оплакване на касатора от постановения резултат. Нещо повече, в случая, въззивният съд, като инстанция по съществото на правния спор, в рамките на проверката по чл. 269 ГПК, е обсъдил доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и е формирал свои собствени решаващи мотиви по предмета на делото. Мотивите му съдържат подробен анализ и оценка на правнорелевантните факти, както и конкретен изчерпателен и аргументиран отговор на оплакванията застъпени от въззивната жалба.

С оглед изложеното и при така заявеното изложение на основанията по чл.280, ал.1 и 2 ГПК не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.

На основание чл.78,ал.3 ГПК при този изход на спора на ответниците по касация следва да бъдат присъдени поисканите и установени разноски за касационното производство както следва: на „Соларен парк Хаджидимово1“ЕООД-4348.80лв.,на„Соларен парк Хаджидимово 2“ЕООД-4302лв.,на „Балкан фриго“ЕООД,“-3853.20лв., на Пи Ви Инвест БГ“ЕООД -2394.00лв.,на „ Меден кладенец солар“ ЕООД-1867.20лв.,на „Кукорево 1 Солар“ ЕООД, -3632„40лв., на К. С. ЕООД- 2259.60лв., на „ Ханково 2 солар“ЕООД-1730.40, на „Солар Ел Систевм“ ЕАД-3933.60лв., на „Кадийца“ ЕООД-2478лв. и на „ С. П. „ ЕООД-2413.20лв.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 44 от 28.01.2021 г. по гр. д. № 2563/2020г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на финансите да заплати направените от ответната страна разноски за касационното производство както следва: на „Соларен парк Хаджидимово1“ЕООД - сумата 4348.80лв., на „Соларен парк Хаджидимово 2“ЕООД - сумата 4302лв., на „Балкан фриго“ЕООД,“- сумата 3853.20лв., на Пи Ви Инвест БГ“ЕООД – сумата 2394.00лв., на „ Меден кладенец солар“ ЕООД - сумата 1867.20лв., на „Кукорево 1 Солар“ ЕООД, - сумата 3632„40лв. на К. С. ЕООД - сумата 2259.60лв., на „ Ханково 2 солар“ЕООД - сумата 1730.40, на Солар Ел Систем“ ЕАД - сумата 3933.60лв., на „Кадийца“ ЕООД - сумата 2478лв. и на „ С. П. „ ЕООД - сумата 2413.20лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: