ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50302

гр. София 31.07.2023 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 19.10.2022 (деветнадесети октомври две хиляди двадесет и втора) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гражданско дело № 1625 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4897/22.02.2022 година, подадена от „Куин“ ЕООД [населено място], срещу решение № 89/24.01.2022 година на Окръжен съд Пловдив, ХІV-ти състав, постановено по гр. д. № 2192/2020 година.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение №261 780/18.06.2021 година на Районен съд Пловдив, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 5266/2020 година, с което е отхвърлен предявеният от „Куин“ ЕООД [населено място] иск за осъждане на Н. И. К. да му заплати сумата от 9300.00 лева, по договор за заем от 02.12.2015 година.

В подадената от „Куин“ ЕООД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде постановено друго, с което предявеният от дружеството срещу Н. И. К. иск да бъде уважен до пълния размер от 9300.00 лева. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд С. З. по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Ответницата по подадената касационна жалба Н. И. К. е подала отговор с вх. № 8689/31.03.2022 година, с който е изразило становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 89/24.01.2022 година на Окръжен съд Пловдив, ХІV-ти състав, постановено по гр. д. № 2192/2020 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.

„Куин“ ЕООД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 03.02.2022 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 4897/22.02.2022 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Окръжен съд Пловдив е приел, че в исковата си молба „Куин“ ЕООД [населено място] твърдяло, че било предало сумата от 16 400.00 лева на Н. И. К., като за целта бил съставен документ-запис на заповед, с който издателят на записа на заповед се задължавал да върне сумата на поемателя за срок от 33 месеца. По делото били представени доказателства, че били извършвани плащания, последното от които било на 06.03.2018 година, като неплатения остатък възлизал на 9300.00 лева. В заповедно производство „Куин“ ЕООД [населено място] се било снабдило със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като впоследствие обаче заповедта за изпълнение и изпълнителния лист били обезсилени с влязло в сила определение на Окръжен съд Пазарджик по ч. гр. д. № 670/2019 година по описа на същия съд. „Куин“ ЕООД [населено място] претендирало на базата на неоснователно обогатяване да му се върне сумата от 9300.00 лева. От Окръжен съд Пазарджик било прието, че записът на заповед бил нищожен, поради което същия можел да служи единствено за разписка за получените пари. От представените по делото ПКО обаче не ставало ясно на какво основание са плащани парите. Правилно първоинстанционният съд бил стигнал до извода че от представените доказателства се касае за договор за заем, който обаче оставал недоказан, тъй като нямало представени и събрани доказателства в тази насока. Договорът за заем бил реален, двустранен, възмезден договор, при който сумата трябвало да се предаде на заемателя, но точно този факт не се установявал от събраните доказателства. Щом липсвало предаване на сумата по договора за заем, то за страната оставало единствено да претендира за неоснователно обогатяване, но пък тук липсвали доказателства за разместване на блага в правните сфери на страните. При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция намирала постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно и законосъобразно и като такова следвало да го потвърди.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „„Куин“ ЕООД [населено място] е поискало въззивното решение на Окръжен съд Пловдив да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това следва ли да се приеме, че запис на заповед (без протест и разноски) от 02.12.2015 година в оригинал има силата на доказателство за предадената сума по неформален, реален договор за заем, по предявен иск с правно основание чл. 55 и следващите от ЗЗД?; за това в случай, че се приеме, че запис на заповед (без протест и разноски) представлява писмено доказателство за предаването на заемната сума налице ли е разместване на имуществени блага? и за това при липса на оспорване от страна на ответника на приложени към исковата молба приходни касови ордери и на отразеното, както и на документите сами по себе си, при липса на друго правоотношение между страните следва ли да се приеме, че плащанията са правени за дължимата сума по записа на заповед (без протест и разноски) от 02.12.2015 година. Вторият от така поставените въпроси не може да обуслови допускането на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив до касационно обжалване, тъй като по отношение на него не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съдебната практика е константна по въпроса кога е налице разместване на имуществени права между страните по дадено правоотношение, поради което даването на отговор на този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Освен това самото разместване на имуществени права може да се извърши по различен начин, с оглед на конкретното правоотношение по което е осъществено. Поради това даването на отговор на този въпрос за конкретното производство би означавало касационният съд да навлезе в преценка на правилността на формираната от въззивния съд воля и на начина не нейното формиране, което не може да се извърши на този етап от производството-т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Това важи и за третия въпрос, тъй като отговорът му зависи от конкретното съдържание на представеното писмено доказателство, а не само от посочените от касатора във въпроса факти. Първият от въпросите обаче е от значение за разрешаването на спора и е бил разглеждан от въззивния съд и е обусловил правните му изводи при постановяване на обжалваното решение. Същият обаче е неточно зададен и така както е формулиран в значителна степен е свързан с фактическите изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Въпросът обаче може да бъде уточнен съгласно постановките на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС в смисъл за това може ли и в кои случаи запис на заповед да служи като доказателства за сключен между страните по него договор за заем, съответно за предаване на посочената в него сума, като такава по договор за заем и как следва да бъде доказано това предаване. Така конкретизирания въпрос е включен в предмета на спора, като е обусловил изводите на въззивния съд при постановяване на решението му и се решава противоречиво от съдилищата.

Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 89/24.01.2022 година на Окръжен съд Пловдив, ХІV-ти състав, постановено по гр. д. № 2192/2020 година, по подадената срещу него от „Куин“ ЕООД [населено място] касационна жалба с вх. № 4897/22.02.2022 година и такова трябва да се допусне.

На „Куин“ ЕООД [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 186.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 89/24.01.2022 година на Окръжен съд Пловдив, ХІV-ти състав, постановено по гр. д. № 2192/2020 година.

ДАВА на „КУИН“ ЕООД [населено място], [община], област П., [улица] и съдебен адрес [населено място], пл. „Ц. К.“ № , чрез адвокат Т. Д. Т. от АК Х. едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 186.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва след внасянето на определената държавна такса или след изтичането на определения за това срок.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.