Върховен касационен съд, I т. о., определение по т. д. № 752/2022 г., стр. 3/3

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 50530София, 31.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

разгледа в закрито заседание на 30.01.2023 г. докладваното от съдията Христакиев т. д. № 752 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищците Д. М. и Н. И.-М..

Ответникът „У. Б. АД оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Първоинстанционният съд е уважил предявените искове по чл. 146 ЗЗП и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обявил е за нищожна като неравноправна включената в сключения между страните договор за банков кредит и анекс към него, предвиждаща възможност за банката-кредитор едностранно да увеличава приложимия лихвен процент. Предвид установената нищожност е осъдил ответника да върне на ищеца Д. М. получените без основание в периода 01.02.2012 г. - 21.12.2015 г. суми в размер общо на 25 811,22 лв., като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер. Присъдил е и законната лихва от деня на исковата молба, като е отхвърлил иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законната лихва за периода 01.02.2012 г. - 21.12.2015 г. Отхвърлил е изцяло предявените от ищцата Н. М. искове за заплащане на същите суми по съображения, че платените без основание суми са внесени единствено от ищеца Д. М., като не е налице активна солидарност между двамата по вземането за връщане на недължимо платеното.

По жалби и на двете страни въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. По отношение на отхвърления иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е изложил съображения, че при вземанията за връщане на дадено без основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД длъжникът (в конкретния случай банката) дължи обезщетение за забава от поканата. Приел е, че по настоящото дело не е доказано ищците преди предявяване на исковете да са поискали от ответника заплащане на претендираните суми с изрична покана каква сума следва да заплати и по коя сметка. В тази насока е приел, че не представлява такава покана нито разменената между страните кореспонденция, нито постановените по-рано съдебни решения по сходни спорове, отнасящи се към други периоди.

Въззивното решение е обжалвано в частта относно отхвърления иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по въпроса относно началния момент на забавата на недобросъвестния длъжник в хипотезата по чл. 55, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че по този въпрос въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС (ТР № 5/2017 г. на ОСГТК), както и на решение по д. С-472/10 на СЕС.

Не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на касационното обжалване.

С ТР № 5/2017 на ВКС-ОСГТК е прието, че при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. Възприетото разрешение не провежда разграничение между хипотезите на добросъвестност, респ. недобросъвестност, на длъжника. Такова разграничение е проведено единствено в особеното мнение към тълкувателното решение, погрешно цитирано от жалбоподателите. Следователно във всички случаи на връщане на дадено без основание длъжникът, без значение добросъвестен или не при получаване на недължимото, изпада в забава и дължи съответното обезщетение едва от момента на поканата – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Въззивното решение е в съответствие с така установената задължителна практика, поради което основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.

По поставения правен въпрос отсъства и противоречие между възприетото от въззивния съд разрешение и посоченото в изложението решение по д. С-472/10 на СЕС. На отправените по реда на преюдициалното запитване въпроси Съдът е дал отговори, че: 1) в производство по колективен иск за преустановяване на нарушение националната юрисдикция е тази, която следва да прецени дали е неравноправна клауза от общи условия към потребителски договори, предвиждаща възможност доставчикът едностранно да променя разходите за предоставяната услуга, като съобрази посочените в отговора критерии, както и 2) чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13 допуска обявяването в производство по колективен иск на нищожността на неравноправна клауза да има действие и за неучаствалите в това производство потребители, вкл. и по бъдещи спорове между същия доставчик и такива потребители. В решението на СЕС въпросът за забавата на търговеца, който на основание установената нищожност на неравноправна клауза дължи връщане на полученото въз основа на последната, не е бил предмет на разглеждане, поради което и не е възможно да се поставя въпрос за противоречие на въззивното решение с това решение на СЕС.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 1385/21.12.2021 г. по гр. д. № 737/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: