Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от съдията Х. К. по административно дело № 10100/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на управляващия орган (УО) на оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) 2014г. – 2020г. срещу решение № 2726/19.08.2025г., постановено по адм. дело № 800/2024г. на Административен съд – В. Т. с което е отменено решение № РД-02-14-1741/19.09.2024г. за установяване на публично вземане /РУПДВ/ по АДБФП № BG16RFOP001-8.006-0030-C03", проект "Организиране и провеждане обучителни дейности в страната и чужбина за повишаване капацитета на служители за управление и изпълнение на инструменти за интегрирани териториални инвестиции за програмен период 2021-2027г.“, с което е установено публично държавно вземане в размер на 36 038.23лв. към бенефициента – О. Г. О.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Релевират се доводи, че необосновано първоинстанционният съд е приел, че решението за установяване на публично вземане е последващ акт, който трябва да бъде издаден след влизане в сила на решението за отказ от верификация. Според касатора, резултата от оспорване на решението за верификация, съставлява нов факт от значение за делото, установен след издаване на акта за установяване на публичното вземане и съставлява основание за отмяна на влязло в сила решение.

По доводи изразени в касационната жалба се моли за отмяна на решението на АС – В. Т. и за отхвърляне жалбата на О. Г. О. срещу процесния РУПДВ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът – О. Г. О. чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:

С оспореното решение № РД-02-14-1741/19.09.2024г. за установяване на публично вземане по АДБФП № „BG16RFOP001-8.006-0030-C03", на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 вр. чл. 9, ал. 2 и чл. 19, ал. 3 от Наредба № Н-3/22.05.2018г., е установено публично държавно вземане в размер на 36 038.23лв. към бенефициента – О. Г. О.

За да отмени процесното решение за установяване на публично държавно вземане, първоинстанционният съд е приел, че то е издадено без да са налице необходимите предпоставки, тъй като липсва акт, с който е отказано верифициране на разходи, който да е влязъл в сила.

Изложени са мотиви, че решението за отказ за верификация е издадено на същата датата, на която и настоящото, и не е изчакан срокът за обжалването му и за влизането му в сила, предвид което установеното публично задължение не е безспорно по основание и размер.

С оглед липсата на установено по надлежен ред и по размер публично вземане, РУПДВ се явява незаконосъобразен, което води и до неговата отмяна.

Решението е правилно.

На първо място правилни са изводите на съда, че РУПДВ е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но в противоречие с материалния закон. Правилата за възстановяване на суми по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество са регламентирани с Наредба № Н-3/2018г., за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество.

На второ място правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспорения РУПДВ е издаден при липса на установени по безспорен начин публични задължения. Оспорваният в настоящото производство акт, представлява акт за събиране на публични държавни вземания, определени като такива с разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Съгласно нея: публични са държавните вземания за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Така цитираната разпоредба води до извода, че законодателят има изискване задълженията да са възникнали въз основа на административен акт.

В случая процесното РУПДВ е издадено за възстановяване на надплатени суми, получени при авансово плащане по административен договор. Съгласно чл. 35, ал. 3 от Наредба № Н-3/2018г., в случаите по ал. 1, т. 2 управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 от ЗПФ по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Определен е и редът, по който следва да бъде издаден актът по възстановяване на сумата. Съгласно чл. 166, ал. 2, изр. 1 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Предвид цитираните разпоредби правилно УО е пристъпил към издаване на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, но в процесния случай РУПДВ е издадено без да се проведе надлежно производство по реда на АПК, което да предхожда производството по установяване на публично държавно вземане и без да са налице предпоставките за образуването му. Производството по издаване на РУПДВ е следвало да започне след влизане в сила на решението за отказ за верификация, тъй като за да се издаде акт за установяване на публично държавно вземане, то трябва да е безспорно по основание и размер, съгласно нормата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-3/2018г. Към момента на издаването на РУПДВ, актът, с който е отказано верифициране на разходите не е влязъл в сила, тъй като е обжалван по съдебен ред, поради което и при липса на безспорно установен размер на изискуемо вземане, не е налице правна възможност за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане /в тази връзка виж. решение № 2345/10.03.2025г., по дело № 112/2025г. на ВАС; решение № 3475/02.04.2025г., по дело № 782/2025г. на ВАС и решение № 12973/02.12.2024г., по дело № 7183/2024г. на ВАС/.

Неоснователни са наведените с касационната жалба оплаквания, че оспорването на решението за верифициране на разходите не е от значение за законосъобразността на издадения акт за публично вземане. Именно законосъобразното провеждане на производство по отказ от верификация и влизането в сила на крайния акт е предпоставка за законосъобразно започване на другото производство по установяване на публични държавни вземания, тъй като както правилно е посочил съдът, те следва да са установени по основание и размер.

Разноски не се присъждат на ответника, тъй като такива не са претендирани.

Предвид на изложеното, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2726/19.08.2025г., постановено по адм. дело № 800/2024г. на Административен съд – В. Т.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ