Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. П. ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР К. Д. при секретар И. А. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията К. К. по административно дело № 4264 / 2022 г.
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д. И., гражданин на Кригизстан, подадена чрез адв. И. В.. Жалбата е против решение №298 от 10.03.2022г., постановено по адм. дело №2271/2020г. по описа на Административен съд – Варна. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано, като същото е постановено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяната му.
Ответникът – заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощника си юрисконсулт М. К., в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение съдът в производство по чл.87 във връзка с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 във вр. с 55 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Д. И., гражданин на Киргизстан, против решение №1857/19.08.2020г., издадено от зам.-председателя на Държавна агенция за бежанците, с което е отхвърлена молбата на оспорващия за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като не са били допуснати съществени нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, обосноваващи неговата нищожност. Съдът е приел, че не е нарушена процедурата по чл.75, ал.2, изр.1 от ЗУБ, както и материалноправната разпоредба на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, тъй като интервютата са протекли при спазване на процедурите регламентирани в закона и приложимата европейска директива.
На следващо място административния съд е установил, че молбата на чуждия гражданин за предоставяне на статут на бежанец не доказва, че е налице основание да се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална трупа или поради политическо мнение и/или убеждение в страната си по произход. Изложеното в протоколите от проведените три интервюта с чужденеца било установено, че са противоречиви. От същите било видно, че Ибраев до напускането си от страната на произход не е имал проблеми с официалните власти в страната, не е бил арестуван, не е осъждан. Прието е от съда, че отправяните заплахи и упражняването на физически тормоз и нападение, не е установено да са от лица свързани с официалните власти на държавата. Извършването на проверки за спазването на данъчното законодателство и предприемането на съответните мерки за обезпечаване на производствата, било законово-регламентирана дейност на органите на изпълнителната власт във всяка демократимна държава. Обстоятелството, че е член на политическа партия, не можело да обоснове извода за осъществен тормоз. По отношение на твърденията, че чрез него е бил оказван политически натиск на баща му, както и за упражнено физическо насилие, били останали недоказани в производството. Въз основа на което съдът е достигнал до извода, че при напускането на чуждия гражданин от страната му на произход, същия не е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства в резултат на членството му в политическа партия, политическа идеология или поради заемания от баща му пост. Съдът е приел, че при издаване на административния акт е спазено изискването на чл.75, ал.2 от ЗУБ и това на чл. 10, 3, б. „б“ от Директива 2013/32/ЕС на ЕП и на Съвета от 26 юни 2013г., тъй като решението е постановено след запознаване с данните по Справка относно Киргизстан изготвена Дирекция „Международна дейност“ в ДАБ. Въз основа на извършените установявания съдът е достигнал до извода, че административния орган правилно е приел, че липсват материалноправните предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.
Административния съд е приел, че не са налице и предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, тъй като в случая не била налице никоя от визираните в нормата хипотези. Прието е от съда, че чуждия гражданин има повдигнато обвинение и допусната екстрадиция с решение №75/23.07.2020г. на Апелативен съд – Варна по ВЧНД №178/2020г., за извършено престъпление. Установено, е че наказателното преследване има за предмет криминална дейност и не се касае за военни престъпления. Съдът е приел, че не е налице и заплаха, породена от ситуация на безогледно насилие според чл.9, ал. 3 от ЗУБ. Обжалваното решение е правилно.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд.
Неоснователни са възраженията на касатора, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е спазил всички процесуални задължения по разпоредбите на АПК. Съдебният акт е подробно и надлежно обоснован от фактическа и правна страна. Противно на наведения касационен довод, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, в това число цитираните от касатора медицинско свидетелство и юридическо становище, като след анализ на всички доказателства по делото е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя. Не са допуснати нарушения и на материалния закон.
Първостепенният съд правилно е установил, че заявените от чуждия гражданин твърдения, не попадат в хипотезата на чл.8 от ЗУБ. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тази причина не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Правилно съдът е приел, че изложените от лицето причини не представляват основание за приложението на чл.8, ал.1 от ЗУБ, както и че изложената от чужденеца бежанска история е противоречива. Д. И. е заявил, че членува в политическа партия - Социалдемократическа партия на Киргизстан, както и че са отправени заплахи към него и баща му, тъй като същия е бил близък с предходен президент на Киргизстан, както и че заемал поста на началник на апарата на Киргизстанския парламент. След като е преизрбан за депутат, прехвърлил притежаваните от същия дружества на сина си, откъдето започнали непрестанни проверки на дружествата. Същия твърди, че бил нападан на улицата и му е нанесен побой, като не е подавал сигнал в полицията. В тази връзка, обоснован е изводът на съда, че Д. И. до момента на напускане на страната по произход не е имал проблеми с официалните власти, не е бил арестуван и не е бил осъждан. Правилно административния съд е приел, че отправените заплахи, респективно упражнения физически тормоз и нападение не се установява да са извършени от лица, свързани с официалните власти в Киргизстан. Това не се установява и представеното по делото медицинско свидетелство, противно на твърдяното от касатора. Действително чуждия гражданин е претърпял физическо насилие преди да напусне Киргизстан, но не се представят доказателства, че същото изхожда от лица, свързани с държавните власти. Същия не е и подал оплакване в полицията, поради което е правилен изводът на съда, че това деяние следва да се квалифицира като такова с криминален характер.
Правилно административния съд е приел, че не е налице осъществен тормоз на Д. И. за това, че членува в политическа партия, както и че чрез него е бил упражняван натиск върху баща му. Това твърдение е противоречиво, тъй като баща му към момента на напускане на страната на произход е бил действащ депутат. Дори от опозиционна партия, за същия няма данни да е бил лично изнудван и/или малтретиран. Чуждия гражданин не е имал проблеми в страната си на произход поради изповядваната от него религия, както и че върху негови близки не е оказвано насилие от официални власти. Видно от доказателствата по делото може да се обоснове извода, че същия не е напуснал страната си на произход внезапно, поради опасения за неговия живот. Същия е отпътувал от Киргизстан с автомобил до Казахстан, след това със самолет е продължил за гр.Москва, където е престоял в Русия две седмици и легално е заминал със самолет за гр.Истанбул. На 10.01.2020г. е отпътувал легално с виза, с автобус от гр.Истанбул до Р.България. Следователно въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че не установяват условията по чл.8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Така, изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и представената от кандидата за бежанец история макар и приета за неправдоподобна, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че не се установява да е бил обект на преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ.
Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че не е изпълнено изискването на чл.75, ал.2 от ЗУБ. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. Следва да се посочи, че противно на твърдяното от касатора, справката изработена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС, е изготвена от длъжностни лица в кръга на службата им и отразяват, посочвайки стриктно източника на информация, актуалната политическа и икономическа обстановка в съответната "страна по произход" на кандидатстващия за статут по ЗУБ. Поради това съставляват годно доказателствено средство във всички фази на административните производства по този закон. Още повече, че чуждия гражданин пред административния съд не е депозирал искане за събиране на друга достоверна информация, с която да опровергае установената информация за държавата му на произход. Предвид което правилни са изводите на съда, че административния орган е положил усилия за обективно установяване на обстоятелствата относно предоставянето му на статут на бежанец и са изпълнени изискванията на Директива 2013/32/ЕС на ЕП и на Съвета от 26 юни 2013г. и Директива 2013/33/ЕС на ЕП и на Съвета от 26 юни 2013 година.
По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут на чуждия гражданин по чл.9 от ЗУБ съдът правилно е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Безспорно е установено, че чужденецът не е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл.9, ал.1 от ЗУБ, нито са налице данни, че би бил застрашен от такива посегателства при завръщането си в Киргизстан. От справките, представени по делото се установява, че в страната на произход на чужденеца не се установява по безспорен начин чужденецът да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗУБ.
На следващо място във връзка с наведения довод, отнасящ се до решение №75/23.07.2020 г. на Апелативен съд – Варна по ВЧНД №178/2020г., с което съдът се е аргументирал, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, следва да се приемат за неотносими, тъй като същото няма отношение спрямо развилото се производство по реда на ЗУБ.
По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Варна е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №298 от 10.03.2022г., постановено по адм. дело №2271/2020г. по описа на Административен съд – Варна.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ТОДОР ПЕТКОВ
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ К. К. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА