О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3038

София, 17.10.2023 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева ч. гр. дело № 3514 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Т. Д. Г., чрез адв.А., преупълномощена от адв. Р. - назначена за особен представител по реда на чл.23, ал.2 и чл.26, ал.2 от Закона за правната помощ против определение № 568/22.02.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 370/2023 г. от Окръжен съд Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 998/25.01.2023 г. по гр. д. № 4342/3022 г. на Районен съд Бургас, с което е върната депозираната от Т. Д. Г. въззивна жалба срещу решение № 2649/21.11.2022 г. по гр. д. № 4342/2022 г. по описа на Районен съд Бургас.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, доколкото въззивната му жалба, заведена в деловодството на затвора Бургас на 13.01.2023 г., е подадена в указания от съда срок, който тече за него от връчване на препис от решението, което е станало на 03.01.2023 г. Изложени са доводи, че не е имал връзка с назначения му адвокат по реда на ЗПП – адв.П., тъй като при единственото й посещение в затвора е отказала да му предостави телефонния си номер и дори не му е казала името си. Поддържа, че дори и решението да е било връчено на адв.П., доколкото тя не го уведомила за него, съдът след като е разпоредил препис от решението да се връчи и лично на него съгласно чл.7, ал.2 ГПК, е следвало да приеме, че депозирана от него въззивна жалба е в срок, тъй като предоставената му правна помощ, осъществявана от адв.П. е била неефективна. Това се потвърждавало и от изложеното от адв.П. във връзка с връчения й от Бургаския районен съд препис от частната жалба на ответника срещу разпореждането за връщане на въззивната му жалба, а именно “че е нямала пълномощия да осъществява защита по отношение на ответника пред въззивната инстанция и не е можела да подава жалба срещу първоинстанционното решение от негово име“. Касаторът поддържа, че изложеното от адв. П. противоречи на разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗПП, според която съдът назначава определения адвокат за особен представител за всички съдебни инстанции, освен ако има възражения за това. Именно поради неефективната правна помощ, осъществена от адв.П., въззивният съд е следвало да приеме, че депозираната от ответника жалба, след връчването на препис от решението лично на него в затвора в [населено място], е депозирана в срок и следва да бъде разгледана по същество от въззивната инстанция. Към касационната жалба е приложено изложение на касационните основания, в което са формулирани въпроси, които преформулирани от настоящия състав на ВКС съгласно разясненията, дадени в т.1 на от Тълкувателно решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до въпросите налице ли е нарушение на правото на справедлив съдебен процес по смисъла на § 6 ЕКЗПЧОС, въпреки предоставена на страната правна помощ по реда на ЗПП, за която обаче е установено, че не е била ефективна и длъжен ли е съдът да следи дали предоставената на страна по делото правна помощ реално се осъществява. По тези въпроси се поддържат допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като се сочат решения на СЕС и на ЕСПЧ. Поддържа се и основанията на чл.280, ал.2 ГПК, но без конкретни доводи и обосновка.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателя в частната касационна жалба и изложението към нея приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното определение, Окръжен съд Бургас е приел, че депозираната на 13.01.2023 г. в деловодството на затвора - Бургас от ответника въззивна жалба е просрочена, тъй като съобщението, ведно с препис от първоинстанционното решение е връчено на назначения му по реда на правната помощ адвокат на 25.11.2022 г. без забележки или отбелязване, че не е особен представител на ответника, т. е. приел е, че е налице редовно връчване по реда на чл.45 ГПК, доколкото адв. П. е назначена за процесуален представител на ответника без ограничение на инстанциите, в които ще се развива производството по делото съгласно правилото на чл.26, ал.2 ЗПП и без да има данни правната помощ да е прекратена. Същевременно от писмения отговор по частната жалба на ответника срещу разпореждането за връщане на въззивната му жалба, депозиран от особения представител, въззивният съд е констатирал, че адв.П. въпреки, че е получила съобщение, ведно с препис от решението на Районен съд Бургас, без забележки и отбелязвания, че не може да осъществява правна помощ на ответника, не е предприела каквито и да било действия по предоставяне на правна помощ, в. т. ч. да уведоми ответника и да обсъди с него каква да бъде защитата му, съответно доколко обжалването на постановеното срещу него осъдително решение, е целесъобразно, тъй като е считала, че не е назначена за негов процесуален представител за въззивната инстанция и съответно не е можела да подава въззивна жалба. Въззивният съд е приел, че това изявление на особения представител, от което се установява, че последният не е осъществил правна помощ в резултат на непознаването му на нормата на чл.26, ал.2 ЗПП, е без правно значение при разглеждане на частната жалба.

Касационното обжалване на въззивното определение следва да се допусне при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за да се провери дали даденото от въззивния съд разрешение противоречи на служебно известна на настоящия състав практика на ВКС, обективирана в определение № 600 от 28.10.2015 г. по ч. гр. д. № 4890/2015 г., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Член 6, § 1 ЕКЗПЧОС гарантира правото на достъп до съд / реален и ефективен достъп/ и правото на справедлив съдебен процес. Предоставянето на правна помощ по граждански дела е част от правото на достъп по смисъла на чл.6, §1 от Конвенцията. Назначаването на адвокат обаче само по себе си не гарантира ефективна помощ, тъй като е възможно адвокатът, назначен за целите на правната помощ да бъде възпрепятстван за действа за продължителен период от време или да се отклони от задълженията си. Ако съдът е уведомен за подобни обстоятелства, той е длъжен да замени назначения адвокат, тъй като в противен случай страната на практика ще бъде лишена от ефективна помощ въпреки предоставянето на безплатна правна помощ. Отговорност на държавата е да осигури необходимия баланс между ефективното упражняване на достъпа до правосъдие, от една страна, и независимостта на адвокатската професия, от друга. Всеки отказ на адвокат за правна помощ да предприеме действия за защита на страната, трябва да отговаря на определени изисквания за качество. Тези изисквания няма да бъдат изпълнени, когато недостатъците в системата за правна помощ лишават физическите лица от „реален и ефективен“ достъп до съд, на който имат право. /в този смисъл е и практиката на ЕСПЧ – Siafkowska v. Poland, §§ 110,116; Lertuzzi v. France, §30, Staroszczyk v. Poland, § 135/. При съобразяване на практиката на ЕСПЧ по приложението на §6, §1 от Конвенцията по въпросите за реалната и ефективна правна помощ, в посоченото по-горе определение, съставът на ВКС е приел, че в гл.10 на ГПК най-общо са уредени въпросите, касаещи правната помощ, като са регламентирани съдържанието, задължението за напътване, предоставянето, прекратяването и лишаването от правна помощ и техните последици. В Закона за правната помощ подробно са регламентирани компетентните органи, вида, обхвата, достъпа до системата на правна помощ, реда за предоставяне и за заплащане. В чл.3 от закона изрично е посочена неговата цел – да се гарантира равен достъп на лицата чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ, но не е конкретизиран начинът, по който тя да бъде постигната. Доколкото ЗПП е средство, чрез която държавата изпълнява задължението си да гарантира ефективно упражняване на конституционното право на защита, върху нейните органи, включително върху съда, тежи отговорността да предприеме всички необходими действия, така че предоставеното право да бъде реално реализирано и определения по реда на закона защитник ефективно да съдейства за реализацията на законните права и интереси на нуждаещото се от правна помощ лице. Доколкото правната помощ, изразяваща се в процесуално представителство, не възниква по силата на упълномощаване, а по силата на акта на съда за назначаване на служебен адвокат, съдът – независимо, че няма изрично възложено му подобно задължение, дължи активност и проверка дали предоставената правна помощ се осъществява реално и ефективно.

В конкретния случай въззивният съд е действал в противоречие с така установената практика на ВКС. След като е констатирал, че назначеният по реда на ЗПП адвокат не е предприел каквито и да било действия за оказване на правна помощ на ответника, вкл. да го уведоми за постановеното решение на първата инстанция /тъй като в противоречие на закона е считал, че не е ангажиран със защитата му до приключване на делото във всички инстанции, но въпреки това е приел призовката с препис от решението като негов процесуален представител, вместо да я върне и да уведоми съда, че няма да продължава да предоставя правна помощ/, въззивният съд неправилно е приел, че връчването на решението на първата инстанция на особения представител, се счита за редовно връчване на ответника и доколкото то е осъществено на 25.11.2022 г., депозираната от последния въззивна жалба, след връчване на препис от решението лично на последния, е просрочена. След като въззивният съд е установил, че действията на назначения адвокат за предоставяне на правна помощ на ответника, категорично не отговарят на изискванията за качество на правната помощ с оглед заложените в чл.3 от ЗПП цели и по-конкретно за осигуряване на ефективна правна помощ, е следвало да приеме, че надлежното уведомяване на ответника за постановеното от първата инстанция решение е извършено едва с връчването на препис от същото лично на него, а именно на 03.01.2023 г., респективно, че депозираната от него въззивна жалба е в срок, тъй като противното означава последният да бъде лишен от „реален и ефективен“ достъп до съд, на който имат право.

Гореизложеното налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за администриране на въззивната жалба.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 568/22.02.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 370/2023 г. от Окръжен съд Бургас.

ОТМЕНЯ определение № 568/22.02.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 370/2023 г. от Окръжен съд Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 998/25.01.2023 г. по гр. д. № 4342/3022 г. на Районен съд Бургас, с което е върната депозираната от Т. Д. Г. въззивна жалба срещу решение № 2649/21.11.2022 г. по гр. д. № 4342/2022 г. по описа на Районен съд Бургас.

ВРЪЩА делото на Районен съд Бургас за администриране на депозираната от Т. Д. Г. въззивна жалба срещу решение № 2649/21.11.2022 г. по гр. д. № 4342/2022 г. по описа на Районен съд Бургас.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: