ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 50506

София, 17.07.2023г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Росица Божилова

Васил Христакиев

разгледа в закрито заседание на 21.03.2022 г. докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1526 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалби на ищеца “Национална електрическа компания“ ЕАД и на ответника „Енерго-П. Б. ЕАД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

Страните взаимно оспорват жалбите си.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

По жалби на двете страни въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което частично са уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК искове за установяване на вземания, представляващи суми за балансираща енергия при реализиран небаланс и цена за услуга, както и за лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, заедно със законната лихва от предявяването.

Съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на ответника за недопустимост на исковете. Приел е, че макар и процесните вземания според размера си да обуславят родова подсъдност на окръжен съд, разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК не намира приложение с оглед предвидената в чл. 107 ЗЕ специална възможност за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК независимо от размера на вземанията. Приложимостта на правилото по чл. 107 ЗЕ е обосновал със съображенията, че отношенията, възникнали от участието на ответника в координираната от ищеца специална балансираща група, част от които са спорните вземания, са обусловени от отношенията по сключения през 2009 г. договор за изкупуване на електроенергия, въз основа на който ответникът е бил включен в балансиращата група, и поради това се обхващат от хипотезата по чл. 107 ЗЕ.

По същество въззивният съд е приел от правна страна, че между ответника като производител на електроенергия от възобновяеми източници и ищеца като обществен доставчик на основание чл. 56, ал. 5 от Правилата за търговия с електрическа енергия е възникнало облигационно отношение във връзка с участието на ответника в координираната от ищеца специална балансираща група с предмет услугата регулиране и балансиране на производството на електроенергия, поради което ответникът дължи цената на извършената услуга.

Приел е също, че ответникът не носи отговорност за небалансите, представляващи разликата между произведената от същия електроенергия и евентуално коригираните едностранно от ищеца графици за производство, доколкото в конкретния случай не е установено ищецът да е извършвал корекции на подадените от ответника графици, а освен това не съществува и правна възможност за ищеца да извършва такива корекции.

За да намери обаче претенцията за частично основателна, съдът е приел, че ответникът отговаря за небалансите, представляващи разликата между подадените от самия него графици и реалното производство, възлизащи общо за двете електроцентрали, собственост на ответника, на 541 392,02 лв. с ДДС. Крайния си извод е основал на приетото за установено въз основа на експертните заключения, че за процесния период ответникът е реализирал небаланси в посока както излишък, така и недостиг, като е приел, че в случая за изчисляване на небалансите приложение следва да намери нормативно установената съгласно чл. 174-178 ПТЕЕ методика на независимия преносен оператор „ЕСО“ ЕАД, а не използваната от ищеца методика, доколкото последната не е нормативно установена. Приел е, че ответникът дължи и фактурираното месечно възнаграждение (цена за услугата) в размер общо 16 800 лв.

По касационната жалба на ответника допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа се оплакване за недопустимост на въззивното решение поради недопустимост на предявените по реда на чл. 422 ГПК установителните искове, обоснована с довода, че същите имат за предмет вземания, за които заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не може да бъде издадена с оглед подсъдността на исковете според размера им, а същевременно тези вземания не се обхващат от изключението по чл. 107 ЗЕ. По чл. 280, ал. 1, т. 1 се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?“ (значението на въпроса обосновано с липсата на мотиви по възражението за неизпълнение от страна на ищеца на задълженията по чл. 78 ПТЕЕ за предварително определяне и известяване на графиците за производство на членовете на балансиращата група), както и по въпроса „Следва ли да се зачетат съвпадащи изявления на страните относно факти, релевантни за спорното право и какво значение имат като доказателствено средство?“ (значението на въпроса обосновано с довода за несъобразяване с липсата на спор, съответно признание на ищеца, за извършени корекции в подадените от ответника графици за производство).

Допускане на касационното обжалване от страна на ищеца се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се поддържа, че не е налице практика на ВКС по въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, а именно „Доколко частноправен акт като Методиката за разпределяне на небалансите е законосъобразен и следва да намери приложение при положение, че правилата, въведени с нея, не са нормативно определени“ и „Приложима ли е Методиката за разпределяне на небаланси в СБГ и осигурява ли равнопоставеността на членовете на СБГ на „НЕК“ ЕАД при разпределяне на небалансите?“.

Касационно обжалване следва да бъде допуснато и по двете жалби на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за проверка на допустимостта на въззивното решение с оглед приложимостта на реда по чл. 410 и сл. ГПК вр. чл. 107 ЗЕ към произтичащите от небаланси вземания на координатор на балансираща група срещу член на същата група.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Допуска касационно обжалване на решение № 220/12.04.2021 г. по т. д. № 84/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Дава възможност на ищеца „Национална електрическа компания“ ЕАД в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 33 748,55 лв. с посочен в него номер на делото.

Дава възможност на ответника „Енерго-П. Б. ЕАД в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 14 204,63 лв. лв. с посочен в него номер на делото.

Указва на страните, че при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено в съответната част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: