О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50255

София, 13.07.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: Д. Д.

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 733 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ срещу решение № 94/22.10.2021 г. по в. гр. дело № 342/2021 г. на Апелативен съд – Бургас /БАС/, с което е потвърдено решение № 101 от 07.04.2021 г. на Окръжен съд – Бургас /БОС/, в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни исковете на касатора против Р. В. К. с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ вр. с §5, ал. 2 ПЗР ЗПКОНПИ за отнемане на парични суми, послужили за погасяване на задължения по усвоен кредит и кредитна карта, за внесени по банкови сметки суми от ответника и трети лица с нулево салдо към края на проверявания период, и за равностойността на дружествените дялове от капитала на „Явист“ ЕООД.

Касаторът – ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон /чл. 151 ЗПКОНПИ/, като моли то да бъде отменено и вместо него – постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния правен въпрос: Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДНПИ /отм./ и ЗПКОНПИ внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасяне /постъпването им/, но са неналични в края на проверявания период?, който счита, че ще е от значение за точното прилагане на чл. 151 ЗПКОНПИ и §1, т. 1 ДР ЗОПДНПИ /отм./ и §1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ.

Ответникът по касационната жалба - Р. В. К., не подава отговор.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което тя е допустима.

Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на искания касационен контрол.

Производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество по отношение на ответника е образувано по решение на КПКОНПИ, която е уведомена за образувано ДП № 73/2017 г. по описа на ОСО при ОП-Бургас, пор. № 296/2015 г., по което ответникът К. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 6 НК, попадащо в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 ЗОПДНПИ (отм.), като периодът на проверката обхваща времето от 15.06.2007 г. до 15.06.2017 г.. В този период ответникът е бил в брак с Д. К., с която се е развел на 22.04.2008 г.. В същия период той е станал едноличен собственик на капитала на Явист ЕООД, считано от 19.09.2013 г., на основание договор за прехвърляне на дружествени дялове, сключен с Ж. Г., от когото е закупил 500 дружествени дяла на стойност 5 000 лева, като делът на К. в Явист ЕООД не е отчужден.

Въз основа на приетите по делото доказателства, БАС е приел, че всички претендирани от ищеца по делото парични средства са преминали през банковите сметки и кредитна карта на ответника, без да е установено овеществяването им /трансформирането им/ в други материални блага, които да са задържани до края на проверявания период, респективно които проверяваното лице да е унищожило, изразходвало или отчуждило, така че ищецът да може претендира паричната им равностойност. Посочил е, че споделя становището, че такива парични суми не могат да се считат за имущество и не могат да бъдат отнети, щом не са налични в края проверявания период. Такива парични суми подлежат на отнемане само, ако са налични в края на проверявания период и ако бъде установено значително по смисъла на закона имуществено несъответствие в патримониума на ответника. Ако не са налични в края на проверявания период и са само разходени, те не се считат за имущество, включително за незаконно придобито такова по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ, а разходът не подлежи на отнемане от държавата, както и приходите на проверяваното лице в релевантния за обследване период. При горепосочените решаващи съображения, въззивният съд е счел исковете за отнемане на заявените по делото неналични парични средства от ответника за неоснователни.

Претенцията за отнемане на паричната равностойност на дела на К. в капитала на Явист ЕООД също е намерил за неоснователна, тъй като нейн предмет е не делът на проверяваното лице в търговското дружество, а неговата парична равностойност от 5 000 лв., макар по делото да е безспорно установено, че този дял принадлежи на К. и не е отчужден. Посочил е, че дружественият дял е имущество със своя стойност и не е изведено от граждански оборот, а тъкмо обратно, според чл. 129 ТЗ може да бъде предмет на сделки и да бъде наследяван, т. е. се третира от закона като самостоятелен имуществен обект, който при тази характеристика може да бъде отнет от държавата, ако е незаконно придобит. Заключил е, че в случая делът на проверяваното лице в капитала на дружеството е наличен, поради което на отнемане би следвало да подлежи той, а не равностойността му в пари.

Поставеният единствен правен въпрос от касатора е обуславящ за крайния изход на конкретния правен спор, доколкото е включен в решаващите правни мотиви в атакуваното решение, според които не подлежат на отнемане по реда на ЗОПДНПИ /отм./ и ЗПКОНПИ парични суми, които са послужили за погасяване на други парични дългове на проверяваното лице или са похарчени за битови, културни, социални и др. нужди на проверявания или на членовете на семейството му, и не са налични в края на проверявания период. Следователно спрямо него е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По този въпрос е постановено ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, според задължителните разрешения на което, не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на Държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Даденото разрешение от въззивния съд в атакуваното решение е изцяло съобразено с горепосочените задължителни разрешения в тълкувателното решение. Поради наличието на актуална задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не е осъществено релевираното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

На основание гореизложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 94/22.10.2021 г. по в. гр. дело № 342/2021 г. на Апелативен съд – Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: