НЕ СА ДОПУСТИМИ ИСКОВЕ НА ВЪЗХОДЯЩИТЕ НА РОДИТЕЛИТЕ ЗЗД ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РЕЖИМ НА ЛИЧНИТЕ ИМ ОТНОШЕНИЯ С ДЕЦАТА ПО ПОВОД СЪЗДАДЕНИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ ПРЕЧКИ ЗЗД ТАКИВА ОТНОШЕНИЯ

Чл. 29 СК

Чл. 59 СК

Чл. 63 СК

Съгласно чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. За да се уважи такава една молба е необходимо да се установи наличието на надлежното субективно право и правото задължение на съда да даде такава защита или съдействие. А това предполага наличието и на правна норма, която да свързва съответните факти от обществената действителност с пораждането, изменението или прекратяването на правата и задълженията между определени лица.

Според изричната редакция и на двата тълкувани текста законодателят е задължил съдилищата при разрешаването на въпросите по упражнението на родителските права служебно да разрешат и тези по режима на контакта и общуването на децата с родителите им. Родители по смисъла на СК според чл. 30 и следв. от същия са майката и бащата, от които детето има своя кръвен произход. Към тях са приравнени по силата на чл. 54 и 55 СК и осиновителите. Възходящите на майката и бащата не са родители по смисъла на същия кодекс, нито са приравнени с тях. Те не са натоварени дори със задължението, което по силата на чл. 59 СК имат вторите бащи и майки. По тази причина те нямат и родителски права, чието уреждане да бъде предмет на производства по чл. 29, ал. 1 или чл. 63, ал. последна СК. Не носят и отговорността по чл. 47 и следв. ЗЗД за поведението на децата. Не могат и да ги представляват, тъй като не са облечени от закона с такива функции. Нямат и правата и задълженията по чл. 59 СК да се грижат за децата...