О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50366София, 10.07.2023 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 26/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Е. Б. ЕАД, [населено място] срещу решение № 11798 от 05.08.2020 г. по гр. д. № 3753/2019 г. на Софийски апелативен съд и допълнително решение № 12021 от 25.09.2020 г. по същото дело, с които, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, I-14 състав решение № 3978 от 03.06.2019 г. по гр. д. № 12316/2017 г., изцяло са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу Р. Б. представлявана от Министъра на финансите, искове: иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 360 438.10 лв., представляваща получена при начална липса на основание такса за произведена в периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г. вятърна и слънчева енергия по чл.35а от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ); иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1906.12 лв. – законна мораторна лихва върху първата сума за периода от 09.09.2017 г. до 27.09.2017 г., както и съединените с тях при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за същите суми, с които ответникът неоснователно се е обогатил.

Касаторът поддържа, че въззивните решения са неправилни поради нарушение на материалния закон. Изразява несъгласие с извода, че процесната сума, представляваща такса за производство на вятърна и слънчева енергия, е получена на валидно правно основание, тъй като към момента на удържането й правната норма, която е служила като основание за заплащането й, не е била отменена. Според него, не е отчетен фактът, че в случая не се касае за обикновено гражданскоправно задължение, а за публичноправно задължение, което се събира в условията на финансов автоматизъм; не е съобразено различното правно положение на висящите, незавършени правоотношения, неосъществените фактически състави, в хода на осъществяването на които, ако отпадне правното основание, което ги регламентира, се стига до неоснователно обогатяване. В касационните жалби са развити подробни съображения и във връзка с предпоставките за прилагане института на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и този по чл. 59, ал. 1 ЗЗД с твърдението, че решаващият състав не е съобразил задължителните указания, дадени в ППВС № 1/79 г.

Като значими за допускане на касационното обжалване, в изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към двете касационни жалби са поставени въпросите: „1. Налице ли е било годно правно основание за удържане на таксата по чл. 35а и следващите от ЗЕВИ и плащането й в държавния бюджет за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г. при положение, че нормите, въз основа на които е възникнало публичноправното задължение на касатора за заплащане на таксата, са противоречали на Конституцията на Р. Б. 2. Към кой момент се прекратява финансовото правоотношение, възникнало по повод заплащането на таксата по чл. 35а и сл. ЗЕВИ към държавния бюджет, доколкото същата се администрира в условията на финансов автоматизъм; 3. Получаването на престацията елемент ли е от фактическия състав на института на неоснователното обогатяване; Ако да – в случай, че получаването на престацията е станало след обявяването за противоконституционни на законовите разпоредби, въз основа на които до този момент е ставало даването (съответно получаването), налице ли е неоснователно обогатяване и при коя хипотеза на чл. 55 или чл. 59 ЗЗД; При фактически състав, част от елементите по който са осъществени въз основа на обявен за противоконституционен закон, но след прогласяването на противоконституционността, може ли завършеният по този начин състав да представлява валидно „основание“ за задържане на полученото от страна на държавата; 4. Може ли съдът да приеме, че ищецът разполага с друг иск по смисъла на чл. 59, ал. 2 ЗЗД, в случай че съдът е отхвърлил този друг иск като неоснователен по аргумент, че не са налице всички необходими елементи от фактическия му състав“.

По отношение на така поставените въпроси са заявени съответно: за въпрос № 1 е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречие с решение № 10/1994 г., решение № 22/1995 г. и решение № 3 от 28.04.2020 г. на Конституционния съд на Р. Б. за въпрос № 2 и въпросите по т. 3 – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а за въпрос № 4 – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (грешно посочена т. 2) с твърдението, че е разрешен в противоречие с т. 8 от ППВС № 1/79 г.

По отношение на основното въззивно решение бланкетно е заявено и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Ответникът по касация – Р. Б. представлявана от Министъра на финансите – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбите без уважение като неоснователни, по съображения в депозирани по делото писмени отговори, съответно от 19.10.2020 г. и от 29.12.2020 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу актове, подлежащи на касационно обжалване.

Въззивният съд е приел за установено, че: Ищецът „Е. Б. ЕАД притежава качеството на производител на електрическа енергия от възобновяем източник, която, съгласно сключен договор от 09.06.2010 г., е продавал на „НЕК“ ЕАД по преференциална цена, определена с решение на ДКЕВР от 30.03.2011г.; За произведената от него в периода от 01.07.2014 г. до 09.08.2014 г. енергия същият е дължал, съгласно чл. 35а, ал. 1 ЗЕВИ (Нов - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) такса, равна на 20 % от преференциалната цена, възлизаща на сумата 360 438.10 лв.; Тази сума е удържана от „НЕК” ЕАД от цената, дължима по процесните фактури и е преведена по сметка на КЕВР на 16.10.2014 г.; С решение № 13 от 31.07.2014 г. по к. д. №1/2014 г. на Конституционния съд, разпоредбите на чл. 35а, чл. 35 б, чл. 35 в и чл. 73 от ЗЕВИ са обявени за противоконституционни, което решение е влязло в сила на 10.08.2014 г.

Софийски апелативен съд е приел, че макар да са обявени за противоконституционни, тези правни норми с ранг на закон не противоречат на правото на Европейския съюз, като се е позовал на Решение на Съда на ЕС (първи състав) от 20.09.2017 г. по съединени дела C-215/16, C-216/16, C-220/16 и C-221/16, че държавите-членки разполагат с автономно право на преценка относно мерките, които считат за подходящи за постигането на задължителните общи национални цели, определени в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/28 във връзка с приложение I към тази Директива. С оглед на това и предвид установеното в чл. 151, ал. 2, изр. 3 на Конституцията действие на решенията на Конституционния съд занапред, решаващият състав е стигнал до извода, че е налице валидно правно основание, въз основа на което държавната такса по чл. 35а ЗЕВИ е начислена и събрана за процесния период, тъй като до 10.08.2014 г., когато нормата на чл. 35а от ЗЕВИ е обявена за противоконституционна, тази норма е част от действащото законодателство. Приел е, че обявяването на закона за противоконституционен не може да бъде приравнено на „начална липса на основание” по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и разясненията в ППВС № 1/1979 г., поради което, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлил тази претенция, както и съединената с нея акцесорна претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С допълнителното решение въззивният съд е отхвърлил и предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 360 438.10 лв., както и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1906.12 лв. – законна мораторна лихва върху първата сума за периода от 09.09.2017 г. до 27.09.2017 г. Приел е, че доколкото ищецът би могъл да защити накърнените си материални права както чрез деликтен иск по чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД – за причинените му имуществени вреди, възлизащи на неполучената продажна цена вследствие противоправното поведение на народните представители, които не са приели възстановителни мерки по смисъла на чл. 22, ал. 4 ЗКЗ, така и чрез кондикционния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в случай че се установи твърдяната липса на годен юридически факт, то съгласно задължителните указания в т. 9 от ППВС № 1/1979 г. приложението на общия състав на чл. 59 ЗЗД е недопустимо и този иск подлежи на отхвърляне.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване и на двете въззивни решения следва да бъде допуснато за проверка допустимостта им с оглед задължителните указания относно основанието на претенциите за връщане на платена такса по чл. 35а ЗЕВИ предвид обявяване на нормата за противоконституционна, дадени в приетото след подаване на касационната жалба Тълкувателно решение № 1/2022 от 20.04.2023 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това, не следва да бъде преценявана релевантността на поставените от касатора въпроси и наличието на поддържаните по отношение на тях основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК, както и бланкетно заявеното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 11798 от 05.08.2020 г. по гр. д. № 3753/2019 г. на Софийски апелативен съд и допълнително решение № 12021 от 25.09.2020 г. по същото дело.

УКАЗВА на „Е. Б. ЕАД, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 7 246.88 лв.

При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.

След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: