О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50363

гр. София, 07.07.2023 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 1620 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото [Фирма 2] срещу решение № 265839/21.09.2021г. по в. гр. д. № 5975/2020г. на Софийски градски съд, с което, след частична отмяна на решение № 308337/21.12.2019г. по гр. д. № 38352/2018г. на Районен съд –София, са уважени предявените от [Фирма 1] срещу [Фирма 2] искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 24 000 лева, получена на отпаднало основание и представляваща сбор от авансово платени суми по договор от 20.07.2017г. и анекси към него, ведно със законната лихва върху сумата от 11.06.2018г. до окончателното плащане, както и за сумата 133,60 лева, представляваща обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата от 24 000 лева за периода от 22.05.2018г. до 10.06.2018г.

Касаторът твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно /на основание чл.280, ал.2 ГПК/, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че в конкретния случай, температурата на въздуха и силният вятър са довели до преустановяване на работа на обекта. Позовава се на писмо с изх. № ОД-ОЗ-56-1/02.02.2018г. на НИМХ към БАН, съгласно което температурата на територията на [населено място] за периода 01.12.2017г. - 31.01.2018г., без изключение, е била под 5 °С. Съответно твърди, че всякакви СМР са били невъзможни за изпълнение, като на основание чл.50, ал.1 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, при неблагоприятни климатични условия се преустановяват всякакви СМР. Сочи, че това непреодолимо събитие, което стои извън волята на изпълнителя по договора, попада в хипотезата на чл.306, ал.2 ТЗ, а докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира. С оглед на това счита, че за периода 01.12.2017г. - 31.01.2018г. срокът за изпълнение на възложените СМР е спрял да тече, поради което на 05.02.2018г. забавата на изпълнителя е била по-малко от договорения 10 дневен срок за едностранно прекратяване на възложените дейности (същата е била само 5 дни). Същевременно се поддържа, че дори да се приеме за надлежно развалянето на договора от възложителя, не е налице основание за връщане на сумата от 24 000 лева на ищеца, тъй като общата стойност на договорените СМР съгласно КСС е 130 600 лева с ДДС, от тях на изпълнителя са платени 128 159,34 лева с ДДС, поради което сумата по платените аванси в общ размер на 24 000 лева е надлежно изпълнение на задълженията на възложителя по Анекс № 1 и Анекс № 3 и част от договореното възнаграждение, което е дължимо платено за реално извършени и приети СМР. Отделно се твърди, че в случая следва да бъдат приложени разпоредбите на чл.87, ал.4 ЗЗД и чл.265, ал.2 ЗЗД, според които разваляне на договора не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора. Изразено е и становище, че при договор за изработка по чл.258 ЗЗД за изпълнение на СМР волеизявление на възложителя, което представлява разваляне на договора, няма обратно действие, защото обективно не е възможно извършване на насрещна реституция на престациите по смисъла на чл.88, ал.1 ЗЗД. Твърди се, че при договори за изработка на СМР развалянето винаги е за в бъдеще, правната връзка се запазва до прекратяването му, не се заличава с обратна сила, и за това извършената работа следва да бъде платена и направените по договора до неговото разваляне плащания са дължимо платени.

Ответникът по жалбата и ищец по делото, [Фирма 1], в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Сочи, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС, когато неизпълнените работи съответстват на 1/5 или повече от стойността на договора, интересът на кредитора е засегнат съществено и не следва да се прилага правилото на чл.87, ал.4 ЗЗД. (цитира: решение № 60/3.06.2019г. по т. д. № 1892/2018г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 318/27.06.2012г. по гр. д. № 273/2012г. на 4-то г. о. на ВКС, решение № 102/03.08.2010г. по т. д. № 897/2009г. на 2-ро т. о. на ВКС и решение № 78/17.06.2015г. по гр. д. № 379/2015г. на ВКС). Претендира направените по делото разноски от 1700 лева с вкл. ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да отмени първоинстанционното отхвърлително решение, въззивният състав е намерил за основателни оплакванията на ищеца, че от събраните по делото доказателства се установява надлежно упражнено право на ищеца да прекрати договора за СМР от 20.07.2017г. на основание чл.12, ал.3, т.1 и т.2 от него, като платената авансово сума от 24 000 лв. – като част от уговореното възнаграждение по договора за СМР, се явява платена на отпаднало основание, поради предсрочно прекратяване на договора и поради факта, че за тази сума не са налице изпълнени от ответника по иска СМР до прекратяването на договора.

Безспорно установено по делото е, че на 20.07.2017г. между страните е сключен договор, по силата на който [Фирма 1] е възложил на [Фирма 2] извършването на СМР за описан обект и съгласно строителната документация и количествено-стойностна сметка, срещу което възложителят се е задължил да заплати уговореното в договора възнаграждение.

Въззивният състав е констатирал, че съгласно чл.1, ал.1 от Анекс № 1 към договора от 20.07.2017г. страните са уговорили, че стойността на договора по чл.2 от същия ще бъде в размер на 130 600 лева с ДДС, съгласно КСС, неразделна част от анекса. Съгласно ал.2 страните се споразумяват, че са допустими замени на видовете работи и на материалите, които ще бъдат възложени от изпълнителя. Според чл.2 , ал.1, т.1 от анекса възложителят извършва авансово плащане към изпълнителя в размер на 10 000 лева без ДДС в срок до 5 дни, считано от подписване на анекса и издаване на фактура от изпълнителя за стойността на авансовото плащане. Междинни плащания в общ размер до 90% от стойността, посочена в анекса, се извършва на база реално изпълнени и приети СМР за конкретно свършена работа, установена с приемо-предавателен протокол (акт 19), платима в срок до 5 дни от подписване на протокола и представяне на фактура от изпълнителя, като обемът на текущо извършените СМР се удостоверява чрез подписване на протокол - чл.2, ал.1, т.2. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от анекса възложителят извършва окончателно плащане, платимо в 5-дневен срок след приемане на изпълнението на договора с подписването на окончателен протокол, след надлежно издадена фактура от изпълнителя, като размерът на окончателното плащане се изчислява, като от стойността на същото се приспаднат междинните плащания и платения аванс.

Съдът е констатирал, че с Анекс № 3 към договора страните уговарят стойността на допълнителните видове СМР, възникнали по искане на възложителя, да бъдат в размер на 3 388.91 лева с ДДС, съгласно КСС, неразделна част от анекса. Уговорено е заплащане на втори аванс в размер на 12 000 лева с ДДС, който заедно с първия аванс ще бъде върнат от общата сума за изпълнение на всички видове СМР. Посочено е, че общата стойност на Анекс № 3 възлиза на 15 338.91 лева с ДДС и е уговорено, че срокът за изпълнение на всички видове СМР и предаване на обекта на възложителя се удължава до 01.12.2017г. Съгласно чл.2, ал.1 от анекса плащането на сумата по анекса в размер на 3 388.91 лева ще се извършва на база реално изпълнени и приети СМР за конкретно свършена работа, установени с приемо-предавателни протоколи (акт обр.19), платими в срок до 5 дни от подписване на протокола и представяне на фактура от изпълнителя, като обемът на текущо извършените СМР се удостоверява чрез подписване на протокол.

От представените по делото платежни нареждания от 04.08.2017г. и от 20.10.2017г., както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/ е установил по безспорен начин, че ищецът е платил на ответника общо сумата 24 000 лева с ДДС по проформа-фактура № 8/03.08.2017г. и Фактура № 17/20.10.2017г., представляващи авансовите плащания по анексите.

Въззивният състав е приел, че ищецът е заплатил на ответника по договора сума в общ размер 128 159,34 лева, в която се включват и двата аванса общо от 24 000 лева, като разликата от 104 159,34 лева е сбор от заплатени извършени СМР по 9 бр. фактури, издадени от ответника /л.47-57, без л.51; л.140-147вкл./. Доколкото ищецът не е предявил иск за намаляване на така заплатеното от него в общ размер от 104 159,34 лв. по 9 бр. фактури, макар за част от тях да няма протоколи за приемане на работата, поради некачествено изпълнение или поради неизпълнение, въззивният съд е намерил, че не следва да обсъжда всички наведени от страните доводи и възражения, респ. събрани доказателства за това, дали тези работи, за които има плащане, са били реално и качествено извършени. Обосновал е извода си с очертаните от ищеца по иска по чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД факти с правно значение, а именно дали работата е извършена в уговорения срок, и дали надлежно ищецът е прекратил договора по чл.12, ал.3, т.1 и т.3 от договора, имащи отношение само към спазване на срока за изпълнение. В допълнение е пояснил, че ищецът не е навел нито с исковата молба, нито със становището си по отговора на исковата молба, спор за некачествено изпълнение и искане за намаляване на уговореното с договора възнаграждение, поради което е счел, че липсва задължение на съда да изследва доводите на страните дали неизпълнените СМР са значителни или не с оглед интереса на кредитора, и дали изпълненото е годно или негодно за употреба според предназначението му, които биха имали отношение към хипотезата на чл.265 или чл.267 от ЗЗД. Предвид изложеното въззивният състав е констатирал, че съгласно чл. 5 от договора, ответникът като изпълнител се е задължил да изпълни договорените СМР на обекта в срок до 90 календарни дни от датата на сключване на договора, като този срок е бил удължен със сключения между страните Анекс № 3 до 01.12.2017г. Също така съгласно чл.12, ал.3 от договора същият може да бъде прекратен едностранно от възложителя при пресрочване срока на изпълнението на СМР по чл.5 от изпълнителя с повече от 10 дни (т.1) и при спиране на СМР от изпълнителя за повече от 10 дни (т.2).

Въз основа на гореприетото и предвид безспорно установеното между страните, че изпълнителят не е изпълнил в срок до 01.12.2017г. изцяло уговорените СМР, съдът е заключил, че за ищеца-възложител, е налице основание по чл.12, ал.3, т.1 от договора да го прекрати едностранно, което той е сторил с писмено изявление за прекратяване, получено от ответника на 05.02.2018 г. по e-mail и считано от 05.02.2018г. договорът се счита прекратен занапред. Съдът е установил от събраните писмени доказателства, посочени по-горе, че до 05.02.2018г., когато договорът е бил прекратен, са били изпълнени от ответника част от СМР по договора, за които ищецът е заплатил възнаграждение в размер на 104 159,34 лева по издадени 9 бр. фактури от ответника за тях, макар и за всички тези платени СМР да няма двустранно подписани протоколи за приемане на работата съгласно договора.

Решаващият състав е намерил за неоснователно възражението на ответника, че не са били налице предпоставките за прекратяване на договора по чл.12, ал.3 от същия, тъй като по делото не е установено наличието на извинително бездействие на ответника за това. Съдът е счел за недоказано възражението за наличие на лоши метеорологични условия до 01.12.2017г., за каквито има доказателства за времето след тази дата /л.6-61 от делото на СРС/. Намерил е за недоказана и твърдяната забава от страна на кредитора, поради възлагане от ищеца на допълнителни работи и др. промени по вече възложени работи. Съдът е счел спазването на уговорения с договора и с анекса към него краен срок за изпълнение на възложените СМР за съществен с оглед интереса на възложителя, поради факта, че неспазването на срока с повече от 10 дни е изрично уговорено между страните да е абсолютно основание за едностранното му прекратяване от възложителя. Намерил е, че това прекратяване е занапред и постига същия ефект като разваляне на двустранен договор с продължително изпълнение занапред по вина на изпълнителя и поради пълно неизпълнение с оглед спазване на уговорения срок /по чл.88, ал.1 от ЗЗД/. В заключение съдът е посочил, че предвид доказателствата по делото за платени по фактури общо 104 159,34 лева за извършени СМР и липсата на иск за установяване на тяхната недължимост изцяло или частично, следва да се приеме, че са били изпълнени и приети от ищеца СМР на тази стойност 104 159,34 лева, при което за разликата от 24 000 лева - сбора на двата аванса от по 12 000 лева, не се установява ответникът да е изпълнил други СМР по договора до 05.02.2018г., за които да му се дължи възнаграждение, при което и с оглед прекратяването на договора тази сума, авансово получена от него, се явява получена на отпаднало основание и подлежи на връщане на ищеца /налице е позоваване на решение № 13 от 07.03.2012 г. по т. д. № 15/2010 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС/.

Решаващият състав е изложил и съображения, че връщането на сумата е поискано с нотариална покана, връчена на 1.05.2018г. на ответното дружество, като е даден 3-дневен срок от връчването за връщането й, изтичащ на 21.05.2018г.,поради което, считано от 22.05.2018 г. ответникът изпада в забава и дължи и законната лихва върху сумата, която лихва по реда на чл.162 от ГПК въззивният съд е определил на 140 лева с помощта на лихвен калкулатор, но на основание чл.6 ГПК е присъдил само поискания по-малък размер от 133, 60 лева.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:

Липсва соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен „contra legem“, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или „extra legem“, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. В случая това основание се мотивира от касаторите основно с доводи, че съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Тези оплаквания представляват касационни основания по чл.281, т.3 ГПК и подлежат на преценка само в случай, че касационното обжалване бъде допуснато и то след преценка на фактите по делото. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Следва да се има предвид, че обосноваването на основанието по чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК в случая се основа и на неверни твърдения на касатора, че: 1/ температурата на територията на [населено място] за периода 01.12.2017г. - 31.01.2018г., без изключение, е била под 5 °С2, противно на посоченото в цитираното от него писмо на НИМХ и таблицата към същото, че в тях са отразени единствено минималните, но не и дневните температури за периода, както и че 2/ е налице пълно изпълнение на договорените СМР или неизпълнение на незначителна част от тях, противно на установеното по делото изпълнение само за 104 159,34 лева - сбора от заплатени извършени СМР по всички 9 бр. фактури, издадени от ответника, при липса на приемо - предавателни протоколи или фактури за други извършени СМР от общо договорените СМР за 130 600 лева.

С оглед изложеното, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касация.

Предвид изхода на спора на ответника по касацията трябва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 1750 лева с вкл. ДДС – заплатено по банков път с платежно нареждане от 20.06.2022г. адвокатско възнаграждение по т.3.1 от договор от 20.06.2022г. за предоставяне на правни услуги.

Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 265839/21.09.2021г. по в. гр. д. № 5975/2020г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА [Фирма 2], ЕИК[ЕИК], да заплати на [Фирма 1], ЕИК[ЕИК], разноски за касационното производство в размер на 1750 лева с вкл. ДДС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.