О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50158

гр. София, 06.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 758 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Т. 2000” ЕООД, [населено място] срещу решение № 6 от 6. 01. 2022 г. по в. т. д. № 231/2021 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № Р-56 от 16. 04. 2021 г. по т. д. № 77/2019 г. на Великотърновски окръжен съд, с което касаторът е осъден на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД да заплати на „Е.“ ЕООД, [населено място] сумата от 146 546, 58 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на самостоятелен обект в сграда № 1 с идентификатор 10447.514.364.1.15 по КККР на СГКК – Велико Т., представляващ обект за търговска дейност, с административен адрес [населено място], [улица] и застроена площ от 1462, 70 кв. м., заедно с прилежащия паркинг с площ 1 306, 00 кв. м., за периода от 18. 10. 2017 г. до 28. 01. 2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29. 01. 2019 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Касаторът твърди, че атакуваното решение е недопустимо, съответно неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Недопустимостта на съдебното решение се извежда от обстоятелството, че съставът на ВТАС, постановил обжалваното решение, е участвал в решаване на множество дела между същите страни, както и със същия предмет, като касационният жалбоподател посочва решение № 284...