О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50034

гр. София, 30.06.2023год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното К. Н. ч. т. д. N 1806 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК и чл.248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищците по исковете, Е. М. К. и К. Н. К. срещу определение № 212 от 19.05.2022г. по гр. д. № 502/2021г. на Апелативен съд - Бургас, с което е оставена без уважение молбата им по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по това дело въззивно решение № 13/ 31.01.2022г. в частта за присъдените в полза на ответника - застраховател разноски за заплатена държавна такса в размер на 1000 /разликата от 1600 лева до 600 лева/ за въззивното производство.

Частните жалбоподатели искат отмяна на обжалвания съдебен акт, като неправилен. Поддържа се, че застрахователят е обжалвал решението на първата инстанция за: 1/ присъдената сума от 75 000 лева до 150 000 лева по иска по чл.432 КЗ на ищцата К., в която част решението е потвърдено изцяло; 2/ за присъдената сума от 5 000 лева до 50 000 лева по иска на ищеца К., като решението е отменено за разликата от 20 000 лева до 50 000 лева. С оглед на изложените обстоятелства се твърди, че за въззивното производство на застрахователя - ответник по исковете, се дължат разноски за заплатена държавна такса само за уважената част от жалбата от 30 000 лева, която възлиза на 2% от тази сума или на 600 лева. Касаторите считат, че апелативният състав е възложил в тежест на ищците не само разноски за уважената част от въззивната жалба, но също и разноски /държавна такса/, дължими за въззивната жалба на ищцата Е. К. с обжалваем интерес от 50 000 лева, която е оставена без уважение. Излагат се и съображения, че последната е освободена от заплащането на държавна такса на основание чл.83, ал.1 ГПК, поради което за въззивната жалба на К. държавна такса не е заплащана и не се дължи. Сочи се, че не може на застрахователя да се присъждат разноски за държавна такса за въззивната жалба на насрещната страна в частта, в която последната не е уважена. Ответникът по исковете е направил разноски за собствените си въззивни жалби и тъй като жалбата му е оставена без уважение изцяло по отношение на ищцата К., за тази въззивна жалба няма основание да му се присъдят разноски за заплатената по жалбата държавна такса. На последно място, се поддържа, че исковете на двамата ищци за неимуществени вреди са отделни, с различна цена на всеки от тях, поради което не може разноските да се възлагат в общ размер на двамата. Предвид изложеното се иска да се отменят изцяло присъдените на ответника разноски за заплатена държавна такса за въззивната жалба на ищцата К., каквито не са направени от ответника.

Ответникът по частната жалба ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и третото му лице – помагач, не вземат становище по нея.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна.

С въззивното решение са ищците са осъдени да заплатят на застрахователя разноски в размер на 1600 лева от заплатена от него държавна такса в размер на общо 2 400 лв. Посочено е, че разноските са определени съобразно основателната част от жалбата му и заявения обжалваем интерес.

В определението по чл.248, ал.1 ГПК съдът е пояснил, че при присъждане на разноски от 1600 лева е съобразена не само основателната част на жалбата на застрахователя за сумата от 30 000 лева по претенцията на ищеца К., но и защитата му във връзка с неоснователната част от жалбата, подадена от ищцата К. в размер на 50 000 лева, като е съобразен общия обжалваем интерес по жалбите /(30 000 лева + 50 000 лева) х 2400 лева д. такса : 120 000 лева = 1600 лева/. Решаващият състав е изложил мотиви, че начинът на определяне на разноските за заплатената от ответника по исковете държавна такса от жалбоподателите /2% от 30 00 лева/ не съответства на разпоредбите на чл.78 ГПК, като процентът, определящ размера на държавната такса за въззивното производство /2%/, не е предвиден за база за определяне на съразмерната част на направените разноски, които зависят единствено от изхода на делото по заявения предмет на обжалване.

Определението по чл. 248, ал.1 ГПК е неправилно.

Въззивната инстанция не е съобразила факта, че направените разноски за държавна такса в размер общо на 2400 лева от застрахователя са само във връзка с неговите жалби, чийто предмет е съответната уважителна част на първоинстанцинното решение, но не и отхвърлителната част на акта, предмет на жалбата на ищцата. В случая застрахователното дружество е заплатило: 1/ държавна такса от 900 лева по жалбата му по иска на К. при обжалваем интерес 45 000 лева /обжалването е за разликата от 5 лева до присъдената сума от 50 000 лева/ и 2/ държавна такса от 1500 лева по жалбата по иска на К. при обжалваем интерес от 75 000 лева /за разликата от 75 000 лева до присъдените 150 000 лева/. Доколкото разноските за заплатените от застрахователя такси не са направени във връзка с жалбата на ищцата К., обжалваемият интерес по нейната жалба от 50 000 лева /разликата от 150 000 лева до 200 000 лева/ не може да бъде съобразяван при изчисляване на дължимия размер на разноските на застрахователя за заплатените от него такси /различно би било положението, ако разноските представляваха заплатено адвокатско възнаграждение, доколкото този разход се прави във връзка с целия предмет на въззивното производство, а не само по отношение на частта от него, която е предмет на жалбите на застрахователя, каквито разноски в случая са заплатените от застрахователя държавни такси по жалбите му/.

Апелативният състав не е отчел и факта, че предмет на първоинстанционното и въззивното производство са два субективно съединени иска по чл.432 ЗК. Жалбата на застрахователя срещу решението на първата инстанция в частта за присъждане на обезщетение на К. за разликата над 75 000 лева до 150 000 лева, е оставена без уважение изцяло, поради което, предвид изхода на спора по тази жалба, направеният единствено във връзка с нея разход, а именно заплатената по жалбата държавна такса, не може да бъде присъдена в полза на застрахователя, съобразно правилата на чл.78 ГПК. Жалбата на застрахователя срещу решението на първата инстанция в частта за присъждане на обезщетение на К. за разликата над 5 000 лева до 50 000 лева /обжалваем интерес от 45 000 лева/, е уважена частично за 30 000 лева /за разликата от 20 000 лева до 50 000 лева/, поради което ответникът по тази жалба - ищецът К. дължи пропорционално на уважената част на жалбата, разноски за заплатената от застрахователя държавна такса, а именно в размер на 600 лева /900 лева х 30 000 лева : 45 000 лева/. Ищцата К. не е страна по иска на К., поради което същата не дължи според правилата на чл.78 ГПК направени от застрахователя във въззивното производство разноски във връзка само с този иск. Независимо, че ищцата К. не дължи разноски в размер на 1600 лева на застрахователя за заплатени от него държавни такси по жалбите му срещу уважаването на двата субективно съединени иска по чл.432 КЗ, доколкото съдът, постановил акта по чл.81 ГПК, е бил сезиран с молба по чл.248, ал.1 ГПК в преклузивния за това срок единствено за горницата над 600 лева до присъдените разноски от 1600 лева, то и по отношение на ищцата решението на АС – Бургас в частта за присъдените разноски за въззивното производство, следва да се отмени само за тази разлика.

С оглед горното, определението по чл.248, ал.1 ГПК следва да бъде отменено, като се отмени въззивното решение за присъдените в полза на застрахователя разноски за разликата от 600 лева до 1600 лева.

Водим от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

ОТМЕНЯ определение № 212 от 19.05.2022г. по гр. д. № 502/2021г. на Апелативен съд – Бургас.

ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 ГПК, решение № 13/ 31.01.2022г. по гр. д. № 502/2021г. на Апелативен съд - Бургас, в частта за разноските, както следва:

ОТМЕНЯ решение № 13/ 31.01.2022г. по гр. д. № 502/2021г. на Апелативен съд - Бургас, в частта, с която Е. М. К., ЕГН [ЕГН], и К. Н. К., ЕГН [ЕГН], са осъдени да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], разноски за въззивното производство за горницата над 600 лева до присъдената сума от 1600 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.