ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 50455

София, 27.06.2023г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

разгледа в закрито заседание на 21.11.2022 г. докладваното от съдията Христакиев т. д. № 499 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н).

Ответникът „Дунарит“ АД оспорва жалбата. Третите лица – помагачи Е. М. и „Е. М.“ ЕАД не изразяват становище.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил като неоснователни предявените иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН и евентуални искове по чл. 59, ал. 3, чл. 3, ал. 3 и чл. 59, ал. 2 ЗБН за обявяване на относителна недействителност, съответно нищожност, на извършени от ответника на 31.10.2014 г. три прихващания с негови задължения към „КТБ“ АД по договори за банков кредит.

Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК във връзка с въпросите:

- какъв е характерът на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН – материалноправен или процесуалноправен, доколкото урежда право на иск в полза на определен кръг лица;

- от кой момент възниква правото за предявяване на иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН – от откриване на производството по несъстоятелност или на по-ранен етап;

- допустимо ли е при тълкуване на понятието „длъжник“, използвано в чл. 59, ал. 5 ЗБН (ред. в сила преди 28.11.2014 г.), да бъде прилагано тълкуването по аналогия на същото понятие, използвано в чл. 645, ал. 4 ТЗ и съдебната практика по същия; при тълкуване на неясно понятие не следва ли да бъде приложено тълкуването съгласно разпоредбите на същия закон; трябва ли да бъдат спазени разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗНА и принципите и правилата на общата теория на правото при тълкуване на неясни законови разпоредби, както и посоченият ред на тълкуване;

- длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства;

- следва ли предвиденото знание по чл. 59, ал. 3 ЗБН да бъде установено ясно и недвусмислено в доказателствено средство, за да се приеме, че такова е налице, или е достатъчно поредица от факти и доказателства по делото да доказват субективното знание на кредитора, извършващ прихващане; разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН изисква ли доказване на знанието с преки доказателствени средства или е допустимо знанието да бъде доказано с косвени доказателства, с поредица от установени косвени факти и обстоятелства;

- при извършване на преценка за наличие на знание съгласно чл. 59, ал. 3 ЗБН следва ли да бъде взет предвид всеки отделен договор за прехвърляне на вземане; възможно ли е наличието или отсъствието на определени клаузи в цесионните договори да бъде прието за доказателство за знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН; сключването на договори за прехвърляне на вземания на значителна стойност непосредствено преди отнемане на лиценза на банка следва ли да се интерпретира за знание на страните по цесиите относно неплатежоспособността на банката;

- под знание за неплатежоспособност на банката следва ли да се разбира знанието на прихващащия кредитор за предстоящо вземане на решение от БНБ за отнемане на лиценза за осъществяване на банкова дейност на търговската банка или следва да се разбира като знанието на прихващащия кредитор за имущественото състояние на банката, в това число за отрицателната капитализация.

По правния въпрос за редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН, приложима към прихващанията, извършени с изявления преди 28.11.2014 г., е формирана последователна практика на ВКС, основана на решение № 8/27.05.2021 г. по конст. дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Р. Б. (т. д. № 1512/20 г., І т. о., т. д. № 2317/20 г., І т. о., т. д. № 1757/20 г., II т. о., т. д. 1534/20 г., І т. о. и др.). Прието е, че приложимата редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН за преценка на относителната недействителност на прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението с § 9 ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ, бр. 98/14 г.) и предвид изменението с § 8 ПЗР ЗИДЗБН (ДВ, бр. 22/18 г.), с което е придадено обратно действие на чл. 59, ал. 5 ЗБН (обявен за противоконституционен с решение № 8/27.05.2021 г. по конст. д. № 9/2020 г.), е първоначалната редакция (ДВ, бр. 92/02 г.). Предвид материалноправния характер на нормата по чл. 59, ал. 5 ЗБН, предвиждаща възможност при точно определени предпоставки да се иска обявяване за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на прихващанията, извършени след началната дата на неплатежоспособност на банката, същата има действие занапред спрямо юридическите факти и породените от тях правоотношения, които възникват след влизането в сила. При изменение на нормата, именно с оглед материалноправното естество, новата регулация е приложима за юридическите факти, осъществени след влизане на това изменение в сила. Изключение от това императивно правило е налице само в случая, когато законодателят изрично е придал обратно действие на материалноправната норма. Именно това изрично придадено от законодателя обратно действие е отпаднало в разглеждания случай с обявяване за противоконституционен на текста на § 8 ПЗР ЗИДЗБН (ДВ, бр. 22/18 г.). Следователно, за да бъдат относително недействителни прихващанията, извършени преди 28.11.2014 г. (при липсата на обратно действие) приложима е уредбата, действаща в редакцията към момента на компенсационното изявление и достигането му до насрещната страна. Този извод се налага и поради действията на законодателя, намерил за необходимо изрично с § 8 ЗИДЗБН да придаде такова обратно действие на изменената редакция на чл. 59, ал. 5 ГПК.

Формирана е и практика (т. д. № 2015/2020 г., I т. о., т. д. № 990/2021 г., II т. о., т. д. № 1506/2020 г., I т. о., т. д. № 1824/2020 г., II т. о.) относно съдържанието на понятието „длъжник“ по смисъла на чл. 59, ал. 5 ЗБН от значение за въпроса дали редакцията на разпоредбата в сила до 28.11.2014 г. обхваща само прихващанията, извършени от банката – длъжник в производството по несъстоятелност или и прихващанията, извършени от кредитор, явяващ се същевременно и неин длъжник. Съгласно така установената практика относително недействителни до влизане в сила на изменението от 2014 г. са единствено прихващанията, извършени от банката след началната дата на неплатежоспособността.

Правните изводи на въззивния съд съответстват на така установената практика на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), чието наличие изключва и изтъкнатото от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед изложеното първите три въпроса, всички от значение за определянето на приложимата редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.

По четвъртия въпрос се поддържа, че въззивният съд не е обсъдил и съобразил конкретни аргументи на ищеца относно приложимостта на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията след изменението в сила от 28.11.2014 г., както и въведените твърдения за публични изказвания на членове на УС на БНБ за настъпила декапитализация на банката и сключените от ответника договори за прехвърляне на вземания. По този въпрос не е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като при обосноваване на решаващите си изводи за приложимата редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН и за недоказаност на твърдяното знание съдът е основал на приетите за установени факти при съобразяване на критериите, установени с формираната по приложението на чл. 59, ал. 5 и чл. 59, ал. 3 ЗБН практика на ВКС, цитирана и във въззивното решение.

По последните три въпроса също не е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предвид установената последователна практика на ВКС, съгласно която условие за уважаване на иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН е провеждането от страна на ищеца на пълно доказване на знанието за настъпила неплатежоспособност към момента на придобиване на активното вземане, а не наличието на индиции и предположения, че ответникът е знаел или е могъл да узнае при проявена грижа за това. Наличието на такава практика, с която въззивното решение е съобразено, изключва възможността касационно обжалване да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 519/10.08.2021 г. по т. д. № 88/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: