О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№50240

Гр.София, 27.06.2023г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.2108 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и незаконно придобито имущество против решение №.260001/15.02.22 по г. д.№.376/20 на АС Варна – с което, след частична отмяна на реш.№.81/6.07.20 по г. д.№.198/19 на РОС, предявените от КПКОНПИ срещу И. А. Х. и С. Д. Х. искове с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на подробно изброено в решението имущество са отхвърлени като неоснователни.

Ответните страни И. А. Х. и С. Д. Х. оспорват жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С атакуваното решение въззивната инстанция се е позовала на и е възприела преобладаващата практика на ВКС, съобразно която основната предпоставка за отнемането е установяване дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя; отнемането може да бъде извършено в случай, че имуществото по §1 т.4 ДР ЗПКОНПИ в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в §1 т.3 ДР ЗПКОНПИ размер; едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер; отнемането е възможно при наличието на несъответствие, а несъответствие е налице, когато превишението не се дължи на получен през проверявания период законен доход. Съдът е посочил, че съгласно §1 т.2 ДР ЗПКОНПИ доходи, приходи и източници на финансиране са: възнаграждение, получено от лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването, на които е установен законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването, на които е установен законен източник, от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица, като изброояването не е изчерпателно. Акцентът се поставя върху изискването за законност на доходите, т. е. те да не са придобити от незаконен източник или от осъществяването на забранена от закона дейност, като начинът на получаването на парични средства /в брой, превод по сметка в банка, системи за бързи разплащания и др./ е без значение за това дали същите представляват законен доход - законността на доходите се определя от основанието за тяхното плащане, съответно за получаването им. На отнемане подлежи имущество /чл.141 ЗПКОНПИ/, а не доход /доход може да бъде отнет само на основание чл.53, ал.2, б.“б“ от НК/. За да е възможно отнемането на някакво имущество, то: 1/ трябва да съществува реално /да е налично/ към момента на приключването на проверката, като част от патримониума на проверяваното или 2/ да е във владение на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ /защото разпорежданията, които са направени в тяхна полза, са непротивопоставими на държавата/, а само 3/ в случаите, когато с него е сключена възмездна разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице, поради която сделка отнемането е невъзможно /защото разпореждането е противопоставимо на държавата/, се присъжда паричната равностойност; когато чрез получените парични средства, които не са налични към момента на предявяване на иска, са придобити имущества, то на отнемане подлежат тези имущества. Паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 ЗПКОНПИ, не попадат в предметния обхват на чл.141 и чл.142 ал.2 ЗПКОНПИ и не подлежат на отнемане. Те могат да бъдат третирани като преминали през имуществото на проверяваното лице, но не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т. е. не е в негово притежание в края на изследвания период, тъй като не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през изследвания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на този период. Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка; с изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица – част от тяхното имущество стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако те са налице в края на проверявания период, формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на ищеца е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период; не е в тежест на ответниците да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено /в т. ч. повредено или изхабено/, унищожено или погинало. В случая разпоредбите на чл.142 ал.1 ЗПКОНПИ, съответно чл.151 ЗПКОНПИ, не могат да намерят приложение. Парите могат да бъдат предмет на отнемане в качеството им на родово определени вещи, поради което се отнемат, когато са налице съответните парични знаци. Посочените по-горе разпоредби имат предвид имущества, които са оценими в пари, което дава възможност при невъзможност за отнемането им, те да бъдат заместени с паричната им равностойност, докато парите не могат да бъдат заместени от самите себе си. Освен това правилото е приложимо в случаите, когато от имуществото на проверяваното лице не може да бъде обособена отделна част, която да подлежи на отнемане, както и когато конкретното имущество е налично към датата на предявяване на исковете, но не може да бъде отнето тъй като е било прехвърлено чрез възмездна разпоредителна сделка на трето добросъвестно лице или не е било прехвърляно, но липсва в патримониума на проверяваното лице и тази липса се дължи на причини, за които лицето отговаря.Ако обаче липсата на имуществото се дължи на обстоятелства, които са от такова естество, че не могат да ангажират отговорността на проверяваното лице, то не може да бъде отнемана неговата паричната равностойност. Изхождайки от горните принципни постановки, въззивната инстанция подробно е изследвала имуществото, приходите и разходите на ответниците. Приела е, че през проверявания период придобитото общо имущество възлиза на 89 538,27лв, приходите-на 41 859,12лв, а разходите - на 119 608,07лв. – т. е. те нямат положителен нетен доход. Имуществото, което са придобили и което е налично и/или разпоредено по противопоставим на държавата начин, поради което отнемането му е невъзможно, възлиза на 89 538, 27лв.Тъй като размерът на несъответствието между имуществото-89 538, 27лв., и нетния доход-0лв./доходът не следва да се пресмята като отрицателна величина, т. к. съставлява благо, с което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо, и съответно, ако няма подобно увеличение, не би следвало да се залага като положителна величина, която да се сумира със сумата на имуществото/, не надвишава посоченият в §1 т.3 ДР ЗПКОНПИ размер от 150 000лв. за целия проверяван период, е намерено, че не е налице значително несъответствие по смисъла на цитираната разпоредба. Поради липсата на такова не може да се направи обосновано предположението, че имуществото на ответниците е незаконно придобито, съответно, че са налице предпоставките, предвидени в ЗПКОНПИ, за неговото отнемане в полза на държавата. При тези обстоятелства предявените искове в частите им, разглеждани от въззивната инстанция, са намерени за неоснователни и отхвърлени.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът КПКОНПИ се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Представляват ли имущество по смисъла на пар.1 т.4 ДР ЗПКОНПИ и участват ли при определяне на размера на несъответствието съобразно разпоредбата на пар.1 т.3 ДР ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата?“ /реш.№.29/12.04.21 по г. д.№.1021/19, ІІІ ГО/; 2.“Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието “доходи, приходи и източници на финансиране“ по смисъла на пар.1 т.2 от ДР на ЗПКОНПИ и следва ли да се тълкува разширително съдебна практика, изразена в реш.№.97/18.05.18 по г. д.№.3224/17, ІV ГО, реш.№.191/15.02.21 по г. д.№.4768/19, реш.№.147/16.09.19 по г. д.№.1998/18, реш.№.263/18.12.20 па г. д.№.1293/20?“; 3. „Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „липсва“ по смисъла на чл.151 от ЗПКОНПИ и следва ли липсата да се дължи единствено на виновно поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение?“ /т.3, реш.№.97/18.05.18 по г. д.№.3224/17, ІV ГО, опр.№.260/24.044.20 по г. д.№.4603/19, ІV ГО, реш.№.263/18.12.20 по г. д.№.1293/20, ІV ГО, реш.№.208/12.03.21 по г. д.№.983/20, І ГО/.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.

По първия въпрос практиката е уеднаквена с тълкувателно решение /ТР/ 4/21 от 18.05.23г., ОСГК. Съгласно същото не представляват „имущество“, по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне на размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период/т.1/; не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество /т.2/. Както е изяснено в мотивите на тълкувателното решение, релевантното имущество е наличното такова - по реда на този закон се отнема в полза на държавата незаконно придобито налично имущество, респективно не подлежат на отнемане доход /доход може да бъде отнет само на основание чл.53 ал.2 б.„б” НК/, приход или разход; незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му - което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито; имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него - ако то се намира в свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя“ /т. е. когато се говори за неналично имущество не се имат предвид посочените хипотези на чл.142 - чл.147 ЗПКОНПИ и чл.149 ЗПКОНПИ/; законовото изискване е да е налице предмет на отнемане; изразходените средства не са част от имуществото на ответниците-за да подлежат на отнемане, те следва да се налични в края на проверявания период. Законодателят е имал пред вид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Когато имуществото, в случая паричните средства, не съществува в края на проверката – липсва предмет на отнемане. Да се отнема или да се осъжда лицето да заплати стойността на неналични парични средства, преминали през патримониума му, означава да се постанови конфискация на разходи, а законът не предвижда такава възможност. Предмет на отнемане е незаконно имущество, което е налично към датата на проверката и може да формира „значително несъответствие“, по смисъла на §1 т.3 ДР на ЗПКОНПИ. Съобразно така даденото тълкуване касационно обжалване не може да бъде допуснато, защото не е налице специалното основание за допустимост, на което касаторът се позовава по чл.280 ал.1 т.1 ГПК - въззивният акт е постановен в съответствие, а не в противоречие със съдебната практика, уеднаквена с ТР 4/21, ОСГК, по поставения въпрос.

Вторият въпрос така, както е формулиран, не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Въззивната инстанция не го е обсъждала и не е излагала изрични мотиви във връзка с него. Доколкото е коментирала законовите понятия доходи, приходи и източници на финансиране, се е позовала коректно на законовата дефинитивна разпоредба на пар.1 т.2 ДР ЗПКОНПИ и установената практика на ВКС. Същевременно въпросът се повдига в контекста на твърдения, че съдът не е включил в графата „имущество“ получените от чужбина преводи, защото не е установено тези суми да са налични в края на проверявания период, както и внесени суми по банкова сметка през 2015г., които през същата година са били изтеглени. Тези твърдения, обаче, са неотносими към самия въпрос, а от друга страна приетото от съда е в съответствие с цитираното по-горе тълкувателно решение. Както е прието в мотивите му, изразходените средства, включително и тези, които са получени от трети лица чрез системите за бързи плащания /„Мoney Gram International“, „Western Union“/, не са част от имуществото на ответниците. За да подлежат на отнемане, те следва да се налични в края на проверявания период. Законодателят е имал пред вид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Когато имуществото, в случая паричните средства, не съществува в края на проверката – липсва предмет на отнемане. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК.

Третият въпрос така, както е зададен, не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция. Дори да се приеме, че е налице годно общо основание, следва да се отбележи, че доколкото в цитираната от касатора задължителна практика се сочи, че ако в края на изследвания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва (освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина) или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент, приетото в решението е в съответствие с него, както и с цитираното по-горе тълкувателно решение, с което вече наличната практика е уеднаквена. В последното изрично са разграничени хипотезите, в които се отнема имущество, респективно равностойност при липсата му, и лицата, от които става отнемането - за да е възможно отнемането на някакво имущество, то трябва да съществува реално /да е налично/ към момента на приключването на проверката като част от патримониума на проверяваното или свързаните с него лица-чл.142 ал.2ЗПКОНПИ, или да е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин – чл.143 ЗПКОНПИ; в тези случаи имуществото се отнема съответно от проверяваното лице, от свързаните лица и от третите лица по чл.143 ЗПКОНПИ; когато незаконно придобитото имущество е отчуждено по противопоставим на държавата начин – чрез възмездна сделка в полза на трети лица, ако те не са знаели или не са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито, и не са придобили имуществото с цел прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с него /по аргумент на противното от чл.143 т.2 ЗПКОНПИ/, тогава на отнемане подлежи паричната равностойност на това имущество – чл.151 ЗПКОНПИ, респективно тя влиза при формиране на значителното несъответствие по пар.1 т.3; паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяваното лице или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ, съответно по чл.63, чл.64, чл.65, чл.66 и чл.67 от ЗОПДНПИ /отм./, не попадат в предметния обхват на чл.141 и чл.142 ал.2 ЗПКОНПИ, съответно чл.62 и чл.63 ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, и не подлежат на отнемане. Те могат да бъдат третирани като преминали през имуществото на проверяваното лице. В случая разпоредбите на чл.142 ал.1 от ЗПКОНПИ, съответно на чл.63 ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./, и чл.151 от ЗПКОНПИ, съответно чл.72 от ЗОПДНПИ /отм./, не могат да намерят приложение. Не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т. е. не е в негово притежание в края на изследвания период, защото не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през изследвания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на този период. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК.

С оглед всичко посочено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.260001/15.02.22 по г. д.№.376/20 на АС Варна.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: