Определение №50140/26.06.2023 по търг. д. №1056/2021 на ВКС, ТК, II т.о., докладвано от съдия Петя Хорозова

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50140

Гр. София, 26.06. 2023 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на 22.06.2023 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

Като изслуша докладваното от съдия П. Х. т. д. № 1056/2021 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 501866/30.03.2023 г., подадена от адв. В. Б. И. - процесуален пълномощник на касатора „РХ КОМОДИТИС“ ЕООД /н./, с искане за допълване на постановеното по делото решение № 50135 от 28.03.2023 г. в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата за трите инстанции, с оглед изхода на спора пред ВКС.

В молбата се сочи, че искането за присъждане на разноски е своевременно направено, а предвид обстоятелството, че представляваното от адв. И. търговско дружество е в производство по несъстоятелност, което презумира липсата на средства за покриване на разноските за упълномощения адвокат, то правната помощ е била предоставена при условията на чл. 38 ЗЗД.

В постъпил в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор от насрещната страна – „В. Р. ООД (с предходно наименование – „ГЛЕНКОР АГРИКАЛЧЪР РУМЪНИЯ“ ООД, чрез процесуален пълномощник, се поддържат доводи за неоснователност на молбата.

За да се произнесе по нея, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение, съобрази следното:

Молбата за допълване на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството по т. д. № 1056/2021 г. по описа на ВКС е приключило с постановяване на решение № 50135 от 28.03.2023 г., с което след отмяна на решение № 38 от 27.01.2021 г. по в. т. д. № 2377/2020 г. на Софийския апелативен съд, ТО, VІ състав в съответната допусната до обжалване част е отхвърлен искът на „ГЛЕНКОР АГРИКАЛЧЪР РУМЪНИЯ“ ООД срещу „РХ КОМОДИТИС“ ЕООД /н./, при участието на синдика на ответното дружество, съгласно чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ, да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 221 125 евро въз основа на запис на заповед от 10.08.2018 г. с падеж – 15.09.2018 г., издаден от „РХ КОМОДИТИС“ ЕООД, ведно с лихвите за забава.

С решението съдът не се е произнесъл по искането на молителя за присъждане на адвокатско възнаграждение за всички съдебни инстанции при условията на чл. 38, ал. 2 ЗЗД, своевременно заявено с касационната жалба, при наличие на договори за правна защита и съдействие, установяващи, че „РХ КОМОДИТИС“ ЕООД е било представлявано при условията на предоставена безплатна правна помощ, в качеството му на материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗЗД.

Настоящият състав споделя разрешението в практиката на ВКС, че в полза на пълномощника на търговско дружество не може да се присъжда адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗЗД за оказана безплатна правна помощ. Търговските дружества не са сред изчерпателно посочените в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД лица, на които законът признава правото да бъдат представлявани безплатно от адвокат, а именно – такива с право на издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или друг юрист. Тълкуването на чл. 38, ал. 1 ЗЗД води до еднозначния извод, че безплатно представлявани по силата на посочената разпоредба могат да бъдат само физически лица, тъй като само те могат да „имат право на издръжка“ и да бъдат „роднини, близки или друг юрист“. В този смисъл са постановените - определение № 228 от 04.04.2012 г. по ч. т. д. № 140/2012 г. на I т. о., определение № 673 от 21.12.2016 г. по ч. т. д. № 920/2016 г. на II т. о., определение № 263 от 11.08.2020 г. по ч. т. д. № 975/2020 г. на І т. о., решение № 41 от 22.05.2019 г. по т. д. № 2538/2018 г. на II т. о. и др. Обстоятелствата относно състоянието на дружеството не променят горния извод, поради това, че юридическите лица изобщо не попадат в хипотезите на чл. 38 ЗЗД.

По тези съображения съдебният състав намира, че молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. В. Б. И. - процесуален пълномощник на касатора „РХ КОМОДИТИС“ ЕООД /н./, за допълване на решение № 50135 от 28.03.2023 г. по т. д. № 1056/2021 г. на ВКС в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...