6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50236

гр. София, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 2309 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) - София, срещу въззивно решение № 46/05.04.2022 г. по възз. гр. д. № 76/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е отменено решение № 260012/17.12.2021 г. по гр. д. № 171/2019 г. по описа на Окръжен съд – Разград, и е отхвърлен предявеният от касатора срещу С. М. М. иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 139 725,17 лв., представляващо лек автомобил марка „..“, модел „318 И“, рег. [рег. номер на МПС] , рама № ...., двигател № ...., с пазарна 1500 лв.; лек автомобил марка „Рено“, модел „Сафран“, рег. [рег. номер на МПС] , рама № ...., двигател № ...... с пазарна стойност 1200 лв.; сумата 1 160 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „Опел“, модел „А.“, рег [рег. номер на МПС] ; сумата 32 700 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на нива с площ 31,299 дка в землището на [населено място], м. „К.“, съставляваща имот № ..... по картата на възстановената собственост в землището; сумата 85 400 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на самостоятелен обект в жилищна сграда – жилище № 10, представляващо имот с идентификатор ..... по плана на [населено място], с адрес [населено място], [улица], ет. 4, състоящо се от две стаи, дневна с кухня, тоалетна и баня, със застроена площ 98,14 кв. м., който обект попада в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ....., с предназначение апартамент, ведно с избено помещение № 9 и таванско помещение № 6, както и 9,08% ид. ч. от общите части на сградата и съответния процент идеални части от правото на строеж върху мястото; сумата 97,79 лв., представляваща непреобразувана част от направена вноска от трето лице по разплащателна сметка № [банкова сметка] по системата за бързи плащания „Юнистрийм“ с титуляр С. М. М.; както и сумата 20 927,38 лв., представляваща непреобразувана част от направени вноски по разплащателна сметка № [банкова сметка] в „Интернешънъл А. Банк“ АД с титуляр С. М. М..

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата; 2) какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „липсва“ по смисъла на чл. 151 ЗПКОНПИ и следва ли „липсата“ да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение. Според касатора първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката ВКС, а вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Ответникът жалбата – С. М. М., представляван от назначения особен представител - адв. Е. Н., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол, респ. за неоснователност на жалбата. С отговора е направено искане от адв. Е. Н. за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че производството е образувано по иск на КПКОНПИ срещу С. М. М. за отнемане от ответника на имущество на обща стойност 139 725,17 лв., представляващо два леки автомобила, равностойността на отчуждени по противопоставим на държавата начин - лек автомобил и два недвижими имота, както и за отнемане на суми, представляващи непреобразувана част от вноски на проверявания и от трето лице по две банкови сметки. Комисията е била сезирана с постъпило уведомление от Окръжна прокуратура – Р. за повдигнато обвинение срещу С. М. за престъпление по чл. 142, ал. 2 т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 НК, попадащо в предметния обхват на закона, по което е образувано НОХД № 349/2019 г. по описа на Окръжен съд – Разград. Наказателното производство е приключило със споразумение, по което С. М. е признат за виновен в извършване на посоченото престъпление. Проверяваният от комисията период е от 20.04.2008 г. до 20.04.2018 г. За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е посочил, че на отнемане подлежи само незаконно придобито имущество, а това е такова имущество, което е влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период и което е налично и в края на този период, но е придобито с незаконни доходи, т. е. такива, които са от забранена със закон дейност. Имуществото, което е напуснало патримониума на проверяваното лице към момента на сезиране на съда, не може да бъде отнето от него, но ако имуществото се намира у свързани лица, то се отнема от тях, а ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата. Ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от приобретателя му. Следователно, на отнемане от проверяваното лице или свързаните с него лица подлежи само притежавано – налично имущество, а не доходи или приходи на това лице, а също и непритежавано имущество – такова, което е било придобито от него, но вече е напуснало патримониума му, тъй като е отчуждено, изоставено, потребено или обезценено. Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. Паричните средства преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период не формират превишение на имуществото и не могат да обосноват несъответствие, поради което не подлежат на отнемане. В случая, без да се вклюват сумите, преминали по банковите сметки и неналични към края на проверката, придобитото от ответника имущество за 10-годишния период е на обща стойност 124 410 лв., поради което не е налице релевантното увеличение от над 150 000 лв. и липсва предпоставка за провеждане на изследване дали наличното имущество е със законен източник. В допълнение е посочено, че дори и да се включат неналичните суми по сметки, претендирани да са с незаконен произход, общата стойност на придобитото за периода на проверката ще е в размер на 145 435,17 лв., т. е. не се надвишава законоустановения праг от 150 000 лв. и отново липсва предпоставката за провеждане на изследване дали това имущество е със законен източник.

При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол.

Първият въпрос в изложението е релевантен, но по същия съдът се е произнесъл в съответствие с разрешението, прието с ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС.

С постановяването на цитираното тълкувателно решение е преодоляна противоречивата съдебна практика по въпросите – „представляват ли „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“; и „подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество“. Даденото разрешение е, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Прието е също, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Произнасянето на въззивния съд е в съответствие с тези правни разрешения, поради което не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за селектиране на касационната жалба.

Вторият въпрос няма претендираното от страната значение – въпросът не е обуславящ за правните изводи на съда, поради което не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалването. Какъвто и отговор да бъде даден, въпросът не би могъл да промени изхода на спора, доколкото въззивният съд е приел, че дори в стойността на придобитото имущество да се вземат предвид и неналичните в края на проверявания период парични суми, то несъответствието отново ще бъде под установения законов праг от 150 000 лв.

Предвид всичко изложено не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол на атакуваното въззивно решение.

По искането за присъждане на разноски за особения представител на ответника:

Адвокат Е. Н. е участвал в производството по чл. 288 ГПК като особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника по касационната жалба, като участието му се е изразило в изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ и чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК, на особения представител на ответника по касационната жалба за осъществената защита пред ВКС следва да се определи възнаграждение в размер на сумата 1 700 лева. Този размер е дължим с оглед извършените от адвоката процесуални действия, действителната фактическа и правна сложност на делото в производството по чл. 288 ГПК и съобразно установения в Наредба № 1/2004 г. (в приложимата й редакция) минимален размер на възнаграждението – 3 243,38 лв., до 1/2 от който размер съдът може да го присъди – чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК. КПКОНПИ следва да бъде осъдена да заплати сумата 1 700 лв. на адв. Е. Н., а с оглед изхода на спора – възстановяването й като разноски от страна на ответника по касационната жалба не се дължи на касатора.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 46 от 05.04.2022 г. постановено по възз. гр. д. № 76/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЯ на адвокат Е. Н. Р. от АК – Р. сумата 1 700 лева – адвокатско възнаграждение за осъщественото от него пред ВКС процесуално представителство на ответника С. М. М., с ЕГН - [ЕГН].

ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), БУЛСТАТ[ЕИК], да заплати на адвокат Е. Н. Р. от АК – Р., особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника С. М., разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на сумата 1 700 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.