Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: В. Г. Членове: М. Н. М. Г. при секретар А. К. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията М. Н. по административно дело № 8229/2025 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 85, ал. 4, вр. чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по касационна жалба на А. А. А., гражданин на Сирия против Решение № 13658/21.04.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 12391/2024 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 11442/31.10.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. В касационната жалба е допусната техническа грешка при изписване номера на обжалваното решение, като вместо 13658 е записано 12391, но предвид изложеното в касационната жалба волята на касатора относно обжалвания съдебен акт е ясна и недвусмислена.
Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Сочи, че е нарушено правото му да ползва правна помощ в съдебния процес, тъй като съдът му е отказал такава с определение, което той не е обжалвал. Оспорва изводите на съда относно настоящата ситуация в Сирия. Не е съобразен и принципа забрана за връщане (non-refoulement). Моли обжалваното решение да се отмени.
Ответникът по касация председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), чрез процесуалния си представител юрк. Х., оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства и от фактическа страна е установил следното:
С молба с вх. № В-13-800/22.07.2024г. на РПЦ [населено място], А. А. А., от мъжки пол, роден на [дата]. в [населено място], обл. Д. А. Сирия, гражданин на Сирия, [заличен текст] по народност, вероизповедание: [заличен текст], семейно положение: женен, поискал международна закрила.
На 22.07.2024г. е съставен регистрационен лист с приложение.
На 31.07.2024 г. в присъствието на преводач от/на арабски език с А. А. А. е проведено интервю рег. № УП6767/31.07.2024 г. По време на интервюто А. А. А. е заявил, че е напуснал държавата си по произход през месец април 2024 г., нелегално за Турция, където е останал три месеца. След това с помощта на трафикант е преминал през граничното телено заграждение не по законоустановения ред на територията на Р. Б. Декларирал е, че това е първата му молба за международна закрила и че не е подавал такава в друга държава. При провеждане на интервюто сирийският гражданин е заявил, че е роден и живял в [населено място], област Д. А. Сирия. Учил е до девети клас и е работил като водач на строителна механизация. Съобщил е, че не е служил в редовната сирийска армия и че е търсен от военните, но в района, в който е живял те не са били на власт. В началото на 2024 г. е сключил религиозен брак с Н. А. А., родена през [година] в [населено място]. Съпругата му живеела в родното им село. Посочил е, че в района, в който е живял се водят сражения между ДАЕШ, Джабат ан Нусра и други групировки. Пояснил е, че е напуснал родината си, заради войната и липсата на сигурност. Обяснил, че не иска да служи в армията. При регистрацията си е посочил, че родителите му, съпругата му, един от братята и една от сестрите му са останали да живеят в област Д. А. Сирия. Мотивирал е молбата си за международна закрила с войната в държавата си на произход и липсата на сигурност. Декларирал е, че не е имал проблеми основани на етническата му принадлежност и изповяданата от него религия в страната му по произход. Не е имал проблеми с официалните власти, армията и полицията в Сирия. Никога не е бил задържан, арестуван, съден или осъждан. Не е заплашван лично и никога не му е оказвано физическо и/или психическо насилие в държавата му на произход.
С процесното Решение № 11442/31.10.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 ЗУБ, е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
Решаващият съд е посочил, че административният орган е приел, че по отношение на кандидата не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 ЗУБ, а именно: по причини основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Счел е, че сирийският гражданин не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване от страна на държавата, от партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, или от недържавни субекти, включително международни организации, като същите не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване. Приел е, че чужденецът не е имал проблеми от етнически, религиозен или политически характер. Чужденецът не изтъквал никакви лични опасения от преследване в страната си на произход. Не е направил и твърдения, релевантни с нормата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход по причина на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не е заявил наличието на конкретно събитие, поради което е избрал да напусна страната си на произход и реално не е посочил никакви основателни опасения от преследване. Съдът е посочил, че административният орган е съобразил разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като я е разгледал във връзка с тълкуванията, дадени в решение на СЕС от 17 февруари 2009г. по дело С-465/2007г. Посочил е, че фактът, че молителят е [заличен текст] също не е достатъчно основание за предоставяне на статут на бежанец, тъй като той изрично е заявил, че не е имал каквито и да е религиозни проблеми заради това, че е [заличен текст].
След извършен анализ на информацията, изложена в Справка с вх. № ЦУ-1624/12.07.2024г., изготвена от дирекция Международна дейност към ДАБ при МС относно актуалното положение в Сирия и обл. Д. А. - районът, в който е живял кандидатът за международна закрила, административният орган е приел, че не се установяват разширенията, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности (СЕО) от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07 и тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30 януари 2014 г. по дело № С-285/12 по тълкуването на чл. 15, б. в от директива 2011/95/ЕС, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не можело да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на Сирия, като посочените инциденти са спорадични актове на насилие и като такива не могат да се оценяват като въоръжен конфликт. От анализа на цитираната информация, органът е направил извод, че въпреки оценяването на положението в страната като несигурно и напрегнато, не следва насилието във всички части на държавата да се определя като безогледно, както и че инцидентите имат определени цели, но не са в състояние да предизвикат масов ефект.
Съдът е посочил, че в обжалваното решение на председателя на ДАБ при МС е прието, че по отношение на чуждия гражданин липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, т. к. кандидата за статут не е заявил член от семейството му да има предоставен статут. Не са налице и условията за хуманитарен статут по други хуманитарни причини (чл. 9, ал. 8 ЗУБ), тъй като той не се позовава на причини от хуманитарен характер, поради което искането в частта за предоставяне на хуманитарен статут е отхвърлено като неоснователно.
Като доказателства по делото са приети Справка вх. № МД-02-159/14.03.2025 г. от дирекция Международна дейност на ДАБ при МС по отношение актуална политическа и икономическа обстановка в Сирия и Справка вх. № МД-02-160/14.03.2025 г., в която е обсъден въпросът подлежат ли на наказания лицата, неявили се за отбиване на редовна военна служба.
При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на администартивнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел.
В тази връзка е изложил съображения, че производството е проведено на разбираем за чужденеца език, както и че същият е уведомен за реда, който ще се следва при разглеждане на молбата му за международна закрила. Изложил е и съображения за правилност на изводите на административния орган, че не са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитерен статут на търсещия международна закрила гражданин на Сирия. Обсъдил е представените в хода на съдебното производство справки за актуалната ситуация в Сирия и е посочил, че не са налице и разширенията, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009г. по дело № C-465/07 и тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз от 30 януари 2014г. по дело № C-285/12 по тълкуването на чл.15, б. в от директива 2011/95/ЕС, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.
Решението е правилно.
Съдът е събрал относимите към делото доказателства, въз основа на които правилно е установил относимите към спора факти. Изводите на съда са логични и последователни и се базират на правилен анализ на доказателствата по делото.
Не е допуснато соченото съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът се е произнесъл по искането на А. А. А. за предоставяне на правна помощ и съдебният акт, като необжалван, е влязъл в сила. Единствената изтъкната в касационната жалба причина за необжалването му е, че касаторът не разбрал значението на този отказ. Този довод настоящата инстанция намира за неоснователен, тъй като касаторът получавайки съдебното решение го е обжалвал в срок, като е подал жалбата си сам. Очевидно същият е в състояние да разбере съдебните актове и да организира защитата си.
Решението съответства и на материалния закон.
Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост.
В настоящият случай в конкретната бежанска история на А. А. А., не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, А. А. А. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, най-вече от проведеното с чуждия гражданин интервю не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Съобщените от лицето причини не попадат в обхвата на цитираната разпоредба. По тези съображения крайният извод на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен.
Не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно предвид правилния извод за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Сирия, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на А. А. А. и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ.
От съдържащи се по делото справки на Д. М. дейност на ДАБ, относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че в Сирия не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първоинстанционния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Следва да се посочи, че ситуацията в Сирия, сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила.
Представените пред настоящата инстанция справки на Д. М. дейност на ДАБ потвърждават тези изводи. Ситуацията в страната продължава да е тежка, налице са данни за спорадични въоръжени конфликти и атаки, в т. ч. срещу цивилни лица, но не са установени данни да безогледно насилие, което да налага предоставяне на международна закрила на кандидата, независимо от липса на доказателства за лично засягане.
Противно на изложеното в касационната жалба по делото не са налице и основанията за прилагане на принципа non refoulment (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Р. Б. З. за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение.
При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Разноски не се претендират по делото, поради което съдът не присъжда такива.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13658/21.04.2025 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 12391/2024 г.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
секретар:
Членове:
/п/ МАРИЯ НИКОЛОВА
/п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА