Решение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50092

София, 21.06.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

при участието на секретаря Диана Аначкова,

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 2642 /2022 г.:

Производството е по чл.295 ГПК.

С определение 50188 /03.04.2023 по касационна жалба на М. Г. И. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 103 от 04.05.2022 г. по в. гр. д. № 71 /2022 г. на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1486 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 60 /2018 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен поради погасяването му по давност предявеният от жалбоподателката срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.211 ЗМВР (отм.) за признаване за установено, че ищцата има право на допълнителен платен годишен отпуск за компенсиране на положения от нея извънреден труд над 50 часа (на тримесечие) за периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2013 г..

Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по изведения от жалбоподателката материалноправен въпрос:

Възможно ли е при висящо служебно правоотношение да се погасят по давност неупражнените права на допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд по чл.229, ал.1, т.9 (предишна т.8) ЗМВР от 1997 г. (отм.) и по чл.212, ал.1, т.3 ЗМВР от 2006 г. (отм.), възникнали по силата на посочените правни норми по двата (отменени) ЗМВР в периода от 2003 г. до 2014 г., включително с оглед вида, естеството и правната регламентация на правата?

Той се свежда до материалноправния въпрос за естеството на правото на допълнителен отпуск по чл.229, ал.9 (предишна ал.8) ЗМВР 1997...