О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50269
гр.София, 21.06.2023 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
дванадесети юни хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Ерик Василев
като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 2154/ 2022 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 15 от 03.02.2022 г. по гр. д.№ 402/ 2021 г., с което е потвърдено решение на Варненски окръжен съд по гр. д.№ 162/ 2020 г. и по този начин са отхвърлени исканията на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата от Й. Д. Х. на незаконно придобито имущество на обща стойност 398 855,03 лева, както следва: сумата в размер на 600 лв., представляваща равностойността на придобити дружествени дялове в „Г. К. ООД, ЕИК[ЕИК]; сумата общо в размер на 6 165,05 лв., представляваща лични вноски през 2010 г. по сметка с IBAN BG **** в „Р. Б. ЕАД, открита на 22.08.2008 г., с титуляр Й. Д. Х., непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани по други банкови сметки; сумата общо в размер на 25 525,42 лв., представляваща погасителни вноски по кредит през 2010 г. по сметка с IBAN BG **** в „Р. Б. ЕАД, открита на 22.08.2008 г., с титуляр Й. Д. Х.; сумата общо в размер на 200 420 лв., представляваща вноски от трети лица в т. ч. роднини през 2010 г. по сметка с IBAN BG 25 **** в „ЦКБ АД, открита на 16.05.2006 г., с титуляр Й. Д. Х., непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани по други банкови сметки; сумата общо в размер на 950 лв., представляваща вноски от трети лица през 2011 г. по сметка с IBAN BG 25 *** в „ЦКБ АД, открита на 16.05.2006 г., с титуляр Й. Д. Х., непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани по други банкови сметки; сумата общо в размер на 155 075,80 лв., представляваща вноски от трети лица в т. ч. роднини, през 2010 г. по разплащателна сметка с IBAN BG ****Д. Х., непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани по други банкови сметки; сумата общо в размер на 6 250 лв., представляваща вноски от трети лица през 2010 г. и 2011 г. по разплащателна сметка с IBAN BG 56 P. ***, в ПроК. Б. /България/ ЕАД, открита на 21.10.2004 г., закрита на 10.03.2015 г., с титуляр Й. Д. Х., непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани по други банкови сметки; сумата общо в размер на 3 866,76 лв., представляваща погасителни вноски по кредит през 2010 г. и 2011 г. по разплащателна сметка с овърдрафт с IBAN BG ***, в ПроК. Б. /България/ ЕАД, открита на 21.04.2007 г., закрита на 10.03.2015 г., с титуляр Й. Д. Х. и КПКОНПИ е осъдена да заплати дължимите такси за производството.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК КПКОНПИ поставя като основание за допускане на касационното обжалване материалноправните въпроси „Представляват ли „Имущество“ по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на § 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата?“; „Представляват ли законен доход по смисъла на § 1, т.2 от ДР на ЗПКОНПИ и съответно формират ли законен източник по смисъла на чл.5 ал.1 от ЗПКОНПИ получените средства от търговска дейност, които не са обявени/декларирани по установения законен ред пред компетентните органи и не са обложени с определените в закона данъци, по принцип и особено в хипотезите, при които давността за определяне и принудително събиране на дължимите данъци за укритите доходи е погасена, изтекла давността за наказателно преследване за осъществен състав на престъпление против данъчната система или са налице други обстоятелства, препятстващи търсенето на наказателна отговорност?“; и „Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „липсва“ по смисъла на чл.151 от ЗПКОНПИ и следва ли „липсата“ да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение?“. Според касатора първият и вторият от тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, за вторият въпрос касаторът поддържа, че е разрешен и в противоречие с практиката на Конституционния съд /КС - решение по к. д.№ 6/ 2012 г./. За третият въпрос касаторът поддържа, че има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна Й. Д. Х. е депозирал отговор срещу касационната жалба, който съдът не обсъжда, тъй като не отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 вр. чл.284 ал.2 ГПК.
Жалбата на КПКОНПИ е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд е установил, че КПКОНПИ била сезирана с от Окръжна прокуратура - Варна за извършено от ответника престъпление, попадащо в предметния обхват на ЗПКОНПИ. Образувана била проверка срещу него по чл.107 ЗПКОНПИ, протекла в периода от 29.05.2018 г. до 29.11.2019 г. и било взето решение по чл.140 ал.2 т.2 ЗПКОНПИ за образуване на производство и предявяване на иск пред съда. С иска се претендирало отнемане на парични суми, внесени от ответника и от трети лица по банкови сметки и суми, представляващи равностойност на придобити дружествени дялове в търговски дружества. Преди датата на проверката, проверяваният е бил регистриран като търговец - ЕТ „В. Ф. 2004“. В рамките на проверявания период той придобил два леки автомобила - лек автомобил „Ауди“, модел „А 8“, рег. [рег. номер на МПС] на 20.10.2010 г. и лек автомобил „Опел“ модел „С.“ с рег. [рег. номер на МПС] с пазарна стойност към датата на придобиването съответно в размер на 11 020 лв. и на 3 940 лв. /общо 14 960 лв./. Придобил е и дружествени дялове в две дружества, съответно в „ГАК КОМЕРС“ ООД и „ВАРНА ФРУКТ“ ООД на стойност съответно 600 лв. и 1 750 лв. /общо 2 350 лв./. Също в рамките на проверявания период горепосочените два автомобила били продадени /с пазарните оценки към датата на отчуждаването им съответно 2 860 лв. и 9 880 лв. - общо 12 740 лв./, а били продадени и дяловете във „В. Ф.“ ООД за сумата от 1 750 лв. За проверявания период ответникът получил и внесъл по банкови сметки суми в размер на 39 675,22 лв., направил е плащания по сметки за погасителни вноски по кредити в размер на 86 598,70 лв. както и е придобил суми, внесени от трети лица по негови банкови сметки в общ размер 2 831 188,09 лв. Никоя от тези суми не била налична в края на проверявания период. При тези фактически констатации съдът посочил от правна страна, че предпоставките за уважаване на иска по иска по чл.153 ал.1 ЗПКОНПИ са придобито от дадено лице незаконно имущество /такова, за което не е установен законен източник, съгласно легалното определение, дадено в § 1 т. 2 от ДР на закона/; обосновано предположение, че това конкретно имущество е придобито незаконно, като такова предположение е налице винаги, когато се установи несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице в размер над 150 000 лева; образувано наказателно производство срещу това лице за престъпление по НК, измежду визираните в закона, по което то да е привлечено като обвиняем. Съдът приел, че на отнемане подлежи само незаконно придобито имущество - такова, което е влязло в патримониума на проверяваното лице през проверявания период и което е налично и в края на този период, но е придобито с незаконни доходи /получени от забранена със закон дейност/. Имуществото, което е напуснало патримониума на проверяваното лице към момента на сезиране на съда, не можело да бъде отнето, нито можело да бъдат отнети доходи или приходи на това лице. Постъпилите суми по банкови сметки ставали част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това били техни вземания към съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасявали и преставали да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица ставали изтеглените пари в брой, евентуално вземанията, които са възникнали в резултат на извършените преводи. В случай че те са налице в края на изследвания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. Паричните средства преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период не формират превишение на имуществото и не могат да обосноват несъответствие, поради което не подлежат на отнемане. В случая ответникът придобил за проверявания период единствено два леки автомобила с пазарна оценка 14 960 лв. и дружествени дялове на обща стойност 2 350 лв. При съпоставка с наличното в началото на периода имущество не можело да се направи извод, че е налице увеличение на имуществото, още по-малко това увеличение да е над 150 000 лв. За пълнота съдът посочил, че дори неналичните по банковите сметки суми, внесени от трети лица /2 831 188,09 лв./ да бъдат отнесени към наличното имущество с оглед преценката за превишението, за тези суми КПКОНПИ твърдяла, че произхождат от дейността на ответника като едноличен търговец. Този източник не бил незаконен, независимо дали бил платен данък върху дохода. Само доходите от забранена със закон дейност били незаконни, а доходите от всякакви други възможни дейности били законни.
Няма основание така мотивираното въззивно решение да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените от ищеца правни въпроси Те го обуславят, но те нито са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. С. Т. решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или наличната се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по разрешаването на въпросите има установена задължителна съдебна практика, на която обжалваното решение съответства. Съгласно задължителното за всички съдилища, включително за ВКС, тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 4/ 18.05.2023 г. по тълк. д.№ 4/ 2021 г., ОСГК, ВКС, до приемането на което бе спряно производството по настоящето дело, не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите на решението е разяснено, че целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва /освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина/ или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент. Паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, не подлежат на отнемане. Същото е прието в обжалваното решение, поради което по формулираните от КПКОНПИ правни въпроси не е налице нито допълнителното основание по т.1, нито това по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, като в тежест на касатора бъдат възложени таксите и разноските в производството.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 15 от 03.02.2022 г. по гр. д.№ 402/ 2021 г.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, гр.София, пл.“С. Н. № 6, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховния касационен съд 30 лв /тридесет лева/ държавна такса за производството по допускане на касационно обжалване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: