Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: ЕМИЛ Д. А. при секретар К. М. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от председателя Д. Ч. по административно дело № 8253/2025 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Х. А. А., гражданин на Сирия срещу решение № 19826/10.06.2025 г., постановено по адм. д. № 2880/2025 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ).
Касационният жалбоподател чрез назначения му по НБПП процесуален представител адв. Б. Ш. обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съдопроизвоствените правила, както и поради необоснованост - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3, от АПК. По съображения, изложени в касационната жалба се иска да бъде отменено, атакуваното съдебно решение и делото върнато за ново решаване от съдебен състав на АССГ или при условията на алтернативност да се реши въпроса по същество и вместо него се постанови съдебен акт, с който да се отмени, като незаконосъбразно решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС). В жалбата са изложени твърдения, че решението е необсновано и съдът не е отразил всички налични по делото факти и обстоятелства. Направен е довод, че първоинстанционният съд не е разгледал по същество нито един от елементите от бежанската история на касационният жалбоподател. Посочено е, че анализът на обстановката в Сирия е абсолютно едностранчив, направен единствено на база на писмени доказателства представени от ответника и не е в състояние да обоснове съдебния акт по отношение състоянието на сигурността в Сирия. Изложени са възражения, свързани с най-висшите интереси на детето. Твърди се, че първоинстанционният съд не е уведомил на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) Дирекция „Социално подпомагане“, като техен представител не е участва по делото, както и, че самият социален доклад представен по делото не отговаря на изискваният за такъв. Подчертано е, че неясно остава кога е изготвен и на каква основа, осъществена ли е среща с детето на служител към АСП – Дирекция „Социално подпомагане“ и кога и, ако – да, защо не е присъствал представител по чл. 25 от ЗУБ. Не претендира съдебни разноски.
О. П. на ДАБ към МС редовно призован се представлява от юрисконсулт Хичовски в открито съдебно заседание, заявява становище за неоснователност на жалбата и представя два броя справки за Сирия от МД-02-483/10.09.2025 г. и МД-02-398/21.07.2025 г. Не претендира съдебни разноски.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна по делото, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:
С обжалваното решение № 19826/10.06.2025 г., постановено по адм. дело № 2880/2025 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Х. А. А. против решение № 1750 от 17.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС с което на чужденеца е отказано предоставяне на международна закрила. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че решението е постановено от компетентен административен орган, след законосъобразно проведено административно производство по общия ред, в резултат на правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби на ЗУБ. Не са налице твърдените от името на оспорващия пороци на същото. Решението е постановено на основание чл. 75, ал. 1, т. т. 2, 4 ЗУБ, като са съобразни и изискванията, въведени с разпоредбите на ал. 2, ал. 3, както и специалните норми, касаещи непридружени непълнолетни лица, търсещи международна закрила. Съдът е изложил мотиви, че доколкото личната бежанска история на жалбоподателя не съдържа данни, сочещи на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, по отношение на него не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Представеният и приет по делото Социален доклад от 09.04.2025 г., подписан за директор на Дирекция "Социално подпомагане"-"Красно село", съдът е кредитирал само частично, като е направена констатация относно липсата на мотиви относно интересите на детето да живее разделено от семейството си.
Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно.
Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав на компетентен съд.
Касационното оплакване за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила е основателно.
Не съществува спор по отношение на факта, че кандидатът за международна закрила е непридружен непълнолетен по смисъла на параграф 1, т. 44 от допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците. Следва и съобразяване на обстоятелството, че съгласно решение на Съда на Европейския съюз от 12 април 2018 г. по дело С-550/16, член 2, б. е, във връзка с чл. 10, параграф 3, б. а от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 г. относно правото на събиране на семейството, трябва да се тълкува в смисъл че трябва да се квалифицира като малолетно или непълнолетно лице по смисъла на тази разпоредба, гражданинът на трета страна или лицето без гражданство, което е на възраст под 18 години в момента на влизането си на територията на държава членка и подаването на молбата си за убежище в тази държава, но по време на процедурата по предоставяне на убежище навършва пълнолетие и впоследствие получава статут на бежанец. Според чл. 6а от Закона за убежището и бежанците, при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет, във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило [възраст] възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. Според чл. 15, ал. 4, изречение второ от ЗЗЗДет, на изслушването и консултирането на детето, в случая провеждане на интервю, задължително присъства социален работник от дирекция Социално подпомагане, а при необходимост – и друг подходящ специалист.
В процесния случай е било проведено административно производство по подадената от чужденеца молба за предоставяне на международна закрила. От събраните по делото доказателства се установява, че по него е приложено писмо рег. № 16305/12.11.2024 г., адресирано до и. д. директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село към Агенция за социално подпомагане, с копие до председателя на Държавна агенция за закрила на детето. По делото няма данни кога това писмо е достигнало до адресатите си. При съобразяване на това обстоятелство настоящият състав на Върховния административен съд приема, че правилото по чл. 15, ал. 4, изречение второ от ЗЗДет не е спазено от административния орган. От събраните по делото доказателства се установява провеждането на интервю на 06.12.2024 г. с непридружения непълнолетен, като за него е съставен протокол с рег. № 16305/06.12.2024 г. От него е видно, че на интервюто присъстват интевюист, преводач и особен представител по чл. 25 от ЗУБ адв. Б. Ш., но не присъства социален работник.
При съобразяване на това обстоятелство настоящият касационен състав намира, че не е спазено правилото разписано в чл. 15, ал. 4, изречение второ от ЗЗДет от административния орган. Цитираната разпоредба е императивна, тя е задължителна и не подлежи на разширително тълкуване или заобикаляне. Съгласно същата на изслушването и консултирането на детето, в случая при провеждането на интервю, задължително присъства социален работник от Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист. В производството пред административния орган участието на това лице не следва да е формално, а в защита на интересите на тази уязвима група. Неучастието на социалния работник при провеждане на интервюто представлява съществена нарушение на административно производствените правила. Този порок, допуснат в хода на производството пред административния орган, не би могъл да бъде саниран и поправен с представените по делото формуляр за бърза и пълна оценка с вх. № 16305/01.11.2024 г., както и от представения пред административния съд социален доклад изх. № ПР/КС/300-001/09.04.2025 г., тъй като те се издават на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет. и няма как да заместят и заменят задължителното присъствие на социален работник от Дирекция "Социално подпомагане" при провеждане на интервюто на детето. Те не могат и не следва да се приемат за изпълнение на нормата и правилата предписани в ал. 4 от същия член на закона.
Така направените изводи не се отричат от представената информация в случая посочените по - горе формуляр за бърза и пълна оценка и социалния доклад от Агенцията за социално подпомагане. От съдържанието на тази информация се установява обстоятелството, че същата е изготвена въз основа на събрана информация от администрацията на агенцията, без да е осъществен контакт с непридружения непълнолетен. Тази информация съдържа данни относно датата и мястото на раждане на детето, част от бежанската му история. Пълното прилагане на концепцията за висшия интерес на детето изисква прилагането на подход, при който да бъдат ангажирани всички участници, за осигуряване на цялостната физическа, психологическа, морална и духовна неприкосновеност на детето и зачитане на неговото човешко достойнство. Оценяването на висшия интерес на детето трябва да бъде мултидисциплинарна процедура, включваща съответните участници. Един от тези участници би следвало да бъде и представителят на Агенция "Социално подпомагане", който да присъства на интервюто или да представи социален доклад. Представянето на този социален доклад не следва да се разглежда като формална процедура, а следва да бъде съобразен с принципа за висшия интерес на детето. Спорно е обстоятелството доколко този висш интерес на детето може да бъде съобразен само с информация относно датата и мястото на раждане на детето, част от неговата бежанска история. Това е информация, събрана от административния орган, до който е отправена молбата за предоставяне на международна закрила, като пресъздаването само на тази информация от администрацията на Агенция социално подпомагане и изпращането й до административния орган до когото е отправена молбата за международна закрила изключва по несъмнен начин мултидисциплинарния подход, който трябва да бъде следван. Детето не следва да бъде лишено от възможността да бъде изслушано по въпроси от негов висш интерес. В тази връзка и представения социален доклад трябва да включва подробно описание на обстоятелствата, свързани с детето, включително всички гаранции и констатации, както и анализ, описващ как са балансирани отделните елементи и разгледаните варианти за детето, кой от тях е във висш интерес на детето и защо. С оглед на което се явяват основателни възраженията изразени в жалбата, че социалният доклад не отговаря на изискванията за изготвянето му. Не на последно място трябва да се съобрази и това, че в редица свои решения Европейският съд по правата на човека приема, че зачитането на принципа на спазване на висшия интерес на детето изисква работещите с непридружените малолетни и непълнолетни лица социални работници да полагат грижи за тях, като несъмнено израз на този принцип са и нормите на чл. 15 от Закона за закрила на детето – решение на ЕСПЧ от 20 октомври 2009 г. по делото Defence for Children International срещу Нидерландия, решение на ЕСПЧ от 05.07.2011 г. по делото Rahimi срещу Гърция.
Следва да се направи обоснован извод, че разпоредбата на чл. 15, ал. 4, изр. 2 от ЗЗДет. е императивна по своя характер и нарушаването и винаги води, като последица до порока съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По силата на чл. 15, ал. 4, изр. 2 от ЗЗДет. трябва да се приеме, че социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в тази си роля следва задължително и обезателно да присъства на проведеното интервю. Както се посочи по-горе в текста, цитираните в случая правни разпоредби на чл. 15, ал. 4 и ал. 6 ЗЗДет. следва да се тълкуват и прилагат с оглед и в зависимост спазване на принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Този принцип е от фундаментално, основополагащо значение и именно поради тази причина непълнолетните деца се явяват уязвима група лица по силата на 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6а от ЗУБ, съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗДет. Критериите за преценката са посочени в 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет., към който препраща 1, т. 11 от ДР на ЗУБ.
Така направените изводи не се отричат от обстоятелството, че по време на проведеното интервю е присъствал адвокат, доколкото по този начин не се преодолява неизпълнението от страна на административния орган на чл. 15, ал. 4, изречение второ от Закона за закрила на детето. Правото на правна помощ е отделно право на детето по смисъла на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето. В същия смисъл е и актуалната практика на Върховния административен съд (решение № 13109/04.12.2024 г., постановено по адм. д. 7400/2024 г., решение № 9471/09.10.2025 г., постановено по адм. д. 4780/2025 г., решение № 9503/09.10.2025 г., постановено по адм. д. 4454/25 г. и др.)
Настоящият съдебен състав, след като взе предвид установеното съществено нарушение на административнопроизводствените правила, намира, че не е необходимо да бъдат обсъждани останалите наведени касационни основания за отмяна, включително и доводите за актуалното състояние в Сирия.
По изложените съображения обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени оспорения административен акт и да се върне преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата за закрила на Х. А. А., непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия при спазване на изискванията на закона, съгласно тълкуването им в настоящото съдебно решение.
Страните по делото не са направили разноски, не претендират заплащане на такива, поради което разноски не следва да бъдат определяни.
По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 19826/10.06.2025 г., постановено по адм. дело № 2880/2025 г. по описа на Административен съд София-град и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ решение № 1750/17.02.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет и
ИЗПРАЩА преписката на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за ново произнасяне по молбата за закрила на Х. А. А. при съобразяване с мотиви на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА
секретар:
Членове:
/п/ Е. Д. п/ ЕЛКА АТАНАСОВА