7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50434

гр. София, 19.06.2023 г.

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет девети май, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

АННА НЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 1924/2022 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. И. против решение № 198/26.04.2022 г. по в. т.д. № 85/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 260287/16.08.2021 г. по т. д. № 171/2020 г. на Старозагорски окръжен съд, предявените от касатора против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД искове, с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.), за присъждане на обезщетение за търпими неимуществени вреди от смъртта на И. Е. /дядо/ и И. И. /брат/, настъпила като последица от ПТП от 11.06.2016 г., причинено по вина на водача на застрахован – по ЗЗ „ГО„ на автомобилистите при ответното дружество - лек автомобил, са отхвърлени. Касаторът намира решението за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон - чл. 223 вр. чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 52 ЗЗД и като необосновано. Счита, че въззивният съд е интерпретирал превратно свидетелските показания, приемайки за установени факти, различни от действителното съдържание на показанията. Така неправилно съдът бил приел, че към смъртта на дядото ищцата живеела с родителите си, а не при него. Намира също, че не са отчетени всички обстоятелства, установими от доказателствата, от значение за определяне съдържанието на създадената приживе между касатора и починалите духовна и емоционална близост, в съответствие с указанията в ТР № 1/2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Касаторът счита, че е следвало, освен съдържанието на...