О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50129

гр. София, 16.06.2023 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 1750 по описа за 2022 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, [населено място] чрез процесуален представител Д. З. Т. – началник на отдел „Административно, правно и счетоводно осигуряване на дейността“ в РЗОК С. З. срещу решение № 171 от 31.03.2022 г. по в. т. дело № 726/2021 г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 3 търговски състав в частта, с която е потвърдено решение № 260148 от 14.04.2021 г. по т. дело № 1229/2020 г. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която НЗОК е осъдена да заплати на „МБАЛ Тракия“ ЕООД следните суми: 1/ сума в размер 449 346,67 лв., представляваща общата стойност на извършената за периода от м. юни 2017 г. до м. юли 2019 г., но неразплатена надлимитна болнична помощ по клинични пътеки по Договор № 241104 от 26.05.2017 г. и Договор № 241104 от 28.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, в която обща стойност се включва и стойността на неразплатени амбулаторни процедури по Договор № 241860 от 28.05.2017 г. и Договор № 241860 от 26.05.2018 г., както и стойността на изпълнени клинични процедури по Договор № 241861 от 28.05.2018 г., както и стойността на вложените при лечението медицински изделия, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на подаване на исковата молба - 29.09.2020 г. до окончателното й заплащане; 2/ сума в размер 122 874,44 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо за времето от падежа на всяко едно от вземанията до датата, предхождаща подаването на исковата молба в съда. С въззивното решение НЗОК е осъдена да заплати и сума в размер 300 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт за въззивното производство.

Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като съдебният състав се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предвид липсата на създадена константна практика на ВКС и противоречивото им разрешаване от съдилищата. Касаторът излага и доводи за очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Формулираните правни въпроси са следните:

Ответникът „МБАЛ Тракия“ ЕООД чрез процесуален представител юрисконсулт Ц. С. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение като постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и обоснованост. Подробни съображения излага в представения в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор. Ответникът релевира доводи, че не са осъществени основанията за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, тъй като формулираните въпроси не удовлетворяват общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК и решението не е очевидно неправилно.

Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение констатира, че в исковата молба са описани като приложения към нея писмени доказателства: договор № 241104/26.05.2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, договор № 241702/26.05.2017 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични процедури по НРД 2017 г., договор № 241860/26.05.2017 г. за извършване на амбулаторни процедури, договор № 241104/28.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, договор № 241861/28.05.2018 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични процедури по НРД 2018 г. и договор № 241860/28.05.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури; спецификации за дейностите по пункт 1-17; 16 бр. описани фактури. С определение № 260143 от 05.02.2021 г. по т. дело № 1229/2020 г. на Старозагорски окръжен съд, Търговско отделение представените от страните писмени доказателства са приети. Първоинстанционният съд е обсъдил определени клаузи от следните договори: договор № 241104/26.05.2017 г., договор № 241860/26.05.2017 г., договор № 241104/28.05.2018 г., договор № 241860/28.05.2018 г. и договор № 241861/28.05.2018 г. Във въззивното решение съдебният състав на Апелативен съд Пловдив е констатирал, че в приложените договори за оказване на медицинска дейност по определени клинични пътеки се съдържат клаузи, които ограничават правото на изпълнителя да отчете и да получи заплащане за дейност, надвишаваща рамките на стойностите, определени в приложение № 2.

Делата с касационната жалба, изложението към нея и отговора на касационната жалба са изпратени от въззивната инстанция във ВКС без горепосочените договори, поради което делото следва да се върне на Апелативен съд Пловдив за окомплектоване.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ВРЪЩА делото на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 3 състав за окомплектоване с всички представени и приети по делото доказателства.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.