Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: В. Г. Членове: М. Н. М. Г. при секретар С. П. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 8163/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. А. С., гражданин на Афганистан, чрез адвокат А. А., против Решение № 10336/25.03.2025 г., постановено по адм. дело № 11857/2024 г. по описа на Административен съд София град/АССГ/, с което е отхвърлено оспорването против Решение № 11698/11.11.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е обсъдил всички представени по дело доказателства, както и всички факти от бежанската история на жалбоподателя. По изложените в касационната жалба съображения Саадат иска отмяна на обжалваното решение. В съдебно заседание касаторът не се явява лично, представлява се от адв. А., която поддържа касационната жалба. Съображения по съществото на спора развива в писмени бележки, които представя.

Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Кръстева, която оспорва касационната жалба като неоснователна, представя писмени доказателства. В хода по същество юриск. Кръстева моли касационната инстанция да остави в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на С. А. С., гражданин на Афганистан, против Решение № 11698/11.11.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС за отказ да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението е издадено на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/. За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на Председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Не се спори по делото, че със Заповед рег. № 4379 ПАМ -666/15.07.2024 г. на Началника на ГПУ - К. С. инспектор е наложена Принудителна административна мярка/ПАМ/ Връщане до страна на произход-Афганистан на чужденеца С. А. С..

От фактическа страна е установено, че С. А. С., гражданин на Афганистан, с етническа принадлежност - [заличен текст], вероизповедание: [заличен текст], семейно положение неженен, на 23.07.2024 г. е депозирал молба до ДАБ за предоставяне на закрила. В попълнения от него Регистрационен лист СААДАТ посочил следните данни: роден на [дата]. в Афганистан, провинция Сарепул, без образование, неженен, професия - готвач, владее език дари и узбекски език, без документи за самоличност, религия [заличен текст]. Саадат е потвърдил, че е запознат с Указанията относно реда за подаване на молби за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, със Списъка на организациите, предоставящи безплатна правна помощ и му снета Евродак дактилоскопна експертиза.

На 11.09.2024 г. с оспорващия е проведено интервю в присъствието на преводач от език дари. Саадат посочил, че не е използвал други имена, учил е до 3-ти клас, баща му, майка му и сестра му са в гр.Машхад, Иран, а брат му е в Истанбул, Турция. Саадат е изложил противоречиви твърдения относно местоположението на семейството му. Един път е казал, че родителите и сестра му са от 8 месеца в Иран, а по време на регистрацията е посочил, че са в Афганистан. Заявил е, че не притежава друго гражданство, не е имал издаден задграничен паспорт, напуснал е Афганистан преди около 3 месеца и половина нелегално, първо през Пакистан, а след това през Иран, Турция, като навсякъде пътувал нелегално, влязъл в Р България, след което отишъл в Сърбия, но от там го върнали обратно. Посочил е, че се е разбрал с каналджиите да стигне до Австрия, не е имал точна цел. Относно живота си в А. С. твърдял, че е бил част от местната полиция, работел като готвач към полицейски пункт, в който чичо му и братовчед му служили. Не е членувал в политическа партия или организация. Арестували го и бил в затвора около 9-10 месеца, получил сериозни рани от изтезанията, като около 7 месеца лежал в болница. Това се случило през месец юни или юли 2021 г., а през 2023 г. запалили къщата му и в продължение на 8 месеца се е криел. Не е бил съден или арестуван, не е имал проблеми заради етническата си принадлежност и изповядваната от него религия, напуснал е родината си, защото животът му е бил в опасност, както и животът на родителите му. Талибаните го пуснали под гаранция, като по едно време са искали да се върне при тях, но след като убили чичо му и братовчед му, си помислил, че и него ще убият. Твърди, че е получил повиквателно за армията, но всички документи били изгорели впоследствие. На по-късен етап Саадат обаче представя лична карта, което е в противоречие с горните му твърдения.

На 06.11.2024 г. до Председателя на ДАБ е депозирано становище от интервюиращ орган, с което е предложено да бъде отказано предоставянето на международна закрила на Саадат. На 11.11.2024 г. ответникът по оспорването издал оспореното Решение №11698, с което отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут.

Административното производство се е развило в съответствие с нормата на чл. 8, ал. 1 от Директива 2013/32/ЕС/, прилагаща се за всяка молба за международна закрила, която е подадена на територията на държави - членки, включително на граница, в териториални води или в транзитна зона, както и по отношение на отнемането на международна закрила. На чужденеца е разяснена възможността да кандидатства за международна закрила, същият я упражнил правото си да подаде молба за закрила и е подал такава на дата 27.10.2023 г. лично съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от ЗУБ, вр. чл. 6, ал. 2 от Директива 2013/32/ЕС. На Саадат е бил осигурен преводач от език дари, улесняващ достъпа му до процедурата в съответствие с чл. 59, ал. 1 от ЗУБ и чл. 8, ал. 1, изр.2 от Директива 2013/32/ЕС.

В хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Прието е от административния орган, че Саадат не е посочил причини, обосноваващи опасения от преследване, спрямо него не е установена и реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция.

Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Посочил е, че видно от изложената бежанска история не е налице спрямо Саадат преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. АССГ е констатирал, че представената от чужденеца бежанска история е противоречива и недостоверна.

По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ спрямо чужденеца, съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част, тъй като не се доказва никаква реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, нито на лично основание, нито поради ситуацията в страната по произход. Съдът е счел, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че за търсещия закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ.

Първоинстанционният съд е приел оспореното решение на Председателя на ДАБ при МС за законосъобразно и правилно, поради което е отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

АССГ съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Задълбочено са изследвани обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и са изложени законосъобразни правни изводи. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост.

В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут на Саадат. Видно от бежанската история на търсещия закрила С. А. С. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения.

Правилно е прието, че представената от чужденеца бежанска история е противоречива, непоследователна и изградена на твърдения, които целят само и единствено предоставянето на международна закрила. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване преди да напусне страната си през 2024 г.

С оглед изложеното, настоящият състав счита, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по-добри условия за живот и реализация. Правилно АССГ приел, че така изложената бежанска история на С. А. С. не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец.

По тези съображения крайният извод на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен.

Неоснователни са и възраженията на С. А. С., че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Афганистан поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Афганистан, съпоставена с личната бежанска история на С. А. С.. От съдържащи се по делото справки на Д. М. дейност на ДАБ относно актуалното положение в Афганистан следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От представената в хода на съдебното производство справка от ответната страна се установява, че в Афганистан не е налице въоръжен конфликт. Установява се, че степента на насилие в Афганистан към датата на произнасяне на административния орган, така и към момента на постановяване на съдебния акт от АССГ не е на такова високо ниво, че да се приеме наличието на реална опасност цивилно лице да претърпи тежки и лични заплахи поради самия факт на пребиваване там.

При тези съображения решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Не се претендират разноски от ответната страна, поради което съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10336/25.03.2025 г., постановено по адм. дело № 11857/2024 г. по описа на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ МАРИЯ НИКОЛОВА

/п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА