ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 50124
Гр. София, 14.06.2023г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА
изслуша докладваното от съдия З. Х. т. д. № 1651 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб ВАНТО - ВИДИН“ срещу решение № 144 от 08.03.2022г. по т. д. № 603/2021г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено като недопустимо решение № 40 от 29.01.2021г. по т. д. 1/2020г. по описа на Окръжен съд – Видин, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от С. И. Ц. и В. Г. В. срещу Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб ВАНТО - ВИДИН“ искове с правно основание чл. 124 ГПК за установяване несъществуването на решения на ОС на сдружението, проведено на 12.12.2019г. и непровеждане на извънредно ОС на тази дата, и решението е отменено в останалата част, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от С. И. Ц. и В. Г. В. срещу Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб ВАНТО - ВИДИН“ искове с правно основание чл. 25, ал. 4, вр. с ал. 6 от ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на ОС на Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб ВАНТО - ВИДИН“, проведено на 12.12.2019г., и вместо това е постановена отмяна на решенията на общото събрание на Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб ВАНТО - ВИДИН“, взети на 12.12.2019г., с които: е приет отчет за дейността на сдружението; избран е нов УС; и като председател на сдружението е избран Ю. К. Й..
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон. Сочи въззивният съд в нарушение на закона, след като е обезсилил решението по предявените главни искове по чл. 124 ГПК и без да се произнесе по тях, респективно без да се е сбъднало поставеното от ищеца условие, е разгледал и уважил евентуалните искове по чл. 25, ал. 4, вр. ал. 6 ЗЮЛНЦ. Излага, че при нарушение на процесуалния закон съдът не е обсъдил поддържаните от него възражения за липса на правен интерес за ищците от предявените искове и от подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Оспорва като противни на закона и на утвърдената съдебна практика изводите на САС, че не е приключила процедурата по приемане на нови шестнадесет члена на сдружението, осъществено с решение на управителния съвет по протокол от 01.09.2018г. Поддържа, че е противен на закона изводът на въззивния съд, че участието в общото събрание на лица, които не са членове на сдружението, има за последица незаконосъобразност на взетите решения, като сочи съдът да е достигнал до този извод, без да е изследвал дали тяхното неучастие би променило съдържанието на решенията. По тези доводи моли първоинстанционното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане. Претендира присъждане на разноски по делото.
В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:
1. Основание ли е за обезсилване на въззивното решение като недопустимо, когато въззивният съд се е произнесъл по евентуално съединения иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, без да се е сбъднало поставеното от ищеца вътрешнопроцесуално условие – да бъде отхвърлен иска по чл. 124 ГПК?
Твърди се постановяване на обжалвания съдебен акт в противоречие с практиката на ВКС по решение № 97 от 08.02.2013г. по т. д. 196/2011г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и решение № 117 от 31.05.2016г. по гр. д. 5673/2015г. по описа на ВКС, ГК, III ГО.
2. Налице ли е правен интерес от атакуване на решението на първоинстанционния съд и на решението на ОС на сдружението от лица, които към момента на постановяване на решението са освободени като членове на УС и на сдружението?
По този въпрос се поддържа допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
3. Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички доводи, изнесени от процесуалния представител на сдружението?
Твърди се постановяване на обжалвания съдебен акт в противоречие на практиката на ВКС по решение № 12 от 16.02.2016г. по гр. д. № 2184/2015г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, и решение № 27 от 30.03.2022г. по гр. д. № 2741/2021г. по описа на ВКС, ГК, I ГО.
4. Какво е значението на решението на управителния съвет за приемане на членове на сдружението?
Поддържа, че правният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по решение № 60052 от 13.07.2021г. по т. д. 261/2020г. по описа на ВКС, ТК, II ТО.
Ответниците по касация, С. И. Ц. и В. Г. В., оспорват касационната жалба като неоснователна. Излагат, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Поддържат решението да е правилно по подробно изложените към него мотиви.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е недопустима, в частта срещу въззивното решение, в частта, с която е обезсилено като недопустимо решение № 40 от 29.01.2021г. по т. д. 1/2020г. по описа на Окръжен съд – Видин, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от С. И. Ц. и В. Г. В. срещу Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб ВАНТО - ВИДИН“ искове с правно основание чл.124 ГПК за установяване несъществуването на решения на ОС на сдружението, проведено на 12.12.2019г., и непровеждане на извънредно ОС на тази дата.
Касаторът е ответник по спора и няма правен интерес да обжалва съдебен акт, с който се слага край на производството по предявените срещу него искове предвид тяхната недопустимост. С решението в обжалваната му част въззивният съд е изпълнил задължението си по чл. 270 ГПК да извърши проверка относно допустимостта на обжалвания съдебен акт, включително във връзка с чл. 130 ГПК и чл. 7, ал. 1 ГПК да прецени допустимостта на предявените искове по чл. 124 ГПК. Въззивният съд е приел исковете за недопустими и на последното основание в изпълнение на чл. 270, ал. 3 ГПК е постановил обезсилване на първоинстанционното решение в тази му част и прекратил производството по делото/макар последният израз да не е точно разписан в диспозитива на съдебния акт./ Интерес от обжалване на така постановения съдебен акт имат само ищците, доколкото с него се препятства търсената от тях с исковете защита. Ответникът няма интерес съдебният спор срещу него да продължи, като такъв интерес не се обосновава и с депозираната срещу решението в тази му част касационна жалба, предвид на което и като подадена при липса на интерес касационната жалба на ответника следва да бъде оставена без разглеждане в тази част.
В останалата част срещу въззивното решение, в частта му, с която след отмяна на първоинстанционното решение са уважени предявените искове по чл. 25, ал. 4, вр. ал. 6 ЗЮЛНЦ, касационната жалба е допустима и редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Въззивният съд с решението, в гореочертаната му обжалвана част, е приел, че от представените доказателства се установява, че на 12.12.2019г. е проведено ОС на членовете на ответното сдружение, в което са взели участие 27 лица, вписани в протокола като членове, включително двамата ищци. Посочил е, че събранието е свикано на основание чл. 26, ал.1 ЗЮЛНЦ и чл. 10, ал. 3 от Устава на ответното сдружение с решение № 3 от 18.10.2019г. на Видинския окръжен съд, което е обявено в ДВ, бр.85 от 29.10.2019г., т. е. повече от един месец преди датата на събранието, така, както изисква чл. 10, ал. 5 от устава. Поставена е и покана на адреса на управление на сдружението – [населено място], [улица]. Счел е, че от разпитаните свидетели и от съставения протокол за проведено ОС се установява, че по обявения дневен ред ОС е взело следните решения: 1. приет е отчет за дейността на сдружението от учредяването му до датата на събранието; 2. избран е нов УС, включващ лицата: Ю. К. Й., Ц. И. Ц. и В. С. П.; 3. за председател на сдружението е избран Ю. К. Й.. Съдът е съобразил, че по делото е представен протокол от 01.09.2018г. от заседание на УС, отразяващ, че с решение на УС на основание чл. 19, т. 10, във вр. с чл. 20, ал.1 от Устава са приети 16 нови членове на сдружението. Изтъкнал е, че при справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на сдружението се установява, че учредителите са 12 на брой. Посочил е, че в чл. 9, ал. 2 от Устава е предвидено, че членовете на „Спортен клуб ВАНТО – ВИДИН“ се приемат с решение на УС, което подлежи на одобрение от първото следващо ОС на сдружението. Приел е, че от последната разпоредба на устава следва, че приемането на нови членове е със сложен фактически състав, чиито елементи следва да са налице при условията на кумулативност – следва да е налице решение на УС за приемането им и това решение следва да е одобрено от първото следващо ОС на сдружението. Подчертал е, че ищците твърдят отрицателен факт – че от учредяването до сега други общи събрания не са провеждани, а ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е представил доказателства за опровергаване на това твърдение – не е представен протокол с решение на общото събрание за одобряване решението на управителния съвет за приемане на новите членове. Взел е предвид, че представените с отговора на исковата молба списък на членовете на ОС на сдружението, актуален към 12.12.2019г., и регистър на присъстващите членове на ОС, проведено на 12.12.2019г., са частни свидетелстващи документи, подписани само от председателя на сдружението и нямат обвързваща съда доказателствена сила. По тези мотиви е обобщил, че членове на сдружението са само и единствено 12-те учредители, сред които и двамата ищци. Посочил е, че в общото събрание, видно от съставения протокол, са участвали 27 лица, които извън учредителите – 12 на брой, не са членове на сдружението, от което следва, че оспорените решения са взети в противоречие на чл. 14 от Устава и на чл. 25, ал.1, т. 3 и т. 11 от ЗЮЛНЦ. По тези мотиви е приел предявените искове по чл. 25, ал. 4, вр. ал.6 ЗЮЛНЦ за основателни. По възражението на ответника за недопустимост на производството предвид изключването на ищците като членове на сдружението въззивният съд е посочил, че се твърди изключване с решение на УС на сдружението от 17.08.2020г., която дата е след датата на провеждане на процесното общо събрание и поради това е ирелевантно за спора. Зачел е и двамата да са учредители на сдружението и да са вписани членове на управителния съвет на сдружението към датата на устните състезания пред въззивния съд.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.
Формулираният първи процесуален въпрос е обуславящ за изхода на спора, но по този въпрос касаторът не е обосновал наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение и прекратено производството по предявените като главни искове по чл. 124 ГПК, с което поставеното от ищците процесуално условие за разглеждане на предявените евентуални искове по чл. 25 ЗЮЛНЦ е отпаднало, и съдът се е произнесъл по тях с решението си. Това разрешение не е противно на практика на практиката на ВКС, включително на цитираните от касатора решение № 97 от 08.02.2013г. по т. д. 196/2011г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и решение № 117 от 31.05.2016г. по гр. д. 5673/2015г. по описа на ВКС, ГК, III ГО. С последните са разгледани хипотези на обективно съединяване на искове и служебното задължение на съда с оглед влята на ищеца и търсената от последния защита да прецени начина на съединяване на исковете, включително съобразявайки установения в чл. 6 ГПК принцип на диспозитивното начало. В случая с оглед постановеното прекратяване на производството по главните искове по чл. 124 ГПК като недопустимо е отпаднало заявеното с исковата молба обективно евентуално съединяване на исковете и допустимо въззивният съд се е произнесъл по предмета на делото – предявените искове по чл. 25, ал. 4, вр. ал. 6 ЗЮЛНЦ.
Вторият процесуален въпрос не покрива общия селективен критерий да е обуславящ за изводите на въззивния съд. Видно от изложените към решението мотиви съдът не е приел по делото да се установява изключване на ищците като членове на ответното сдружение. Посочил е, че са учредители на сдружението и че към датата на провеждане на процесното общо събрание са негови членове, както и че са вписани членове на управителния съвет на сдружението към датата на устните състезания пред въззивния съд. Изложил е, че пред въззивния съд е представен протокол от 17.08.2020г. от заседание на управителния съвет за изключване на ищците като членове на сдружението, но е счел последният за неотносим към допустимостта на спора, доколкото следва датата на ОС, на което са взети атакуваните с исковете по чл. 25, ал. 4, вр. ал. 6 ЗЮЛНЦ решения. Документът не е приет по делото като писмено доказателство като искането на ответника в този смисъл е оставено без уважение от въззивния съд с определение от о. с.з. на 17.11.2021г.
Независимо от горното, касаторът не обосновава и соченият от него допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по разяснения с ТР 1/19.02.2010г. по т. д. 1/2009г. на ОСГТК на ВКС начин, а именно не се твърди разглеждането му да допринася за промяна на създадената съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването, нито че законът е неясен или непълен.
Досежно правния интерес на член на сдружение да атакува решения на ОС на сдружението е налице формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС, включително по решение № 81 от 25.04.2017г. по т. д. 563/2016г. по описа на ВКС, ТК, II ТО и решение № 207 от 13.12.2010г. по т. д. 129/2010г. по описа на ВКС, ТК, II TO, с която се приема, че оправомощено да води иска по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ е лице, което притежава качеството член на сдружението към датата на провеждане на ОС, на което са взети оспорените решения, и което обосновава конкретен правен интерес от предявения конститутивен иск - че позитивното решение по последния ще се отрази на правната му сфера. Наличието на утвърдена съдебна практика на самостоятелно основание изключва допускането до касация по правния въпрос при условията на сочения от касатора допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поставеният трети процесуален въпрос е обусловил изводите на въззивния съд, но по този въпрос касаторът не обосновава допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. На поставения правен въпрос е даден отговор също в решение № 27/02.02.2015г. по гр. д. №4265/2014г. на ВКС, IV ГО, решение № 24/28.01.2010г. по гр. д. №4744/2008г. на ВКС, ГК, І ГО, решение № 331/19.05.2010г. по гр. д.№257/2009г. на ВКС, ГК, IV ГО, решение № 700/28.10.2010г. по гр. д.№ 91/2010г. на ВКС, ГК, IV ГО, решение № 283/14.11.2014г. на ВКС по гр. д. 1609/2014г. на ВКС, ГК, IV ГО, както и в цитираните от касатора решения. В посочените актове е възприето, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, относими към отправените до него искания. Съдът е обсъдил всички представени по делото писмени доказателства, като подробно е мотивирал, както фактическите, така и правните си изводи и е отговорил на всички доводи и възраженията на страните по спора.
Четвъртият материалноправен въпрос е обуславящ за изхода на спора, но по него касаторът не е обосновал наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С цитираната от касатора практика на ВКС по решение № 60052 от 13.07.2021г. по т. д. 261/2020г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, е прието, че разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗЮЛНЦ регламентира правомощията на общото събрание на сдружението, едно от които е да приема и изключва членове на сдружението /чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЮЛНЦ/. По аргумент от противното на чл. 25, ал. 2 ЗЮЛНЦ е направен извод, че правата по чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЮЛНЦ могат да се възлагат на други органи на сдружението. Счетено е, че управителният съвет на сдружението разполага с правомощия да приема и изключва членове на сдружението, ако това е предвидено в устава на юридическото лице с нестопанска цел. Подчертано е, че за да възникне членствено правоотношение, е необходимо да бъдат осъществени всички елементи от фактическия състав на възникване на членствена връзка, предвидени в устава. Посочено е, че е допустимо в устава на сдружението да бъдат уредени определени процедури за приемане на нови членове и за настъпване на действието на решението за приемане. Изложено е, че при липсата на предвидени в закона и устава условия за настъпване на ефекта на решението на управителния съвет на сдружението за приемане или изключване на член на сдружението, следва да се приеме, че решението произвежда незабавно действие.
Въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираната практика. Въззивният съд е счел, че с устава на ответника е установен специален ред за приемане на нови членове на сдружението, който предвижда сложен фактически състав – вземане на решение от управителния съвет на сдружението и одобряване на решението с решение на общото събрание на сдружението, едва след осъществяването на който състав възниква членственото правоотношение. Приел е, че при доказателствена тежест за ответника и нарочно оспорване от ищците не се установява осъществяването на предвидената в устава процедура по приемане на нови членове – липсва решение на ОС за одобряване на приемането им, поради което е заключил, че членовете не са приети, респективно че нямат право да участват в процесното ОС на сдружението.
По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.
При този изход на спора право на разноски имат ответниците по касация С. И. Ц. и В. Г. В.. Доказват разходи в размер на сумата общо 800 лв. – заплатено общо възнаграждение за представляването им от адвокат, и на всеки следва да бъде присъдена сумата 400 лв.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб ВАНТО - ВИДИН“, В ЧАСТТА, срещу решение № 144 от 08.03.2022г. по т. д. № 603/2021г. по описа на Софийски апелативен съд, В ЧАСТТА, с която е обезсилено като недопустимо решение № 40 от 29.01.2021г. по т. д. 1/2020г. по описа на Окръжен съд – Видин, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от С. И. Ц. и В. Г. В. срещу Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб ВАНТО - ВИДИН“ искове с правно основание чл. 124 ГПК за установяване несъществуването на решения на ОС на сдружението, проведено на 12.12.2019г. и непровеждане на извънредно ОС на тази дата, и ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 1651/2022г. на ВКС, ТК, Второ отделение, в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 144 от 08.03.2022г. по т. д. № 603/2021г. по описа на Софийски апелативен съд, В ЧАСТТА, с която е отменено решение № 40 от 29.01.2021г. по т. д. 1/2020г. по описа на Окръжен съд – Видин, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от С. И. Ц. и В. Г. В. срещу Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб ВАНТО - ВИДИН“ искове с правно основание чл. 25, ал. 4, вр. с ал. 6 от ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на ОС на Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб ВАНТО - ВИДИН“, проведено на 12.12.2019г., и вместо това е постановена отмяна на решенията на общото събрание на Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб ВАНТО - ВИДИН“, взети на 12.12.2019г., с които: е приет отчет за дейността на сдружението; избран е нов УС; и като председател на сдружението е избран Ю. К. Й..
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб ВАНТО - ВИДИН“, ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място], [улица], х-л Дунав, да заплати на С. И. Ц., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, офис 2, сумата 400 лв. – разноски по делото пред ВКС.
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб ВАНТО - ВИДИН“, ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място], [улица], х-л Дунав, да заплати на В. Г. В., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, офис 2, сумата 400 лв. – разноски по делото пред ВКС.
Определението, в частта с която касационната жалба се оставя без разглеждане, може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването му.
В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.