Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1994, стр. 618, пор. № 224

МОЖЕ ДА СЕ ИСКА ОТМЕНЯВАНЕ ПО РЕДА НА ЧЛ. 231 ГПК НА ВЛЕЗЛИТЕ В СИЛА АКТОВЕ НА ОСОБЕНИТЕ ЮРИСДИКЦИИ, КОИТО ВЪРХОВНИЯТ СЪД НА НРБ КОНТРОЛИРА ПО РЕДА НА ЧЛ. 38 ЗУС И ЧЛ. 225 ГПК

Чл. 231 ГПК

Наистина в практиката поставеният въпрос не се е разрешавал еднакво. Поради това тя е противоречива. Така по-старата практика на ВС на НРБ е в положителен смисъл, като е изразена в р. 154/1954 г. и 155/1954 г. и др. ОСГК и според тях в чл. 231 ГПК са включени актовете на особените юрисдикции. По-новата практика на Върховния съд на НРБ, изразена в р. 1680/1961 г. на III г. о., р. 3159/1961 г. на III г. о., р. 1672/1962 г. на IV г. о. и др., е в смисъл, че не подлежат на отмяна по чл. 231 ГПК влезлите в сила актове на особените юрисдикции. Основанията за това са: 1. По реда на чл. 231 ГПК могло да се иска отмяна само на съдебните актове и понеже нямало такава нормативна разпоредба, която да урежда този въпрос, поради това актовете на административните юрисдикции не могли да бъдат отменявани по този ред. 2. Законодателят бил предвидил в чл. 38 ЗУС, че тези актове подлежат на преглед само по реда на надзора. 3. По реда на чл. 231 ГПК могло да се иска отмяна на влезлите в сила решения само когато последните били постановени от съд, а не и от други органи, каквито са административните юрисдикции, което следвало от разпоредбите на чл. 232, ал. 2 и чл. 234, ал. 2 ГПК, според които молбата за отмяна се подава чрез първоинстанционния съд, а след отменяването на решението изцяло или отчасти делото се връща за ново разглеждане на надлежния съд.

При едно буквално граматическо тълкуване на посочените нормативни разпоредби последната практика на Върховния съд би била правилна. В действителност обаче законодателят в посочените по-горе разпоредби не е вложил разбиране, че актовете на особените юрисдикции не подлежат на отмяна по реда на чл. 231 ГПК. Наистина в чл. 231 ГПК няма изрична разпоредба, в която да се говори, че актовете на особените юрисдикции могат да бъдат отменявани по този ред, а се говори за влязло в сила решение, докато в последното изменение на чл. 225 ГПК се съдържа разпоредба за допускане преглед на влезли в сила решения на съдилища и на особените юрисдикции, както и че в чл. 232, ал. 2 и чл. 234, ал. 2 ГПК се говори само за съдилища. Но в ал. 3 на чл. 225 ГПК се съдържа разпоредба, според която не е допустим преглед по реда на надзора, когато може да се иска отмяна по чл. 231 ГПК. Щом това е така и щом като по чл. 225 ГПК е допустим преглед и спрямо влезлите в сила актове на особените юрисдикции, макар законът да не предвижда изрично възможност за отмяна на последните, като се има пред вид, че според нашето социалистическо право гражданският процес брани гражданските правоотношения в широкия смисъл на думата, т. е. всички материални граждански правоотношения, при разрешаването на които и особените юрисдикции като правораздавателен орган на администрацията при производството в практиката спазва и разпоредбите на ГПК, а решенията им се приравняват по същността си на решенията на съда, следва да се счете, че законодателят е имал пред вид в нормата на чл. 231 ГПК не само решенията на съда, но и решенията на особените юрисдикции. В такъв случай, щом законодателят е предвидил две различни производства за отмяна на решенията по реда на чл. 225 и 231 ГПК, явно е, че при липсата на друг път на защита срещу решенията на особените юрисдикции, когато те са засегнати от пороци по чл. 231 ГПК, ще бъде в духа на закона, ако се счете, че и спрямо тях се разпростира извънредно средство за защита по чл. 231 ГПК. При това положение е ясно, че приемането на противното не е била мисълта на законодателя, изразена в чл. 38 ЗУС и чл. 225 и 231 ГПК, защото в такъв случай не биха могли да се поправят редица опорочени актове на особените юрисдикции.

Че мисълта на законодателя, макар изрично да не е изразена в нормативен акт, е всички материални правоотношения да се бранят от извънредните способи за защита по нормите на гражданския процес, какъвто е този по чл. 231 ГПК, следва и от обстоятелството, че в чл. 58 от новия Закон за административното производство е предвидено решенията на съда по жалби срещу административните актове да могат да бъдат отменявани по реда на чл. 231 ГПК, което означава, че ще подлежат на отмяна по същия ред и влезлите в сила необжалвани административни актове.