1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50413

[населено място], 08.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ: И. П.

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1761 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. И. Б. срещу въззивно решение № 588 от 26.04.2022 г., постановено по в. гр. д. № 3362/2021 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 265128/29.07.2021 г. по гр. д. № 3932/2020 г. на Софийски градски съд за осъждане на „ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД да заплати сумата 104 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от Д. И. Б. неимуществени вреди вследствие ПТП от 27.11.2018 г., в което загива майка му С. Д. Б., и е потвърдено отхвърлянето на иска за разликата над 104 000 лв. до претендирания с исковата молба размер от 200 000 лв.

В жалбата се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Липсват формулирани въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Направено е възражение, че за правилното приложение на чл. 52 ЗЗД съдът следва да обсъди съгласно изискванията на т. 11 от ППВС № 4/1968 г. дали присъденото обезщетение съответства на характера на уврежданията, степента на болките и страданията, периодът на лечение, възстановен ли е напълно или не пострадалият, като в случая се заявява становище, че съставът на Апелативен съд София се е отклонил от тези указания, като е вложил различно от сдържащото се в задължителната практика по приложението на цитираната норма разбиране за „справедливост“ и критерии, по които следва да бъде определен необходимият за възмездяване размер на причинените на ищеца вреди. Бланкетно е релевирано и нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

При изложените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено, като бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер от още 96 000 лв., както и да бъдат присъдени сторените пред трите съдебни инстанции разноски.

От ответника по касация „ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД не е подаден отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по предявена от Д. И. Б. срещу „ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД искова претенция за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания вследствие смъртта на майка му, настъпила в резултат на ПТП на 27.11.2018 г.

С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявеният срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане е уважен до размер от 104 000 лв. В мотивите на въззивното решение съдът е приел за безспорно установено с оглед влязла в сила присъда и изслушано заключение на вещо лице факта на нарушение на правилата за движение по пътищата, вследствие на които деликнвентът е реализирал ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на майката на касатора, както и валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество. От тези обстоятелства е извел извод за наличие на предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника. При определяне размера на обезщетението е съобразил свидетелски показания, от които се установяват близките отношения между пострадалата и ищеца, съвместното им съжителство, липсата на друго семейство, както и емоционалният му срив. Възражението за съпричиняване съдът е счел за основателно и е определил такова в обем 20%, позовавайки се на заключението на вещото лице, съгласно което пострадалата е пресичала в тъмната част на денонощието, в дъжд, на необособено за това място, като е имала възможност да възприеме фаровете на приближаващия се автомобил, но е предприела пресичане въпреки това. С оглед това приел, че е налице нарушение на нормата на чл. 113, ал. 2 ЗДвП, обуславяща приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Не са налице твърдените от касатора основания за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение.

При произнасянето си настоящият състав взе предвид задължителните постановки на т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. В тази връзка касаторът не е формулирал никакъв правен въпрос, което е достатъчно основание за недопускане на касационната жалба до касационен контрол. Дори и от изложението да може да бъде конкретизиран въпрос относно критериите, които съдът следва да съблюдава, за да формира извод за размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД така, че то да е справедливо, то същият не е разрешен в противоречие с тълкувателното постановление на Пленум на ВС № 4/1968 г. Въззивният съд е осъществил съвкупна преценка на фактическите обстоятелства при определяне на действително претърпените от ищеца вреди. В производството по селекция на касационните жалби не може да бъде проверявана правилността на постановеното от въззивния съд решение, възприемането на фактическата обстановка или обсъждането на събраните по делото доказателства. Наличието на съпричиняване се явява ирелевантно при определяне на размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, тъй като правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД се прилага за редуциране на вече определеното обезщетение.

Оплакванията за неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не кореспондират с ясно формулиран правен въпрос. Извън това, неоснователно е поддържано наличието на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид константната и непротиворечива съдебна практика на касационната инстанция по приложение на цитираната разпоредба. Същата е обобщена в решение № 60090/29.07.2021 г. по т. д. № 1472/2020 г. на I т. о. ВКС, в което са систематизирани предпоставките, обуславящи основателността на правонамаляващото възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД – обстоятелство, изключващо изначално наличието на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на решението до касация.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 588 от 26.04.2022 г., постановено по в. гр. д. № 3362/2021 г. на Апелативен съд София.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.