1№50159

Гр.София, 05.06.2023г.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. № 3274 по описа за 2022 г., намира следното:

Образувано е по касационна жалба на М. И. К. срещу решение № 264663 от 12.07.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 11391/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 74820 от 22.04.2020 г., постановено по гр. д. № 78066/2018 г. по описа на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от М. И. К. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване, че М. И. К. не дължи на Д. С. Б. сумите от 18 000 лв. – главница за неизплатено обезщетение за неимуществени вреди; 23 900 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 17.12.2002 г. до 04.12.2018 г., и 300лв. – съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.11.2006 г. по н. о. х. д. № 1969/2005 г. на Софийски градски съд, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20068620400022 по описа на ЧСИ М. Г..

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя въпроси, въз основа на които моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Сред поставените от касатора въпроси, четвъртия въпрос, уточнен от настоящата инстанция е следният: „Прекъсва ли се течението на давността от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“. Сочи се, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 25 от 21.11.2019 г. по гр....