О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50132

гр. София, 23.05.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от дванадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Г. Н. МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 1664 /2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационни жалби на Т. В. С. и Й. В. Т. против решение № 1276 от 3.12.2021 г., постановено по в. гр. д. № 900/2021 г. по описа на Апелативен съд – С., с което е потвърдено решение № 4197 от 14.07.2020 г., постановено по гр. д. № 9382/2018 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Й. В. Т. и Т. В. Т. против П. Р. Б., И. Р. М., заместен по реда на чл. 227 от ГПК от Л. Г. З. и Б. С. П., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че не са собственици на недвижим имот с идентификатор 68134.4329.366 по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД–18–74/20.10.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в [населено място], район О. Купел, Г. Б. местност В. з. Горна баня – раз. , с площ от 10 036 кв. м.

Касационните жалби съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 , предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване.

Ответниците по касационната жалба П. Р. Б. и Л. Г. З., чрез адв. И. Х., с подадения отговор на жалбата, изразяват становище за неоснователност на същата, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендират присъждане направените разноски в касационното производство.

Ответникът по касационната жалба Б. С. П., чрез адв. А. С. и адв. С. С., с подадения отговор на жалбата, оспорва касационната жалба като неоснователна и поддържа, че не са налице основанията по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на Първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:

Касационните жалби са допустими: подадени са от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск за собственост, въззивният съд е споделил напълно изложените от първоинстанционния съд мотиви и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че с нотариални актове № ..... от 05.04.1930 г. и № 144 от 24.08.1934 г. общият наследодател на ответниците Б. Ю. П. е придобил правото на собственост върху ливади и ниви в м. З. К. в Горнобанското землище. Имотите с площ от 30 декара са отчуждени по ЗОЕГПНС и завзети с Акт от 22.07.1949 г. Имотът е възстановен на наследниците на Б. П. по силата на ЗВСОНИ, като със заповед № РД-57-440 от 08.04.1996 г. на Кмета на Столична община е постановено отписването от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти на нива и ливада от 30 дка в м. З. К. в Горнобанското землище. Имотът е идентифициран съобразно скица като стар пл. № ..... - извън регулация.

Съдът е приел за установено също, че след отчуждението имотът е бил включен в ТКЗС Г. К. – Горна баня. Правоимащите лица на заличеното ТКЗС са отказали да предадат на наследниците на Б. П. владението на реституирания имот, поради което последните на 04.10.1993 г. са предявили иск по чл. 108 от ЗС, по който е образувано гр. д. № 5010/1993 г. по описа на Софийски районен съд. Първоинстанионният съд е отхвърлил иска. С решение № 300 от 07.01.1999 г., постановено по в. гр. д. № 5148/1995 г. на Софийски градски съд е отменено решението на СРС и е уважен искът по чл. 108т ЗС, като правоимащите лица на заличеното ТКЗС Г. К. са осъдени да предадат на М. Б. Г., Р. К. П. и Б. С. П. владението върху парцел І с площ от 26. 277 дка в граници по скицата на вещото лице, изготвена по делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението и върху парцел ІІ от 15. 474 дка, очертан на скицата на вещото лице и приподписана от съда, като двата имота са част от стар имот с планоснимачен № ..... и се намират в м. З. К.

След предявяване на иска по чл. 108 ЗС, ТКЗС Г. К.е продало на Р. С. и А. К. процесния имот, който впоследствие е бил предмет на делба, както и на дарение от Р. С. и Г. С. в полза на А. С.. Последната на 22.05.2012г. е продала на ищците реална част от имот с площ от 26. 277 декара, а имено имот с площ от 10 138. 50 кв. м. с идентификатор ..... .

М. Б. Г., Р. К. П. и Б. С. П. през 1996 г. са предявили иск по чл. 108 от ЗС против А. К. и Р. С. за предаване владението на процесния имот – парцел І по плана за парцелиране на стопанския двор на ТКЗС Г. К.. Образувано е гр. д. № 3172/1996 г. по описа на Софийски районен съд, като искът е отхвърлен. С решение от 19.05.2016 г., постановено по гр. д. № 326/2005 г. на СГС е обезсилено решението на СРС и е прекратено производството по делото поради това, че страните по делото са обвързани от силата на пресъдено нещо, формирана от влязлото в сила решение по гр. д. № 5010/1993 г. по описа на СРС. С определение от 21.06.2017 г., постановено по гр. д. № 5130/2016 г. от ВКС не е било допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение.

С констативен нотариален акт № ..... от 25.01.2018 г., съставен въз основа на представени на нотариус документи, ответниците са признати за собственици на имот с идентификатор ....., с площ от 10 036 кв. м. при квоти по 1/4 ид. ч. за И. М. и П. Б. и 1/2 ид. ч. за Б. П. .

Съдът, въз основа на приетите заключения на съдебно - техническите експертизи, е приел за установено, че процесният имот с идентификатор ...... е част от парцел I по парцеларния план на стопанския двор на ТКЗС Г. К., този, който ТКЗС е продало на Р. С. и А. К..

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът е направил извод, че ищците и ответниците по силата на чл. 220 от ГПК (отм.) са обвързани от силата на пресъдено нещо, която е формирало решението, постановено по гр. д. № 5010/1993 г. по описа на СРС. Съдът е приел, че процесният имот с идентификатор ..... е част от парцел I по парцеларния план на стопанския двор на ТКЗС Г. К., който ТКЗС след предявяването на иска по чл. 108 от ЗС е продало на Р. С. и А. К., а в последствие този имот е бил предмет на делба и на два договора за дарение, като вторият е в полза на ищците. Направен е извод, че ответниците в съсобственост при посочените от тях квоти са титуляри на правото на собственост върху процесния имот с идентификатор ....., като правото им е противопоставимо на ищците.

С оглед тези мотиви на съда не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по поставените от касатора Й. В. Т. правни въпроси досежно пределите на силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение, с което е уважен предявеният от праводателите на ответниците иск по чл. 108 ЗС.

Въпросите са обосновани с твърдения, че съдът се е произнесъл относно пределите на силата на пресъдено нещо, без да съобрази, че съгласно приетите по делото заключения на съдебно – техническата експертиза, идентичността на процесния имот с този, предмет на спора по приключилото производство, не е безспорно установена, както и че съдът е уважил иска, без да съобрази, че ответниците основават правото си на собственост върху спорния имот на факта на проведена реституция в полза на свой праводател, без в процеса да са доказали твърдяния придобивен способ и всички негови елементи.

Така поставените въпроси не кореспондират с приетото от съда. Видно от обжалваното решение въззивният съд е посочил, че пред първата инстанция са приети заключения на две технически експертизи, от които се установява, че процесният имот с идентификатор ..... е част от парцел I по парцеларния план на стопанския двор на ТКЗС Г. К., този, който ТКЗС е продало на Р. С. и А. К.. По - нататък в решението си съдът е посочил, че страните по силата на чл. 220 от ГПК (отм.) са обвързани от силата на пресъдено нещо, която е формирало решението, с което правоимащите лица на заличеното ТКЗС Г. К.са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат владението на парцел І с площ от 26. 277 дка. Следователно съдът е приел, че процесният имот с идентификатор .... попада в парцел I, спорът за собствеността на който е разрешен с влязло в сила решение, а не е направил извод, че е налице съмнение и неяснота относно обекта на собственост, за който е постановен съдебният акт. Правилността на влязлото в сила решение не може да бъде преценявана при формиране изводите относно обективните предели на силата на пресъдено нещо и в този смисъл несъгласието на ищците с констатациите на вещото лице по приключилото производство не е основание за незачитане на влязлото в сила решение. Дали заключението на съдебно - техническата експертиза, въз основа на което е постановено това влязло в сила решение, е било обосновано и дали изводите на вещите лица, направени по приключилото производство, се споделят от вещите лица по настоящето дело, са все въпроси неотносими към приложението на чл. 220 ГПК / отм./. Да се приеме противното, то това означава да се пререшава спор, приключил с влязло в сила решение, което е недопустимо, предвид нормата на чл. 299 ГПК. По същите съображения не подлежи на пререшаване и въпросът относно наличието на предпоставките за реституция на имота. За да отхвърли иска, въззивният съд е направил извод, че имотът е възстановен по силата на ЗВСОНИ, като спорът за собственост е решен с влязло в сила решение между праводателите на страните и съответно ищците и ответниците по силата на чл. 220 от ГПК (отм.) са обвързани от силата на пресъдено нещо, която е формирало влязлото в сила решение по гр. д. № 5010/1993 г. по описа на СРС. Т.е. при наличието на влязло в сила решение относно собствеността върху имота, съдът е приел, че не следва да се произнася по въпроса за съществуването на условията за реституция, защото това са все факти, обхванати от силата на пресъдено нещо и не може в последващ процес между страните /респ. между техните правоприемници/ те да се пререшават.

Предвид липсата на общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси не следва да се извършва преценка за наличието на специалната такава по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

Не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и по въпроса дали е формирана сила на пресъдено нещо по отношение придобиването на имот, чието местоположение и граници са установени въз основа на документ, признат в надлежно съдебно производство за подправен. Въпросът не е във връзка с приетата за установена по делото фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи. Доказателства за осъждане на ответниците за извършено от тях документно престъпление не са представени по делото и съответно не са и обсъждани. Ако по надлежния съдебен ред се установи, че документ, представен по приключилото с влязло в сила решение, е неистински, то това е основание за отмяна на влязлото в сила решение, но не и за незачитане на формираната с него сила на пресъдено нещо.

Ищците по делото основават правото си на собственост освен на деривативно основание – договор за покупко - продажба и на добросъвестно давностно владение, считано от датата, на която са закупили имота – 22.05.2012г.

В обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците не са придобили правото на собственост върху процесния имот на основание давностно владение, независимо дали е било добросъвестно или с изтичането на период от 10 години, защото събраните доказателства не установяват да са владели процесния имот непрекъснато, явно и спокойно и да са манифестирали на ответниците намерението, че го владеят като свой. Освен това, считано от 1996 г. до 2017 г. е налице висящ съдебен процес по иск с правно основание чл. 108 от ЗС, по който страни са били страните по настоящото дело и техните наследодатели, в който период давност не е текла.

При тези мотиви на съда е налице основанието на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради очевидна неправилност. Последната се извлича пряко от мотивите на съдебното решение, където е прието, че приобретателят по договор за покупко - продажба, придобил от несобственик и позоваващ се на добросъвестно владение следва да установи, че е манифестирал на действителния собственик намерението си за своене на имота, както и че в хипотезата на прекратено производство давност не е текла в периода, докато е траел съдебният процес.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1276 от 3.12.2021 г., постановено по в. гр. д. № 900/2021 г. по описа на Апелативен съд – С..

ДАВА едноседмичен срок на касаторите Т. В. С. и Й. В. Т. да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 068,35лв. и в същия срок да представят доказателства за извършеното плащане.

УКАЗВА на касаторите, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационните им жалби ще бъдат върнати.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.