О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50237

София, 04.04.2023 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Е. С.

Членове: Ирина Петрова

Десислава Добрева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 1134 по описа за 2022 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „ЧЕЗ Р. Б. АД срещу решение № 134 от 02.03.2022г. по в. т.д.№ 1162/2021г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решението по т. д.534/2020г. на Софийски градски съд за уважаване на отрицателния установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК и признаване за установено, че ищецът „К. Л. ООД“, [община] не дължи на „ЧЕЗ Р. Б. сумата 32 273.41лв., за която разпределителното дружество е издало фактура от 02.03.2020г. въз основа на Констативен протокол от 20.02.2020г. за проверка на неточно измерване и/или неправомерно измерване на ел. енергия в обект на ищеца - метален цех, в [населено място].

В касационната жалба е въведен довод за неправилност на извода, споделен от въззивната инстанция, че ЗЕ в чл. 98а, ал.2,т.6,б.“а“ и чл.104, ал.2,т.5,б.“а“ предвижда право за извършване на корекции на сметки на клиенти в полза на крайния снабдител, но не и в полза на други субекти или страни по сделки с ел. енергия, а същевременно подзаконовият нормативен акт - ПИКЕЕ, предвиждащ възможност корекцията да бъде извършена от разпределително дружество, е в противоречие с нормативен акт от по-висша степен - ЗЕ, поради което вземане на разпределителното дружество „ЧЕЗ Р. Б. по процесната фактура не е валидно възникнало и то не е материалноправно легитимирано да изисква плащане по нея. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът оспорва правилността на тези изводи с искане решението да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроси, които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1.Налице ли е противоречие на нормите на чл.56,ал.1 и ал.2 ПИККЕЕ с нормите на Закона за енергетиката?

2.Кой има право да получи от крайния клиент начислената ел. енергия в резултат на извършени корекции по реда на ПИКЕЕ - крайният снабдител или операторът на разпределителната мрежа?

3.Ако корекционната фактура по реда на ПИКЕЕ следва да се издаде на небитов клиент на пазара на свободно договорени цени на ел. енергия, на който доставчик на ел. енергия не е крайният снабдител, кой има право да издаде корекционната фактура - крайният снабдител или операторът на разпределителната мрежа? По тези въпроси се твърди и формирана противоречива практика на съдилищата дали ПИКЕЕ могат да породят правни последици и може ли разпределителното дружество да издава корекционната фактура.

Иска се допускане на обжалването и поради неговата очевидна неправилност без изложени аргументи за наличието на това основание.

В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. Поддържа, че въззивната инстанция правилно е определила приложимия материален закон и правилно е констатирала противоречието между подзаконовия нормативен акт ПИКЕЕ - чл.51,ал.1 и ал.2 с по-високия по степен - ЗЕ, поради което и вземане на „ЧЕЗ Р. Б. АД по процесната фактура не е валидно възникнало и то не е материално правно легитимирано да иска плащане въз основа на нея. Поддържа се правилността и на извода, че правоотношението между страните по предоставяне на достъп до и пренос на ел. енергия през разпределителната мрежа не включва задължение на ползвателя да заплаща цената на ползвана от него ел. енергия.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Обсъждайки фактическите твърдения на ищеца в исковата молба, изложени като част от основанията на предявения иск - че ответното дружество не притежава качеството на доставчик на ел. енергия, поради което начислената от него сума за корекция няма правно основание нито в закона, нито в лицензията, която притежава; че разпоредбите на чл.51 ПИКЕЕ са нищожни поради противоречие със закона и императивни правни норми, а разпоредбата на чл. 83, ал.1,т.6 ЗЕ, предоставяща компетентност на ДКЕВР да издаде правила за измерване на количеството ел. енергия е противоконституционнна поради противоречие с чл. 114 и чл. 115 КРБ, въззивната инстанция е приела, че възможността за извършване на корекции е предвидена в ЗЕ - чл. 98а, ал.2,т. 6 ЗЕ и тя е в полза на крайния снабдител при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства.

Обсъдено е, че от друга страна в разпоредбите на чл. 49 - 58 ПИКЕЕ /ДВ, бр. 35 от 2019 г./ се урежда възможност за едностранна корекция на сметка за ползвана ел. енергия за минал период и съгласно чл.56,ал.1 в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел, операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за „задължения към обществото“; а според чл. 56, ал. 2 ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1. При тези констатации е изведено, че подзаконовият акт предоставя на оператора на мрежата - разпределителното предприятие възможността да извърши корекцията и да получи определената като корекция сума.

Отречена е основателността на твърдението на ищеца, че разпоредбата на чл. 83, ал.1,т.6 ЗЕ противоречи на разпоредбите на чл. 114 и чл. 115 КРБ, но е приет за основателен доводът му за липса на материалноправна легитимация на ответника да претендира сума за корекция на сметки на потребителите за минал период при очертаната по-горе противоречива според въззивната инстанция нормативна уредба на въпроса кой е компетентен да извърши корекция и да получи определената при корекцията сума за неточно измерена ел. енергия. Въззивната инстанция е акцентирала на страните по договора за продажба на ел. енергия - битов/краен клиент по смисъла на § 1, т. 2а, респ. т. 27г от ДР на ЗЕ и доставчика - краен снабдител и на задължението на потребителя за заплащане на електрическата енергия на доставчика - краен снабдител, в съответствие със законовата уредба на сделките с електрическа енергия в ЗЕ - чл. 92 - 96 и чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ и § 1, т. 28а, б. а от ДР на ЗЕ . При този анализ е прието, че „ЧЕЗ Р. Б. АД няма качеството на краен снабдител, а е електроразпределително дружество, съгласно притежавания от него лиценз на оператор на електропреносната/електроразпределителна мрежа по смисъла на чл. 92, ал. 1, т. 5 и 6 ЗЕ и § 34а, б. а и § 34б, б. б от ДР на ЗЕ, а правото за извършване на корекции на сметките на клиентите в полза на крайния снабдител, уредено в ЗЕ за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване, се извежда от разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. а и на чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. а ЗЕ като проявление на правилото на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. По тези съображения въззивната инстанция е отрекла Законът за енергетиката да предвижда и допуска възможност за извършване на корекция на сметка на потребител за минал период в полза на други субекти или страни по сделки с електрическа енергия.

Отречено е и правото на ответното дружество върху процесното вземане да произтича въз основа на предвидената с ПИКЕЕ, приети 2019г. възможност на електроразпределителното дружество да коригира сметката на крайния клиент с аргумента, че разпоредбата на чл. 83, ал.1,т.6 ЗЕ делегира на КЕВР правомощия да приеме правилата за измерване на количеството електрическа енергия като детерминира ясно предмета им (принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни), а правата и задълженията на страните по сделките за пренос, разпределение и достъп до електрическите мрежи са извън делегираните от закона правомощия; че извън уредбата на ПИКЕЕ стоят въпросите кому принадлежи правото за едностранно коригиране на сметките на клиентите и в чия полза се извършва корекцията; че правилата следва да се ограничат до регламента на реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.

При извод за противоречие на подзаконовия нормативен акт ПИКЕЕ (чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ) с по-високия по степен ЗЕ относно правомощието за извършване на корекция в сметката на потребителя на електроенергия в случаите на неизмерена или неправилно измерена такава на различни правни субекти, на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА въззивната инстанция е счела за приложим нормативния акт от по-висока степен - ЗЕ, който не предвижда възможност за електроразпределителното дружество да коригира едностранно и в своя полза сметката за консумирана електрическа енергия на крайните клиенти, от което е изведено, че вземане на „ЧЕЗ Р. Б. АД по процесната фактура не е валидно възникнало и въззивникът не е материално-правно легитимиран да иска плащане на процесната сума и само на това основание претенцията на ищеца е неоснователно предявена.

Отречено е и правото на ответника да издаде корекционна фактура и да получи сумата по нея като компенсация за технологичните му разходи, причинени от консумацията и неотчитането на ел. енергия като непредвидено в закона. Отречено е и това право за произтича от сключения между страните договор за предоставяне на достъп до и пренос на електрическа енергия през разпределителна мрежа № [ЕГН]/24.01.2017г. и от Общите условия, при които е сключен.

Не следва касационното обжалване да се допусне на директното основание, посочено от касатора - очевидна неправилност, тъй като релевантни съображения и аргументи за наличието на този съществен порок, който следва да е пряко изводим от съдържанието на въззивния акт, не са изложени. Задължение за обосноваване наличието на предпоставката по чл.280,ал.2,предложение трето ГПК е на касатора, а не на касационната инстанция.

Не следва и касационното обжалване да бъде допуснато по третия формулиран в изложението въпрос, който не е разрешаван от въззивната инстанция, съответно не е послужил като правен аргумент за уважаване на иска. Този въпрос не е обуславящ, а хипотетичен.

Настоящият състав намира за основателно искането за допускане на касационното обжалване по първите два въпроса (налице ли е противоречие на нормите на чл.56,ал.1 и ал.2 ПИККЕЕ с нормите на Закона за енергетиката и кой има право да получи от крайния клиент начислената ел. енергия в резултат на извършени корекции по реда на ПИКЕЕ - крайният снабдител или операторът на разпределителната мрежа), тъй като те съответстват на критериите за общо основание за осъществяване на факултативния касационен контрол, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС като същевременно първият въпрос предпоставя предварително отговор и на въпроса съществува ли и в какви рамки законова делегация за приемане на ПИКЕЕ от регулатора.

По тези въпроси, след постановяване на въззивното решение и депозиране на касационната жалба, е формирана последователна практика на гражданска колегия на Върховния касационен съд, поради което касационното обжалване следва да се допусне не на въведената от касатора допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК (чието приложно поле би било налице при отсъствието на практика по чл.280,ал.1,т.1, предложение последно ГПК поради съществувалото противоречие в практиката на съдилищата по този въпрос преди произнасянето на съставите на ГК на ВКС), а за проверка съответствието на изводите в обжалвания акт с решения на ВКС, ГК - № 16 от 9.02.2021г. по гр. д. № 1635/2020г., III г. о; № 77 от 30.05.2022г. по гр. д. № 2708/2021 г., III г. о; № 115 от 17.06.2022г. по гр. д. № 3817/2021 г., IV г. о; № 85 от 27.06.2022г. по гр. д. № 2528/2021г., IV г. о.; № 153 от 29.06.2022г. по гр. д.№ 2999/2021г. на IV г. о.; № 50186 от 24.10.2022г. по гр. д. № 4372/2021 г., IVг. о.

Касаторът следва да заплати държавна такса по чл.18,ал.2,т.2 от Тарифата за таксите, които се събират по реда на ГПК в размер на 646лв.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Допуска касационно обжалване на решение № 134 от 02.03.2022г. по в. т.д.№ 1162/2021г. на Апелативен съд София.

Указва на касатора „ЧЕЗ разпределение България“АД в едноседмичен срок да представи по делото доказателства за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 646лв. като при неизпълнение на указанията касационната жалба подлежи на връщане.

След изтичане на срока, делото да се докладва.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: