ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 50342

София, 18.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

разгледа в закрито заседание на 17.10.2022 г. докладваното от съдията Христакиев т. д. № 146 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Национална агенция по приходите срещу въззивно решение на Варненски апелативен съд.

Ответникът „Полимери“ АД (н) не изразява становище. Синдикът оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, като възражението на синдика в тази насока е неоснователно. Въззивното решение е връчено на жалбоподателя на 25.10.2021 г., а жалбата, видно от официалното удостоверяване на длъжностното лице при постъпването й в съда, е подадена по пощата на 25.11.2021 г., поради което и съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК срокът е спазен.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца част, с която са отхвърлени предявените по реда на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ искове за установяване на публични вземания, представляващи месечни имуществени санкции и лихви за забава, наложени с наказателно постановление, издадено от министъра на околната среда водите на основание чл. 69 от Закона за опазване на околната среда.

За да постанови решението си, съдът е намерил за неоснователен довода на жалбоподателя, че синдикът няма право да прави възражение за погасяване на вземанията на кредитора по давност. Изложил е съображения, че такова право имат всички участници в производствата по чл. 694 ТЗ, включително и синдикът по силата на правомощието си да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено масата на несъстоятелността (арг. чл. 711, т. 4 ТЗ), като действа в защита на общия интерес на всички участници (чл. 694, ал. 8 ТЗ), както и че на основание чл. 134 ЗЗД, когато бездействието на длъжника застрашава удовлетворяването на кредиторите, синдикът може да упражни неговите имуществени права, в това число и възраженията за давност.

Приел е също, вкл. посредством препращане към мотивите на първоинстанционното решение, че част от вземанията, отнасящи се за периода след обявяването на длъжника в несъстоятелност с произтичащото от това прекратяване на дейността му, не се дължат предвид прекратяването на дейността, съответно и на произтичащото от нея замърсяване, послужило като основание за налагане на санкциите. За част от вземанията, отнасящи се за период преди прекратяването на дейността, по реда на чл. 272 ГПК, без да изложи отделни мотиви, е приел, че за тях давността е изтекла към 01.01.2019 г., като не са налице обстоятелства, прекъсващи или спиращи давността през този период. Във връзка с последното е приел, че не са породи такова действие извършените присъединявания на тези вземания към вече образувано изпълнително производство, тъй като към момента на присъединяването производството по несъстоятелност е било вече открито като пречка за образуване на нови изпълнителни производство (чл. 638, ал. 4 ТЗ), а евентуално, при предпоставката, че присъединяването на представлява ново принудително изпълнение, а довършване на осребряване по заварен способ, то към момента на присъединяването е бил изтекъл преклузивният срок по чл. 193, ал. 1 ДОПК.

Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По чл. 280, ал. 2 ГПК се поддържа очевидна неправилност на решението по отношение на извода за липса на прекъсване и спиране на давността за част от вземанията с аргументите, че самостоятелни мотиви в тази насока въззивният съд не е изложил, а споделените по реда на чл. 272 ГПК мотиви на първоинстанционния съд са неправилни като несъответстващи на събраните по делото доказателства, посочени от жалбоподателя.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай, на първо място, очевидна неправилност не може да бъде обоснована с липсата на самостоятелни мотиви на въззивния съд с оглед възприемането на мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК, а от последните съответно не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Същото следва и от самите доводи на жалбоподателя, доколкото тезата за очевидна неправилност не се извежда директно от съдържанието на мотивите на въззивното решение, а се обосновава с неправилност на извода за липса на прекъсване и спиране на давността с оглед събраните по делото доказателства в тази насока, което предполага проверка на обосноваността на изводите на инстанциите по същество, която е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство (чл. 281, т. 3 ГПК).

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа във връзка с въпросите

- има ли възможност синдикът на неплатежоспособен/несъстоятелен длъжник да упражнява права на длъжника, без да е уредена такава възможност в ТЗ и в частност да прави възражение за погасителна давност на вземания на кредитор, както в хода на производството по изготвяне и одобряване на списъка на приетите вземания, така и в производството по установяването на същите вземания по реда на чл. 694 ТЗ; и

- прекратяването на дейността на предприятието на несъстоятелен длъжник, постановено с решение на съда по несъстоятелността, води ли до отпадане на наложена текуща имуществена санкция по реда на ЗООС или е необходимо издаването на индивидуален административен акт от министъра по реда на чл. 69б, ал. 6 ЗООС.

Поддържа се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като по първия въпрос липсва съдебна практика.

Поставените въпроси отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото са поставени в основата на решаващите изводи на въззивния съд.

Не е налице обаче специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Поддържа се липса на практика на касационната инстанция, и то само по отношение на първия въпрос, което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без обаче да се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Извън възпроизвеждането на текста на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК конкретни аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. Независимо от направеното искане на синдика разноски не се дължат предвид липсата на доказателства такива да са направени.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 109/14.10.2021 г. по т. д. № 338/2021 г. по описа на Варненски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: