О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50243

гр.София, 06.04.2023 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б. ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 437 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от Ф. Ю. Б., лично и като законен представител на Г. А. Б. против решение № 818/13.07.2021 г. по в. гр. д. № 558/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение № 5302/08.09.2020 г. по гр. д. № 7845/2017 г. на Софийски градски съд за отхвърляне исковете на касаторките срещу Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“ за сумите от по 100 000 лв. за всяка ищца, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Б., настъпила в резултат от ПТП на 18.08.2011 г., както и за отхвърляне на иска на Г. А. Б. срещу Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за сумата от 39 200 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди от смъртта на А. Б..

Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“ обжалва въззивното решение в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на бюрото срещу определение № 265012/24.11.2020 г. по гр. д. № 7845/2017 г. на Софийски градски съд.

Ф. Ю. Б., лично и като законен представител на Г. А. Б. поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“ оспорва основателността на подадената касационна жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.

В частната касационна жалба на бюрото се поддържат доводи за неправилност на решението на САС в частта, с която се оставя без уважение частната жалба срещу определението на СГС по чл.248 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба и частната касационна жалба са редовни – подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявените искове са с правно основание чл. 284, ал.3, т.2 от КЗ (отм.). С оглед настъпването на ПТП в Р. Ф. е счел, че приложимият към спора закон относно наличието на право на ищците на обезщетение от смъртта на техния наследодател, е чл.3 от Закон № 85-677 от 05.07.1985 г. за подобряване ситуацията на пострадалите от ПТП. Според него право на обезщетение на неимуществени вреди, понесени от ПТП, имат пострадалите, с изключение на водачите на МПС. Намерил е за спорно дали скутерът е бил управляван от посоченото в исковата молба лице К. В. или от наследодателя на ищците. Приел е, че в тежест на последните е било да установят, че В. е управлявал, като от събраните доказателства това тяхно твърдение е намерил за недоказано. Съобразил е получената от Франция съдебна поръчка, че полицейското производство по случая е било прекратено на 02.09.2011 г., поради което не е намерил основание да приеме, че свидетелят В. е бил заинтересован и показанията му не са били достоверни. Посочил е, че дори и да не се кредитират същите, касаторите не са ангажирали в съответствие с процесуалните правила доказателства относно оспореното от ответника обстоятелство, че В. е управлявал скутера. При липса на елемент от фактическия състав на приложимата норма е заключил, че предявените искове са неоснователни.

По касационната жалба на Ф. Ю. Б., лично и като законен представител на Г. А. Б.:

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани множество правни въпроси.

Въпрос 1.1 „Длъжна ли е съдът да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна и за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото?“ и въпрос 1.2.: „Когато съдът не е дал указания за начина на разпередление на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и е дал указания относно материалите, които следва да се съобразят от вещото лице, а след това е заключил, че не са събрани по делото, преклудирано ли се явява правото на страната да поиска разпит по делегация на свидетели и как следва да процедура въззивния съд при наведено такова оплакване във въззивната жалба?“ са били въведени с доводи за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд във връзка с неизготвяне на доклад съобразно изискванията на чл.146 ГПК и недопускане на поискани от страната гласни доказателства – разпит на френски граждани-очевидци. По така наведените доказателствени искания във връзка с допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения САС се е произнесъл с определение от открито с. з. на 19.04.2021 г., като в мотивите на въззивния акт е повторил изводите си за неоснователност на тези оплаквания. Следователно в съответствие със задължителната практика на ВКС - ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивната инстанция е разгледала доводите по въззивната жалба, които заключения не могат да бъдат проверявани по същество от ВКС във фазата по чл.288 ГПК.

Въпросите в групи под № 2 до № 8 включително са зададени в контекста на твърдение на касаторите как следва да се цени експертно заключение, когато първоинстанционният съд е указал, че материалите, по които е работило вещото лице са достатъчни и не е допуснал допустими гласни доказателства, а е кредитирал показания на свидетел, разпитан пред него и как следва да се ценят свидетелските показания по чл.172 ГПК. Всички тези въпроси не отговарят на изискването към общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и на указанията във връзка с това по ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, че материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК/. В случая въззивният съд е изложил съображения, че спорен по делото е въпросът кое лице е управлявало превозното средство. Посочил е защо счита, че следва да се ценят показанията на св.В. и и в каква насока следва да се вземат предвид резултатите от съдебната поръчка във Франция, респ. че направените от касаторите доказателствени искания с въззивната жалба са преклудирани. Следователно въззивният съд се е произнесъл по оплакванията на страните, като поставените въпроси са свързани с обосноваване на касационни основания за отмяна на решението на САС поради допуснати съществени процесуални нарушения и за необоснованост, което предполага проверка на събраните доказателства и извършените въз основа на тях изводи от въззивната инстанция.

По частната касационна жалба на Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“ се навежда единствено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, поради „очевидна неправилност“ на обжалваното въззивно решение. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице соченото основание. Според цитираната норма въззивното решение /определение/ се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. В случая, очевидната неправилност е обоснована с доводи за неправилен извод на въззивния съд относно договорки, касаещи адвокатско възнаграждение и съпоставянето им със законова норма. Същите не са от категорията на особено тежките пороци; отъждествени са с необосноваността по чл.281, т.3 ГПК и касаят извършването на проверка по същество на обжалвания акт.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба и по частната касационна жалба.

Предвид изхода от спора в полза на бюрото следва да се заплатят сторените от него разноски за защита срещу касационната жалба на ищците, а именно в размер на 11 754 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба на Ф. Ю. Б., лично и като законен представител на Г. А. Б. и по частната касационна жалба на Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“ на въззивно решение № 818/13.07.2021 г. по в. гр. д. № 558/2021 г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА Ф. Ю. Б., лично и като законен представител на Г. А. Б. да запалят на Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“ сумата от 11 754 лв., на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: