О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1283

гр. София, 16.05.2024г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на седемнадесети април, две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Й.

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 1511/2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „А. С. ЕООД, чрез процесуален представител, против Решение № 166 от 30.11.2022г. по в. т. д. №224/2022г. на Апелативен съд – В. Т. с което е потвърдено Решение № 260006 от 21.09.2020 г. по т. д. № 142/2019 г. на Окръжен съд – Ловеч за осъждане на настоящия касатор на основание чл.327 ТЗ, във вр. с чл.79 ЗЗД, да заплати на „Е. А. Б. ЕООД, сумите:

- по Договор за доставка с № 61 от 19.02.2018 г. - главници в размер на 14 917, 88 лв., от която по фактура № [ЕГН] от 21.02.2018 г. остатък в размер на 3 143 лв., и по фактура № [ЕГН] от 21.03.2018 г. - 11 774, 88 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума считано от подаването на исковата молба - 19.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумите;

- по Договор № 143 от 10.04.2018 г., съгласно фактура № [ЕГН] от 12.04.2018 г. - сумата от 34 405, 20 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума считано от подаването на исковата молба - 19.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумите;

- по Договор № 341 от 12.04.2018 г., съгласно фактура с № [ЕГН] от 19.09.2018 г. - сумата 17 926, 56 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума считано от подаването на исковата молба - 19.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумите; както и мораторни лихви в следните размери :

- по фактура № [ЕГН] от 21.02.2018г. - в размер на 340 лв., дължима за периода от 21.02.2018г. до подаването на исковата молба -19.06. 2019 г.;

- по фактура № [ЕГН] от 21.03.2018г. - в размер на 800 лв., за периода от 17.09.2018 г. до 19.06.2019 г.;

- по фактура № [ЕГН] от 19.09.2018г. - в размер на 1 200 лв., дължима за периода от 19.09.2018г. до 19.06.2019г.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение, е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се претендира неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси, като разрешени в хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК с твърдението, че отговорът по тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно:

1. Представляват ли електронните съобщения, изпратени посредством email доказателства за водена кореспонденция, когато не се установява идентификацията на изпращача и получателя? Допустимо ли е да се доказва наличието на търговски отношения между две юридически лица с кореспонденция посредством електронен адрес ?;

2. За доказване на търговска сделка със специфичен продукт с лицензионен/разрешителен режим, необходимо ли е да се представи доказателство за наличие на изискуемия лиценз/разрешително за търговия с продукта ?;

3. Налице ли е съществено процесуално нарушение, когато с определението за допускане на счетоводна експертиза изрично е посочено да се извърши проверка в счетоводството на ответника, а такава проверка не е извършена ?;

4. Включването на фактура в дневника на покупките може ли да се възприеме като своеобразно извънсъдебно признание на задължението по нея ? Невключването на фактурата в дневника на покупките представлява ли индиция за липса на сделка ?;

Сочи се и самостоятелното основание по чл.280, ал.2,предл. трето ГПК.

Ответниците – „Е. А. Б. ЕООД и С. П. С. (трето лице - помагач), в срока по чл.287, ал.1 ГПК не представят отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди обжалваното пред него първоинстанционно решение, сезиран с жалба на осъденото ответно дружество, Апелативен съд – В. Т. след собствен анализ и подробно обсъждане на събрания от първата инстанция доказателствен материал е достигнал до извода, че между ищеца и ответника са били сключени договори за продажба № 61 от 19.02. 2018 г., № 143 от 10.04.2018 г. и № 341 от 12.09.2018 г., в които били уговорени съществените условия по продажбата - вида стоки, цената за тях, условията на доставка, както и сроковете на плащане. В изпълнение на сключените договори и съобразно условията по тях била извършена доставка на стоките, съставени били приемо-предавателни протоколи и товарителници за осъществените превози, подписани от представители на двете дружества, а въз основа на издадените документи били съставени данъчни фактури, надлежно осчетоводени при ищеца и декларирани в дневника за продажбите и в справката декларация по ЗДДС, като с изключение на последната четвърта фактура, останалите фактури са включени в дневника за покупките от „А. С. ЕООД и за включения в същите ДДС ответникът е ползвал правото си на данъчен кредит. С оглед на това, за ответника „А. С. ЕООД възникнало насрещното задължение да заплати цената, съобразно уговореното, като по делото било установено частично плащане на дължимата цена единствено по първия договор.

Апелативен съд – В. Т. е счел за неоснователни като некореспондиращи със събраните по делото доказателства съдържащите се във въззивната жалба възражения на „А. С. ЕООД, че между него и „Е. А. Б. ЕООД не са били сключвани договори за продажба и не са били подписвани документи във връзка с доставките. С оглед събраните доказателства – двустранно подписаните договори, приемо-предавателни протоколи и товарителници, удостоверяващи уговорките между страните и изпълнението на задължението на продавача да достави и предаде на купувача уговорените по вид и количества торове; частичното погасяване на дълга по първия договор; включването на три от издадените четири фактури в дневника на покупките на купувача; ползването на данъчен кредит по същите, както и предвид надлежното осчетоводяване на доставките в счетоводството на ищеца, имащо доказателствена стойност съгласно чл. 55, ал. 1 ТЗ, решаващият съд е приел за доказан факта на сключване между страните по спора на договорите за покупко-продажба, както и изпълнението на задължението на продавача по същите за доставяне на стоката, поради което за последния е възникнало правото да получи цената в уговорения размер и срокове, а за купувача - задължението да я заплати.

Направените от купувача във въззивната жалба възражения за некачествено изпълнение от страна на продавача, довело до появата през м. юли и м. август 2018 г. на неблагоприятна реакция при част от животните, собственост на „А. С. ЕООД, са счетени от съда за неоснователни, с аргумента, че това възражение за недостатъци е направено твърде общо, без да е обоснована връзката между доставените изкуствени торове и описаната неблагоприятна реакция на животните, както и с довода, че периодите на твърдяната неблагоприятна реакция не съвпадат с договорите за продажба. В подкрепа на този си извод въззивната инстанция е посочила и, че продадените изкуствени торове са отговаряли на всички изисквания, който факт е установен от приложени сертификати за произход, за качество и за качествен анализ на фирмата вносител.

Доводите за нарушения при изготвянето на съдебно-икономическата експертиза също са приети за неоснователни, като в тази връзка въззивният съд изрично е посочил, че неизвършването от вещото лице на проверка на място в счетоводството на ответника „А. С. ЕООД е в резултат на неоказаното от последния съдействие за предоставяне на информация.

Предвид достигнатите правни изводи, Апелативен съд – В. Т. е приел, че предявените от „Е. А. Б. ЕООД срещу „А. С. ЕООД искове са основателни в претендираните размери, включително и тези за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от забавата за всяко отделно вземане, поради което е потвърдил първоинстанционното решение и е присъдил в полза на въззиваемия „Е. А. Б. ЕООД разноски в размер на 2 690 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правните въпроси трябва да са от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.

По начина, по който са формулирани, настоящият състав на ВКС намира, че въпросите нямат характеристиката на правни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. И четирите въпроса не кореспондират с обусловилите изхода на спора правни изводи на въззивния съд или нямат самостоятелно значение за спора. Наличие на търговски отношения между страните по делото по повод твърдяните доставки, решаващият съд е обосновал не само с представените с исковата молба договори, но и със съпровождащи доставките двустранно подписани превозни документи /товарителници/ и приемо-предавателни протоколи, счетоводни операции и документи, частично плащане по първата фактура, ползване на данъчен кредит по част от фактурите. Следователно, първият въпрос, обслужващ защитната теза на касатора за неправилност на извода за съществуване на търговски отношения между страните по делото поради неизвестност на лицата, сключили договорите посредством email, освен че изхожда от неустановени по делото факти досежно идентификацията на изпращача и получателя на електронния адрес, не съответства на правната воля на съда при обосноваването му. Дали търговска сделка със специфичен продукт с лицензионен режим се доказва със съответния лиценз се поставя за пръв път с втория въпрос от изложението, което обосновава ирелевантността му за спора. С твърдението за непредставен лиценз за употреба, ведно със съответните сертификати, ответникът е аргументирал възражението си за некачествено изпълнение от страна на продавача, а не за невалидност на сделката. Третият процесуалноправен въпрос е некоректно поставен и не отчита установените от въззивния съд причини за неизпълнение на задачата от вещото лице в частта за проверка на данните в счетоводството на ответника, поради което не съответства на данните по делото. Последният четвърти въпрос също не удовлетворява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не кореспондира на обективираната във въззивното решение правна воля на съда. Установеното по делото включване на фактура в дневника на покупките не е ценено като „своебразно извънсъдебно призание на задължението по нея“, а като едно от обстоятелствата, с които решаващият съд е обосновал извода си за съществуване на задължение по същите, поради което отговорът на въпроса няма необходимото за спора значение. Ищецът не е обосновал претенцията си на признание на задължението от ответника или само на включването на фактурата в дневника му за покупки, поради което четвъртият въпрос в неговата цялост не може да послужи като общо основание за касационен достъп.

Освен липсата на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, касаторът не доказва и не обосновава допълнителния критерий по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Соченото основание предполага поставяне на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, както и обосноваване, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването ще осигури разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите /т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Касаторът не е изложил доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочена разпоредба.

Искането за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.2,предл. трето ГПК е неоснователно. От съдържанието на решението не се констатира превратно прилагане на закона, или прилагане на отменена/изменена правна норма. Не е налице и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, доколкото позоваването на хипотезата е бланкетно, следва да се отбележи, че всички доводи на касатора в изложението съставляват основания по чл.281 т.3 ГПК, а не такива по чл.280, ал.2 ГПК, и не могат да обусловят уважаване на искането за достъп до касационна проверка.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 166 от 30.11.2022 г. по в. т. д. № 224/2022 г. на Апелативен съд – В. Т.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.