ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 50381

София, 31.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

разгледа в закрито заседание на 06.03.2022 г. докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1249 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата Б. Л. срещу въззивно решение на Великотърновски апелативен съд.

Ответникът ЗД „Бул инс“ АД оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

С обжалваната по касационен ред част на решението въззивният съд по жалба на ответника е отхвърлил за разликата над 64 000 лв. до уважения от първата инстанция размер от 90 000 лв. предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие, причинено от водач на моторно превозно средство със застрахована при ответника гражданска отговорност.

При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е намерил за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер от 80 000 лв., който на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е намалил с 20 % поради приет за установен принос от страна на ищцата за настъпване на произшествието.

Извода си относно размера на обезщетението въззивният съд е основал върху установените травматични увреждания и техните последици, а именно причинените фрактури на лява срамна и седалищна кости и на лява подлакътна кост, придружено с изкълчване на горния край на лъчевата кост, проведеното болнично лечение за период от 12 дни с хирургическа интервенция за лечение на фрактурата на ръката с гипсова имобилизация, домашното лечение на постелен режим за 35 дни с последваща рехабилитация, търпените в продължение на месеци болки и страдания, включително причинените от затрудненото движение на тялото за около 2 месеца и затруднено движение на лявата ръка за 2-3 месеца, неудобствата от невъзможността за движение и свързаната с това необходимост от чужда помощ в ежедневието, проведената втора хирургическа интервенция в областта на лакътя и съответния възстановителен период, като е съобразил и възрастта на пострадалата и общите икономически условия в страната към момента на произшествието.

За да намали размера на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът е приел за установено, че ищцата е предприела пресичане на пътното платно на необозначено за целта място, но при липса на такова в близост, при което, въпреки наличието на достатъчна видимост, не се е съобразила с приближаващия лек автомобил в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДП и така е допринесла за настъпването на произшествието.

Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Поддържа се, че въззивното решение е очевидно неправилно поради несъответствие на фактическите и правните изводи на съда относно приноса на ищцата за настъпване на произшествието с въведените в исковата молба фактически твърдения и с доказателствата и фактите по делото, доколкото по делото липсват доказателства автомобилът да е бил видим за пострадалата при започване на пресичането.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Същото следва и от самите доводи на жалбоподателя, доколкото тезата за очевидна неправилност не се извежда директно от съдържанието на мотивите на въззивното решение, а се обосновава с несъответствие между фактическите изводи на съда и доказателствата по делото.

Въпросът „Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото и е направено в противоречие на константната съдебна практика, а освен това е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото?“ не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да е обусловил правните изводи на въззивния съд предвид пълната липса на конкретни аргументи за обосноваване на значението му за конкретното дело, а именно кои точно доказателства са останали необсъдени, по кои обсъждането е непълно и т. н.

По спорния въпрос за наличието на принос на пострадалата са формулирани редица въпроси. С оглед изложените доводи за липса на конкретно предявено от ответника възражение за съпричиняване, съответно неотразено такова в доклада на първата инстанция, първите четири от тях съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 могат да бъдат уточнени и обобщени във въпроса относно задълженията на въззивния съд при допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада по чл. 146 ГПК, довели до липса, непълнота или неточност на последния. Така поставените въпроси обаче не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото не са включени в предмета на въззивното производство – пред въззивния съд въпрос за липса, непълнота или неяснота на доклада не е поставян и съответно не е обсъждан, доколкото за допуснати процесуални нарушения при докладване на делото въззивният съд не следи служебно (т. 2 от ТР № 1/2013 на ВКС-ОСГТК), поради което не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.

Също във връзка с приноса на пострадалата са поставени и въпросите:

- може ли съдът да основава изводите си за съпричиняване при недоказана причинна връзка;

- дали всяко нарушение на правилата за движение има значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има доказана пряка причинна връзка с вредоносните последици;

- трябва ли приносът да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или бездействия от пострадалото лице, в резултат на което е настъпил вредоносният резултат, както и да е доказан, а не предполагаем.

По тези въпроси не е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото въззивното решение не се отклонява от установената последователна практика на ВКС по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съгласно която обезщетението може да бъде намалено само при доказани конкретни действия/бездействия на пострадалия, намиращи се в пряка причинна връзка с факта на увреждането или с обема на вредите. Така въззивният съд е приел за установено конкретно действие на ищцата – предприето пресичане на пътното платно без съобразяване с приближаващия се автомобил като нарушение по чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДП, намиращо с в пряка причинна връзка с произшествието, поради което основаният на така установените факти извод за наличие на принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не противоречи на установената практика. Що се отнася до правилността на поставените в основата на този извод конкретни фактически изводи, проверката на същите като въпрос по обосноваността на въззивното решение (чл. 281, т. 3 ГПК) е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство.

Последната група въпроси в обобщение се отнасят до процесуалните действия и материалните предпоставки, които следва да съобрази или извърши съдът при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД. И по отношение на тях обаче не е налице общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да са от правно естество и да са обусловили правните изводи на въззивния съд. С дадените от жалбоподателката формулировки въпросите в действителност изразяват несъгласието с правните изводи на въззивния съд относно размера на определеното съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение, поради това, като отнасящи се до правилността на въззивното решение, така поставените въпроси не представляват основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, а оплаквания (касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК), които са извън предмета на настоящата фаза на касационното производство.

Независимо от това не е налице и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед установените от въззивния съд обстоятелства и формираните въз основа на тях правни изводи не се констатира твърдяното противоречие със сочената практика на ВКС. В разрез с тезата на жалбоподателката съдът е изложил мотиви относно съобразените от него обстоятелства и правното им значение за преценката относно справедливия размер на обезщетението, както и относно извършените от пострадалия нарушения на правилата за движение, причинната връзка между тях и вредата и степента на този принос.

Не е налице и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се поддържа и липса на практика на касационната инстанция (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), нито се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ищеца направените за касационното производство разноски в размер на 1680 лв.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 35/21.02.2022 г. по т. д. № 108/2021 г. по описа на Апелативен съд – В. Т.

Осъжда Б. В. Л., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 1680 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: